Сцена / екран / ефир
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Балканското кино на XV София филм фест
12 филма се състезават в балканския конкурс на софийския фестивал
Кадър от "Бял, бял свят" на режисьора Олег Новкович
◊ БАЛКАНСКИ КОНКУРС
Дванадесет филма ще се състезават в балканския конкурс на 15-ия София филм фест. Това са "Аврора" (Румъния-Франция-Швейцария-Германия) на Кристи Пую, "Академията на Платон" (Германия-Гърция) на Филипос Цитос, "Балкански базар" (Албания-Италия) на Едмонд Будина, "Бял, бял свят" (Сърбия-Германия-Швеция) на Олег Новкович, "Два слънчеви дни" (Хърватска-Франция) на Огньен Свиличич, "Жената със счупения нос" (Сърбия-Германия) на Сърджан Кольевич, "Истории от Карс" (Турция), филм-омнибус на режисьорите Йозкан Алпер, Зехра Дерия Коч, Улкю Октай, Аху Йозтюрк и Омер Емре Акай, "Майки" (Македония-България-Франция) на Милчо Манчевски, "Соната без думи" (Словения-Ирландия-Финландия-Швеция) на Янец Бургер, "Тилва Рош" (Сърбия) на Никола Лежаич и "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов.
Извън конкурса ще бъде показан още един филм-омнибус на Мария Джиджева, Ивонка Юка, Ана Мария Роси, Инес Танович и Хана Слак "Други истории" (копродукция между Сърбия-Словения-Хърватска-Босна и Херцеговина-Македония-Ирландия).
◊ ПОИМЕННО
История от букурещките квартали
„Аврора” (2010), по думите на режисьора и изпълнител на главната роля във филма Кристи Пую, е „история за човек, който е достигнал своя предел и следва съдбата си такава, каквато е, без да задава въпроси защо нещата се случват тъкмо по този начин”. Филмът на Пую „Смъртта на господин Лазареску” се превърна във фестивален хит и спечели 23 награди на престижни международни кинофестивали като Палм Спрингс, Триест, Копенхаген, както и наградата „Особен поглед” в Кан 2005.
„Аврора” е втората кинотворба от поредицата „Шест истории от букурещките квартали”, които Пую възнамерява да направи. Тук главният герой – 40-годишен инженер от Букурещ, напуска работа, за да се отърве от постоянното чувство на неувереност, което го мъчи след развода. Необходимият инструмент за осъществяване на промяната се оказва ловна пушка…
Философия на балканската ксенофобия
„Академията на Платон” (2010) на Филипос Цитос е пореден кинотриумф на гръцкото кино на световните фестивали. Гръцката комедия получи Вселенската награда и Трета награда на младите в Локарно, а изпълнителят на главната роля, известният Андонис Кафедзопулос, си тръгна с много ценния „Сребърен леопард”.
Филмът разказва за „драмата” на собственик на будка (Андонис Кафедзопулос), който страда от ксенофобия, а открива, че кварталният общ работник от албански произход му е брат.
„Академията на Платон” е вторият пълнометражен филм на родения през 1966 г. в Атина Филипос Цитос. Там той учи маркетинг и работи като фотограф, асистент-режисьор и прави радио програма.
Как да търгуваш с човешки трупове
Световна премиера на София филм фест ще има „Балкански базар” (2010) на Едмонд Будина. Филмът беше представен като проект на София Мийтингс през 2009 г. Историята – Джоли и Орсола откриват странен базар в Южна Албания, където се търгува с тленни останки. Те решават да се възползват от него, като продадат костите на своите баща и дядо, за да получат истинска любов. Филмът е създаден по действителен случай от южна Албания преди години. Актьорът и режисьорът Едмонд Будина, който винаги е имал важна роля в артистичния, политическия и социалния живот на Албания, ще представи лично филма си на 15-ия СФФ.
Будина поставя най-провокативните театрални спектакли и е бил заместник-ректор на Академията за драматични изкуства в Тирана. Участва дейно в студентските бунтове срещу комунистическия режим. Като актьор има успешна кариера в Италианската телевизия. Живее в Басано дел Грапа, Северна Италия, и се занимава с поддръжката на хидротурбини.
Древногръцка трагедия в живота на сръбски боксьор
Сред впечатляващите сръбски филми е „Бял, бял свят” (2010) на Олег Новкович, в който могат да бъдат открити оригинални елементи, вдъхновени от гръцката трагедия. Филмът разглежда историята на бившия боксьор Кинг, който, отдавна откъснат от света, е връхлетян внезапно от изгаряща страст към младо момиче. Любимата му обаче се оказва неговата собствена дъщеря...
