Нет@кценти

Различни обстоятелства. Зависи

Медиен обзор (144)

Различни обстоятелства. Зависи
© Dreamtroll


◊ ПРИМЕРИ

Шефът на полските книгоиздатели Пьотр Марчишук: Държавата плаща за преводите на литературата ни в чужбина
Аглика Георгиева

- Има ли програми в Полша, които стимулират издаването на произведения на полски автори?
- Въвеждането на стимулиращ конкурсен принцип сред авторите е един от начините за поощряване на писането и издаването на полска литература. Имаме три големи награди - „Нике”, „Наградата на град Гдиня”, наградата на медиите „Когито” и „Силезия” за автори от Централна Европа. Около тях доста се шуми, спори се, провеждат се истински литературни дебати, паричните премии са значителни. Полският читател е много ревнив към своите автори и държи на тях. Издаваме много бестселъри на родния си език. Годишно в Полша излизат около 12 000 заглавия, от които 9000 са на полски автори. Имаме държавна политика за насърчаване на издаването на полски автори.
Специални фондове към Института на книгата дават възможност на издателите да се възползват от дофинансиране на книгите на полски писатели. Тази година бяха заделени около 2,6 млн. евро за подобни цели. Друг начин за подпомагане това е фонда за преводи. Ако чужд издател иска да издаде книга от полски автор, той също получава субсидия, по-точно сумата, необходима за превода на изданието. С гордост мога да кажа, че имаме много силно интелектуално движение, което подкрепя авторите ни. Средният тираж на книгите им е от 100 000 до 300 000 бройки.


Историкът Борис Тодоров: За 20 години преподавател в САЩ взема 2 млн. долара

- Според официална статистика в България всеки втори ученик е жертва на агресия. Хлапетата масово не искали да ходят на училище, защото ги тормозели. Имат ли САЩ и Корея подобни проблеми?
- В САЩ - със сигурност. Както и в повечето страни в Европейския съюз, навярно начело с Великобритания. За Корея леко се съмнявам, но - дано се окажа лош пророк - с по-нататъшното възприемане на западни ценности като нищо и насилието в училище ще дойде. Проблемът с насилието в училище със сигурност не тръгва от училището, а от семейството. Неспособността на учители и администрация да се справят с насилието се обяснява с абсолютно същите обстоятелства, които позволяват на Пламен Галев в момента да се кандидатира за народен представител. Различните инстанции, които следва да осигуряват спокойно провеждане на учебните занимания в училище, не знаят как да приложат принципите на правата на детето и зачитането на личността на ученика еднакво към всички ученици. Така, както на практика правораздаващите институции се грижат единствено и само за човешките и гражданските права на уличените в различни престъпления и като следствие оставят без защита човешките и гражданските права на милионите останали, така и правата на детето се оказва, че важат само за трудните ученици, а не и за техните жертви, които са огромното мнозинство.


◊ ОБЩЕСТВО

Ужасната катастрофа в Ямбол - мъртвите учат живите
Люба Манолова

На Спасовден, пишман политици от най-висок ранг се втурнаха с нашите пари към мястото на трагедията в Ямбол, разтревожени от случилото се и то основателно - след като някакъв потрошен рейс премаза десетки, нищо неподозиращи хора, които кротко си крачели по пътя за празника на Спасовден. Дали отидоха там разтревожени от трагедията най-високопоставените мъже в йерархията на България - аз лично не вярвам в това...

И моето недоверие веднага бе потвърдено: президентът Георги Първанов и министър-председателят Сергей Станишев обявиха от Ямбол, градът, който бавно се покриваше в черно и скръб, че институциите са си свършили работата! Затова ли отидоха те там? Затова ли потрошиха парите ни? За да оповестят една голяма лъжа - че институциите са си свършили работата в тази трагедия. А точно това е невярното, точно това вгорчи деня, седмицата, бъдещите ни спомени - институциите НЕ си свършиха работата! Институциите отдавна не си вършат работата и затова се стигна до поредната, масова нелепа смърт.

Да убиеш доверието е най-тежкото престъпление
От проф. Светослав Ставрев

Хората обичат убийствата. Някои обичат да убиват животни. Наричат се гордо ловджии, рибари, касапи, а понякога и санитари. Други обичат да убиват флората. Те са повече - инвеститори, строители, частни собственици, туристи, министри, депутати, кметове, адвокати. Трети обичат да убиват конкуренти и инакомислещи. Биват бизнесмени, финансисти, монополисти, ислямисти, муджахидини, расисти, президенти, главнокомандващи и други подобни.
(...)
Има и едно убийство, което засенчва по катастрофални последици всички останали. Това е убийството на доверието. Доверие в това, че:

- хората биха ни помогнали, ако изпаднем в беда
- никой няма да ни причини зло, без с нещо да сме го предизвикали или заслужили
- съществува все пак някаква неясна, но даваща ни надежди справедливост, която има кой да въздава
- ние наистина сме равноправни и играем играта по ясни и стриктно съблюдавани от всички правила
- в обществото нещата, които не зависят от никого поотделно, са добре подредени и достъпни съобразно някакви оповестени пред всички изисквания и критерии
- държавата, в която живеем не по наш избор, но която е наша по рождение, не е майка за някои, мащеха за други или казино за трети
- държавното кормило попада в ръцете на избрани, контролирани и сменявани от нас функционери, които вършат своята работа така, както ние вършим своята - ако не блестящо, то поне прилично и почтено. Тези хора се грижат за публичните блага, които ние плащаме предварително и консумираме впоследствие. Оттук следва, че не може да има тайни, секрети, забранени зони, поверителност и т.н. там, където някой от нашите избраници или пълномощните харчат нашите пари по дефиниция в наша полза.

