"Вампир" от Антон Страшимиров на старозагорска сцена

Старозагорският театър “Гео Милев” откри сезона си с драмата “Вампир” от Антон Страшимиров на 07.09.2005 г. (предпремиера на 05.09.). Режисьор на спектакъла е Василена Радева – 23-годишна студентка на проф. Пламен Марков. Сценография – Рада Петрова, музика – Мартин Каров. В представлението участват актьорите Елена Азалова (в ролята на Малама), Ивелин Керанов и абсолвентите на проф. Пламен Марков Елизабета Стефановска (Вела), Тигран Торосян (Динко) и Мартин Каров (Жельо). “Вампир” е история за тъмната страна на човешката душа, за онази опустошителна сила, която се крие във всеки от нас и не ни дава покой. Днешният човек я е опитомил, приспал, затрупал под трофеите на своята цивилизованост, но тя чака, сгушена в най-дълбокото, в сърцевината на човешкото око, в черната зеница на някой любим… “Вампир” е история за честолюбието – болезнения стремеж да докажеш себе си, като унизиш и обезсмислиш другия. Но “Вампир” не е някаква мрачна трагедия, просмукана от песимизъм и вопли на осъдени души. Напротив, тези сурови хора ни възхитиха с първичната сила на своите страсти, разсмяха със своята неподправеност и увлякоха в нелепата сериозност на своите войнствени игри.” – казва младата режисьорка. Спектакълът е решен в духа на експресионизма, лишен е от битовоописателност. Зад житейските драми разчитаме дълбок психологизъм. Той намира израз в богатата символика на жестовете; пестеливия, но ефектен декор на Рада Петрова (преплетени конопени въжета, спускащи се от тавана по протежение на цялата сцена); черно-бялата цветова гама (с дисонанса на жертвено аленото); ненатрапващата се, но изключително богата музика на Мартин Каров, в която естествено се вплитат птича песен и шумът на дъжда; играта на светлините; търсените “кинематографични” ефекти.