Продукцията получи паричната награда на стойност 20 000 евро и стъклената статуетка „Лубина” за най-добър филм на 20-ия филмов фестивал в Котбус. Филмът донесе „Златен леопард” за най-добра актриса на Ясна Дуричич на 36-ия кино фестивал в Локарно.
Американец и италианка лекуват връзката си в Хърватия
Силвия Кристел, звездата в култовия филм „Емануела”, ще представи лично в София най-новия филм с нейно участие – „Два слънчеви дни” (2010) на хърватина Огньен Свиличич. Историята на филма е изградена от двамата главни герои – американец и италианка, туристи в Хърватска. На фона на непознатата за тях страна се открояват разпадащите се човешки отношения. Главната роля е поверена на италианската звезда Мая Санса, а Кристел е в ролята на жената, натоварена с отговорността да спаси тази връзка.
Режисьорът и сценарист Огньен Свиличич е доста добре познат на любителите на качествено кино с адрес Балкани. Неговият филм „Армин” от 2007 г. спечели награди на фестивалите в Карлови Вари, Палм Спрингс, Пула, беше представен и в София.
Другата Турция - да си тийнейджър в Турция
„Зефир” (2010) носи името на 11-годишно момиче, което прекарва лятната ваканция при своите баба и дядо в планината. Зефир чака с нетърпение майка й да дойде и да я отведе обратно вкъщи. Най-накрая тя се появява, но само за да се сбогуват, преди да отпътува надалеч като доброволец. Момичето твърдо решава, че няма да позволи майка й още веднъж да я изостави така.
„Зефир” е пълнометражният дебют на родената през 1969 г. в Орду, Турция, Белма Баш. През 1992 г. тя завършва специалност "Английска литература" в Истанбулския университет. От 1990 г. работи като литературен преводач и като филмов мениджър в Турския филмов институт. Първият й късометражен филм Борей участва в официалния конкурс на 59-ия филмов фестивал в Кан.
Сръбски филм за любовта и самоубийството
Вторият сръбски филм в Балканската програма на СФФ тази година е „Жената със счупения нос” (2010) на Сърджан Колевич. Проектът получи наградата на София Мийтингс за 2007. Жена със счупен нос изскача внезапно от едно такси и се хвърля от моста в Белград. Случаят обединява съдбите на трима очевидци. Опитът за самоубийство е повратен момент за всички тях. Това са таксиметров шофьор на име Гаврило, който се опитва да избягва всякакъв вид емоционално обвързване; учителката Аника, която упорито отказва вниманието на един от своите ученици, и смахнатият фармацевт Биляна, която разбира, че мъжът, за когото се омъжва, не е единствен в живота й.
Всеки от героите носи рани от миналото, травма, която все още не е имал куража да преодолее. И именно тук на моста, който свързва стария град с новия Белград, започва пътят на осъзнаване за всеки един от героите.
Другата Турция - пет турски истории от малкия град Карс
Сред най-важните кинозаглавия, произведени в региона, е и още един турски филм-омнибус „Истории от Карс” (2010), който обединява пет кратки истории на петима различни режисьори.
Сюжетът, подписан от познатия на софийската фестивална публика Йозкан Алпер, фокусира вниманието върху увлечението на едно момче по момиче от неговия клас, по време на пътуване през зимата. Историята на Зехра Дерия Коч разказва за жена, която се връща в дните на прехода между детската възраст и съзряването.
В минитворбата на Улкю Октай едно момиче открива колко по-различна е всъщност от останалите в семейството. Историята на Аху Йозтюрк среща зрителите с мъж, който се завръща вкъщи след смърт в семейството и разкрива няколко необикновени тайни. Последната история на Омер Емре Акай е озаглавена "Незначителна истина".
Три истории от режисьора на „Преди дъжда” – македонеца Милчо Манчевски
Известният македонски режисьор Милчо Манчевски ще представи лично на 15-ия СФФ най-новия си филм „Майки” (2010), непосредствено след участието на филма в програмата „Панорама” на Берлинския кинофестивал. „Майки” е копродукция на Македония, България и Франция (копродуцент от българска страна е „Елемент Филмс” на Методи Петриков, с подкрепата на Националния филмов център).
