Сцена / екран / ефир

Сценографът Tодор Игнатов или 35 от 60

Сценографът от 35 години на ДТ „Стоян Бъчваров” навърши кръглите 60

Сценографът Tодор Игнатов или 35 от 60
 

◊ СЪБИТИЕТО

Художникът Тодор Игнатов, сценограф на ДТ „Стоян Бъчваров”, Варна в продължение на 35 години, навърши през февруари кръглите 60.

По повод 90-ия творчески сезон на ДТ „Стоян Бъчваров” през март, Театрално-музикален продуцентски център Варна подготвя юбилейна сценографска изложба на Тодор Игнатов под наслов „35 от 60”.

 

◊ СЦЕНОГРАФЪТ

Тодор Игнатов. Роден на 11.02.1951 г. в София, завършил Националната художествена гимназия в София и НХА „Проф Николай Павлович”, София (1976), със специалност "Сценография" при проф. Асен Стайчев, столичанинът свърза целия си творчески път с Варна, от 1977 г. е главен сценограф на ДТ „Ст. Бъчваров”. Създава сценография и за опера, вкл. за Детско-юношеската опера, негова е сценографията за над 160 театрални спектакъла във Варна.

Тодор Игнатов е член на СБХ с 20 самостоятелни изложби живопис и 14 сценографски изложби, също с над 200 участия в национални и международни изложби, сред тях много пленери. Сред признанията, които е получил, са 3 награди „Варна” (1999, 2001, 2003) за изключителни постижения в сценографското изкуство: Награда “Варна” 1999 за сценографията на театралната постановка „Томас Бекет” от Жан Ануи, реж. Борислав Чакринов; Награда “Варна” 2001 за цялостно творчество и конкретно за сценографията на спектаклите “Милионерът” от Й. Йовков, “Женско царство” от Ст. Л. Костов и “Рибарски свади” от К. Голдони; Награда “Варна” 2003 за постановката на операта „Дон Карлос” от Верди, реж. Кузман Попов.

Отличен е с още много национални награди за живопис и сценография, негови картини са собственост на частни колекции у нас и в чужбина. Особено цени наградата си за сценографията на „Пътят към Мека” от Луис Фигейредо, единствената постановка, която големият български режисьор Крикор Азарян прави във Варна, и „Полет над кукувиче гнездо” от Дейл Васерман, реж. Станчо Станчев.

Помнят се неговите сценографски решения за: „Човекоядката” от Иван Радоев, „Сън в лятна нощ” от Шекспир, „Лорензачо” от Алфред дьо Мюсе; „Сирано дьо Бержерак” от Едмонд Ростан, реж. Станчо Станчев (разработил над 100 костюма за тази постановка); „Къща” от Антон Страшимиров”, реж. Бойко Богданов; „Великденско вино” от Константин Илиев; „Живей и помни” от Вл. Распутин, „Укротяване на опърничавата” от Шекспир; „Архангелите не играят флипер” от Дарио Фо; „Малки комедии” от Чехов; „Честна мускетарска” от Валери Петров, реж. Гриша Островски; „Дамски шивач” от Жорж Фейдо; „Страсти под брястовете” от Юджийн О`Нийл...

Работи с български и чужди режисьори, включен в енциклопедията “Кой кой е в изкуството на ХХ век”, Тодор Игнатов полага началото на много културни традиции във Варна: Първи телевизионен театър, заснет в ТВ студио във Варна; Първи Кафе театър в ДКС; Първи Кафе театър в х-л „Черно море”; Първи спектакъл на открито в „Римски терми”; Първи Боди арт в ДКС; Първа постановка, в която актьори и зрители са заедно на сцена – това е известната постановка на реж. Стоян Камбарев „Черна дупка” от Горан Стефановски.

Художникът е проектирал и осъществил дизайна на „Музея за история на Варна”, заведенията „Макдоналдс” във Варна, фоайето на етажа на кмета в Община Варна с витража на Света Богородица и др.

Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
13.02.2011 г. 20:44
Посетено:
1013
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/11673-stsenografat-todor-ignatov-ili-35-ot-60