Това е четвъртият филм на Манчевски и фактите в него заплитат интрига, в която измислицата се превръща в истински документален разказ, провокиращ към дълбок и полемичен размисъл. „Майки” е експериментален по своя формат филм. Той разказва три истории - две деветгодишни момичета съобщават в полицията за ексхибиционист, когото дори не са виждали; трима кинорежисьори срещат единствените жители на безлюдно село - възрастни брат и сестра, които не си говорят от 16 години; чистачки са намерени изнасилени и удушени в малък град.
По начина, по който трите истории са представени заедно във филма, той експериментира с възприятието на публиката. Манчевски прави световен пробив с игралния си дебют "Преди дъжда" (1994) - отличен с над 30 международни награди, сред които „Златен лъв” от Венеция 1994 и номинация за „Оскар” 1995 за най-добър чуждоезичен филм. Публиката на София филм фест познава и другите му творби "Прах" (2001) и "Сенки" (2007, номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм), също копродукция с България.
Цирк по време на война – постюгославско кино от Босна
Международната копродукция „Соната без думи” (2010) е втори игрален филм за Янец Бургер, автор и на няколко късометражни филми. Филмът пристига в София веднага след участието му в програмата на фестивалите в Ротердам и Гьотеборг. Заснет сред поствоенните пейзажи в Босна, филмът задава основните въпроси на преживелите войната – как продължава животът оттук нататък и възможно ли е човек да приеме, че смъртта не съществува, след като близките му са изчезнали.
Разказът на Янец Бургер се случва в средата на едно обезлюдено място, в полуразрушена къща, където овдовял мъж и трите му деца продължават да очакват нови нападения. Вместо тях до къщата им спира цветна каравана с името "Circus Fantasticus" и историята на семейството се променя.
Сръбски късометражки от дъното на мината
В град Бор в Сърбия е една от най-големите открити мини за добив на мед, превърнала се днес просто в огромна дупка в земята – това е фонът, на който се развиват отношенията между трима приятели. С това представяне започва още един сръбски филм в Балканския конкурс на 15-ия София филм фест – „Тилва Рош” (2010), с режисьор и сценарист Никола Лежаич. Близките приятели Тода и Стефан, безгрижни скейтъри, предприемат снимки на алтернативни клипчета в бившата мина, заедно с приятелката си Дуня.
Конкурирайки се за вниманието на момичето, приятелите постепенно стават съперници, като дори не обръщат внимание на протичащия пред очите им протест на работници, останали без работа. Неусетно протестът нараства до огромни размери, а момчетата се съюзяват отново заради каузата.
Ивайло Христов с нов филм за българския преход и емиграцията на Запад
Най-новият филм на Ивайло Христов „ "Стъпки в пясъка"” (2010) е българското предложение в Балканския конкурс на София филм фест. Историята е позната - предава част от българската реалност в последните 20 години, но в случая е важна интерпретацията на сюжета. След продължителна емиграция Слави се завръща в България.
На летището той споделя с непознати своята история: детско влюбване, прераснало в страстна любов, покрусена от разочарования; неприятности със социалистическата милиция; бягство зад граница; години, прекарани в Австрия и Америка и... какво го е накарало отново да се върне в България. Част от действието на филма се снима отвъд океана, но режисьорът бяга от класическия образ на Щатите с небостъргачите, трафика и хората, и е потърсил по-интересната Америка в малко, пустинно, но живописно, селище в щата Юта.
„Посланието на филма е взето от една притча, част от която е и самото заглавие. В нея се говори за един човек, който в края на живота си се обърнал назад и видял самотните си стъпки по пясъка. Обърнал към Господ с думите - „Господи, защо в най-трудните моменти си ме оставял, виж самотните следи по пясъка?” „Не - казал Господ, - това не са твоите стъпки. Това са моите стъпки, защото в най-трудните моменти аз те носех на ръце!"...
Женски филм обединява отново Югославия
Извън конкурсната програма ще бъде показан още един колективен проект на новото балканско кино - филмът-омнибус „Други истории” (2010). Проектът има особено интересна идея, зад която стои Ненад Джукич – популярен сръбски филмов критик и продуцент. „Други истории” е съставен от пет късометражни откъса на млади режисьорки от страните от бивша Югославия. Това са имената на Мария Джиджева от Македония, Ивона Юка от Хърватска, Ана Мария Роси от Сърбия, Инес Танович от Босна и Хана Слак от Словения.
В петте истории жените представят авторския си киновъзглед за бременността и майчинството. Колективната творба ще провокира интереса на българската публика не само поради своята тематика, но и заради традиционно силните омнибус-проекти, представяни по време на изданията на фестивала.
◊ БАЛКАНСКИ КОНКУРС
Дванадесет филма ще се състезават в балканския конкурс на 15-ия София филм фест. Това са "Аврора" (Румъния-Франция-Швейцария-Германия) на Кристи Пую, "Академията на Платон" (Германия-Гърция) на Филипос Цитос, "Балкански базар" (Албания-Италия) на Едмонд Будина, "Бял, бял свят" (Сърбия-Германия-Швеция) на Олег Новкович, "Два слънчеви дни" (Хърватска-Франция) на Огньен Свиличич, "Жената със счупения нос" (Сърбия-Германия) на Сърджан Кольевич, "Истории от Карс" (Турция), филм-омнибус на режисьорите Йозкан Алпер, Зехра Дерия Коч, Улкю Октай, Аху Йозтюрк и Омер Емре Акай, "Майки" (Македония-България-Франция) на Милчо Манчевски, "Соната без думи" (Словения-Ирландия-Финландия-Швеция) на Янец Бургер, "Тилва Рош" (Сърбия) на Никола Лежаич и "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов.
Извън конкурса ще бъде показан още един филм-омнибус на Мария Джиджева, Ивонка Юка, Ана Мария Роси, Инес Танович и Хана Слак "Други истории" (копродукция между Сърбия-Словения-Хърватска-Босна и Херцеговина-Македония-Ирландия).
◊ ПОИМЕННО
История от букурещките квартали
„Аврора” (2010), по думите на режисьора и изпълнител на главната роля във филма Кристи Пую, е „история за човек, който е достигнал своя предел и следва съдбата си такава, каквато е, без да задава въпроси защо нещата се случват тъкмо по този начин”. Филмът на Пую „Смъртта на господин Лазареску” се превърна във фестивален хит и спечели 23 награди на престижни международни кинофестивали като Палм Спрингс, Триест, Копенхаген, както и наградата „Особен поглед” в Кан 2005.
„Аврора” е втората кинотворба от поредицата „Шест истории от букурещките квартали”, които Пую възнамерява да направи. Тук главният герой – 40-годишен инженер от Букурещ, напуска работа, за да се отърве от постоянното чувство на неувереност, което го мъчи след развода. Необходимият инструмент за осъществяване на промяната се оказва ловна пушка…
Философия на балканската ксенофобия
„Академията на Платон” (2010) на Филипос Цитос е пореден кинотриумф на гръцкото кино на световните фестивали. Гръцката комедия получи Вселенската награда и Трета награда на младите в Локарно, а изпълнителят на главната роля, известният Андонис Кафедзопулос, си тръгна с много ценния „Сребърен леопард”.
Филмът разказва за „драмата” на собственик на будка (Андонис Кафедзопулос), който страда от ксенофобия, а открива, че кварталният общ работник от албански произход му е брат.
„Академията на Платон” е вторият пълнометражен филм на родения през 1966 г. в Атина Филипос Цитос. Там той учи маркетинг и работи като фотограф, асистент-режисьор и прави радио програма.
Как да търгуваш с човешки трупове
Световна премиера на София филм фест ще има „Балкански базар” (2010) на Едмонд Будина. Филмът беше представен като проект на София Мийтингс през 2009 г. Историята – Джоли и Орсола откриват странен базар в Южна Албания, където се търгува с тленни останки. Те решават да се възползват от него, като продадат костите на своите баща и дядо, за да получат истинска любов. Филмът е създаден по действителен случай от южна Албания преди години. Актьорът и режисьорът Едмонд Будина, който винаги е имал важна роля в артистичния, политическия и социалния живот на Албания, ще представи лично филма си на 15-ия СФФ.
Будина поставя най-провокативните театрални спектакли и е бил заместник-ректор на Академията за драматични изкуства в Тирана. Участва дейно в студентските бунтове срещу комунистическия режим. Като актьор има успешна кариера в Италианската телевизия. Живее в Басано дел Грапа, Северна Италия, и се занимава с поддръжката на хидротурбини.
Древногръцка трагедия в живота на сръбски боксьор
Сред впечатляващите сръбски филми е „Бял, бял свят” (2010) на Олег Новкович, в който могат да бъдат открити оригинални елементи, вдъхновени от гръцката трагедия. Филмът разглежда историята на бившия боксьор Кинг, който, отдавна откъснат от света, е връхлетян внезапно от изгаряща страст към младо момиче. Любимата му обаче се оказва неговата собствена дъщеря...
Продукцията получи паричната награда на стойност 20 000 евро и стъклената статуетка „Лубина” за най-добър филм на 20-ия филмов фестивал в Котбус. Филмът донесе „Златен леопард” за най-добра актриса на Ясна Дуричич на 36-ия кино фестивал в Локарно.
Американец и италианка лекуват връзката си в Хърватия
Силвия Кристел, звездата в култовия филм „Емануела”, ще представи лично в София най-новия филм с нейно участие – „Два слънчеви дни” (2010) на хърватина Огньен Свиличич. Историята на филма е изградена от двамата главни герои – американец и италианка, туристи в Хърватска. На фона на непознатата за тях страна се открояват разпадащите се човешки отношения. Главната роля е поверена на италианската звезда Мая Санса, а Кристел е в ролята на жената, натоварена с отговорността да спаси тази връзка.
Режисьорът и сценарист Огньен Свиличич е доста добре познат на любителите на качествено кино с адрес Балкани. Неговият филм „Армин” от 2007 г. спечели награди на фестивалите в Карлови Вари, Палм Спрингс, Пула, беше представен и в София.
Другата Турция - да си тийнейджър в Турция
„Зефир” (2010) носи името на 11-годишно момиче, което прекарва лятната ваканция при своите баба и дядо в планината. Зефир чака с нетърпение майка й да дойде и да я отведе обратно вкъщи. Най-накрая тя се появява, но само за да се сбогуват, преди да отпътува надалеч като доброволец. Момичето твърдо решава, че няма да позволи майка й още веднъж да я изостави така.
„Зефир” е пълнометражният дебют на родената през 1969 г. в Орду, Турция, Белма Баш. През 1992 г. тя завършва специалност "Английска литература" в Истанбулския университет. От 1990 г. работи като литературен преводач и като филмов мениджър в Турския филмов институт. Първият й късометражен филм Борей участва в официалния конкурс на 59-ия филмов фестивал в Кан.
Сръбски филм за любовта и самоубийството
Вторият сръбски филм в Балканската програма на СФФ тази година е „Жената със счупения нос” (2010) на Сърджан Колевич. Проектът получи наградата на София Мийтингс за 2007. Жена със счупен нос изскача внезапно от едно такси и се хвърля от моста в Белград. Случаят обединява съдбите на трима очевидци. Опитът за самоубийство е повратен момент за всички тях. Това са таксиметров шофьор на име Гаврило, който се опитва да избягва всякакъв вид емоционално обвързване; учителката Аника, която упорито отказва вниманието на един от своите ученици, и смахнатият фармацевт Биляна, която разбира, че мъжът, за когото се омъжва, не е единствен в живота й.
Всеки от героите носи рани от миналото, травма, която все още не е имал куража да преодолее. И именно тук на моста, който свързва стария град с новия Белград, започва пътят на осъзнаване за всеки един от героите.
Другата Турция - пет турски истории от малкия град Карс
Сред най-важните кинозаглавия, произведени в региона, е и още един турски филм-омнибус „Истории от Карс” (2010), който обединява пет кратки истории на петима различни режисьори.
Сюжетът, подписан от познатия на софийската фестивална публика Йозкан Алпер, фокусира вниманието върху увлечението на едно момче по момиче от неговия клас, по време на пътуване през зимата. Историята на Зехра Дерия Коч разказва за жена, която се връща в дните на прехода между детската възраст и съзряването.
В минитворбата на Улкю Октай едно момиче открива колко по-различна е всъщност от останалите в семейството. Историята на Аху Йозтюрк среща зрителите с мъж, който се завръща вкъщи след смърт в семейството и разкрива няколко необикновени тайни. Последната история на Омер Емре Акай е озаглавена "Незначителна истина".
Три истории от режисьора на „Преди дъжда” – македонеца Милчо Манчевски
Известният македонски режисьор Милчо Манчевски ще представи лично на 15-ия СФФ най-новия си филм „Майки” (2010), непосредствено след участието на филма в програмата „Панорама” на Берлинския кинофестивал. „Майки” е копродукция на Македония, България и Франция (копродуцент от българска страна е „Елемент Филмс” на Методи Петриков, с подкрепата на Националния филмов център).
Това е четвъртият филм на Манчевски и фактите в него заплитат интрига, в която измислицата се превръща в истински документален разказ, провокиращ към дълбок и полемичен размисъл. „Майки” е експериментален по своя формат филм. Той разказва три истории - две деветгодишни момичета съобщават в полицията за ексхибиционист, когото дори не са виждали; трима кинорежисьори срещат единствените жители на безлюдно село - възрастни брат и сестра, които не си говорят от 16 години; чистачки са намерени изнасилени и удушени в малък град.
По начина, по който трите истории са представени заедно във филма, той експериментира с възприятието на публиката. Манчевски прави световен пробив с игралния си дебют "Преди дъжда" (1994) - отличен с над 30 международни награди, сред които „Златен лъв” от Венеция 1994 и номинация за „Оскар” 1995 за най-добър чуждоезичен филм. Публиката на София филм фест познава и другите му творби "Прах" (2001) и "Сенки" (2007, номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм), също копродукция с България.
Цирк по време на война – постюгославско кино от Босна
Международната копродукция „Соната без думи” (2010) е втори игрален филм за Янец Бургер, автор и на няколко късометражни филми. Филмът пристига в София веднага след участието му в програмата на фестивалите в Ротердам и Гьотеборг. Заснет сред поствоенните пейзажи в Босна, филмът задава основните въпроси на преживелите войната – как продължава животът оттук нататък и възможно ли е човек да приеме, че смъртта не съществува, след като близките му са изчезнали.
Разказът на Янец Бургер се случва в средата на едно обезлюдено място, в полуразрушена къща, където овдовял мъж и трите му деца продължават да очакват нови нападения. Вместо тях до къщата им спира цветна каравана с името "Circus Fantasticus" и историята на семейството се променя.
Сръбски късометражки от дъното на мината
В град Бор в Сърбия е една от най-големите открити мини за добив на мед, превърнала се днес просто в огромна дупка в земята – това е фонът, на който се развиват отношенията между трима приятели. С това представяне започва още един сръбски филм в Балканския конкурс на 15-ия София филм фест – „Тилва Рош” (2010), с режисьор и сценарист Никола Лежаич. Близките приятели Тода и Стефан, безгрижни скейтъри, предприемат снимки на алтернативни клипчета в бившата мина, заедно с приятелката си Дуня.
Конкурирайки се за вниманието на момичето, приятелите постепенно стават съперници, като дори не обръщат внимание на протичащия пред очите им протест на работници, останали без работа. Неусетно протестът нараства до огромни размери, а момчетата се съюзяват отново заради каузата.
Ивайло Христов с нов филм за българския преход и емиграцията на Запад
Най-новият филм на Ивайло Христов „ "Стъпки в пясъка"” (2010) е българското предложение в Балканския конкурс на София филм фест. Историята е позната - предава част от българската реалност в последните 20 години, но в случая е важна интерпретацията на сюжета. След продължителна емиграция Слави се завръща в България.
На летището той споделя с непознати своята история: детско влюбване, прераснало в страстна любов, покрусена от разочарования; неприятности със социалистическата милиция; бягство зад граница; години, прекарани в Австрия и Америка и... какво го е накарало отново да се върне в България. Част от действието на филма се снима отвъд океана, но режисьорът бяга от класическия образ на Щатите с небостъргачите, трафика и хората, и е потърсил по-интересната Америка в малко, пустинно, но живописно, селище в щата Юта.
„Посланието на филма е взето от една притча, част от която е и самото заглавие. В нея се говори за един човек, който в края на живота си се обърнал назад и видял самотните си стъпки по пясъка. Обърнал към Господ с думите - „Господи, защо в най-трудните моменти си ме оставял, виж самотните следи по пясъка?” „Не - казал Господ, - това не са твоите стъпки. Това са моите стъпки, защото в най-трудните моменти аз те носех на ръце!"...
Женски филм обединява отново Югославия
Извън конкурсната програма ще бъде показан още един колективен проект на новото балканско кино - филмът-омнибус „Други истории” (2010). Проектът има особено интересна идея, зад която стои Ненад Джукич – популярен сръбски филмов критик и продуцент. „Други истории” е съставен от пет късометражни откъса на млади режисьорки от страните от бивша Югославия. Това са имената на Мария Джиджева от Македония, Ивона Юка от Хърватска, Ана Мария Роси от Сърбия, Инес Танович от Босна и Хана Слак от Словения.
В петте истории жените представят авторския си киновъзглед за бременността и майчинството. Колективната творба ще провокира интереса на българската публика не само поради своята тематика, но и заради традиционно силните омнибус-проекти, представяни по време на изданията на фестивала.
Автор:
Момчил Цонев
Публикация:
06.03.2011 г. 12:28
Посетено:
2059
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/11826-balkanskoto-kino-na-xv-sofiya-film-fest