Според проучване: В училище младежите постепенно губят интерес към "правилното" мислене
70% от учениците в горните класове нямат нищо против емиграция

Влиянието на училищната среда – учебните програми, учебниците, авторитета на учителите, оказва дотолкова силно въздействие върху учениците от долните класове, че интервюирани по обществено значими въпроси, те дават "правилните" отговори. С течение на годините това въздействие намалява, за да се стигне до "нелицеприятните" и бунтарски отговори на младежите по същите въпроси в горните класове. Това показват резултатите от изследване на тема "Аз и Европа", проведено от Центъра за образователни инициативи сред ученици в шести и единадесети клас в средни училища в шест провинциални града и София в началото на тази година.

Деца на прехода или абитуриенти на кризата
Андрей Симеонов

Тези момчета и момичета са родени през 1990 г. и част от тях са заченати във вече свободна България, по времето на първата голяма емигрантска вълна. Преходът, свършил или не, е оставил своя отпечатък върху тях - те буквално са негови деца. Техните родители, поради патриотизъм или поради страх от промяна, избраха да родят и отгледат децата си у нас и в стремежа да оцелеят, оставиха собствените си деца да бъдат възпитавани от културата на прехода – мутрите, чалгата, силикона и, напоследък, реалити шоута, с или без благотворителност.

Казват, че кризата ще бъде най-силна наесен - тогава децата на прехода ще започнат да учат или да си търсят работа. Така поне ще се оправдае поговорката, че пилците се броят наесен. (...)

А иначе крайният резултат ще бъде ясен след двадесетина години – когато децата на прехода влязат във властта.


◊ МНЕНИЯ

Лузър според стандартите на съвестта
Смилен Марков

Тези дни в потока от скандали и клеветнически кампании се вля една струя, идваща от неугледната, неугледна дори за ниското ниво на градоустройство в София, улица "202", която трябваше да носи името на акад. Богдан Филов.
(...)
Написаното следва да звучи като обвинение към българското общество. Онова общество, чието тесногръдие не отдаде на Богдан Филов, преди още последният да беше влязъл в политиката, признание, съпоставимо с онова, което подобен учен би получил в някоя друга европейска страна. Защото влизането на Филов в политиката е радикално скъсване с науката, което може да се дължи само на дълбоко професионално разочарование. Разбира се, общественото непризнаване не може да оправдае никого за нищо. Но то, когато е систематично (а случаят с академичните интелектуалци в България е точно такъв), може да бъде предпоставка за бъдещи сривове. Има подобни случаи в най-новата българска история.
(...)
В това отношение примерът на Германия е добър за следване. Там вече разбраха, че вината за престъпленията, извършени от държавата, не може да се вменява само на определени личности, за да могат останалите да се оправдаят. Научиха се, че не можеш да осъждаш безпощадно, при условие че не си убеден, дали при сходни условия не би извършил и по-големи престъпления.
(...)
Понастоящем в България се прилага друг стандарт за оценка на миналото. Чрез неистини и полуистини се внушава, че грешките са на отделни личности. За да бъдем всички останали оправдани и да сме на страната на доброто. Тази стратегия се прилага последователно и към престъпленията на тоталитаризма. Колцина днес са българите, които чувстват вина или поне лична отговорност за това, че не са се противопоставили на т. нар. Възродителен процес? Напротив, за една голяма част от българското население Възродителният процес е погрешен само според методите си, не и според принципния си замисъл. Казано по-просто, сбъркал е само Живков, понеже не си е свършил работата, както трябва. И всичко това следва да бъде забравено. Този подход кристализира сега, по повод на скандала с улицата на името на Богдан Филов и дори беше прецизно формулирана в един интернет-форум: "Той [Богдан Филов] е просто лузър и е на бунището на историята".
 

◊ СКАНДАЛИ

Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина
Владимир Гаджев  

Действащите лица в този сценарий са две жени: Надежда Захариева и
Боряна Христова. Първата е зам.-министър на културата, поетеса и автор на текстове за турбо фолк песни. Втората е изпълняващ длъжността директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Свързва ги не само административната субординация (г-жа Христова е подчинена на ресорния зам.-министър Захариева), но и амбицията да бъдат романистки, та дори да печелят и награди. За целта те си правят взаимни услуги от типа “танто за танто” - едната предлага романа на другата за международна награда, и обратно. Свързано е и със съответните командировки в чужбина, разбира се.

На българската културна общественост е слабо известен общоевропейският литературен конкурс, финансово обезпечаван от фирмата IMPAC (Improved Management Productivity and Control). (...) Размерът на отличието е 100 000 (сто хиляди) евро всяка година, което го прави най-скъпото в света литературно възнаграждение за отделна литературна творба.
(...)
Втората българка, кандидат за бърза световна слава, е г-жа Надежда Захариева, чийто роман “Тя и тримата” е номиниран през 2008 година за наградата на IMPAC. Издаден е от софийското издателство “Атон” в английски превод на Маргарита Дограмаджан. Предложението излиза от Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” със знанието и активното съдействие на нейната директорка Боряна Христова. Така името на зам.-министърката на българската култура попада в солидната компания на писатели от световен ранг: покойния вече
Джон Ъпдайк (предложен от няколко библиотеки в САЩ, Германия и Франция), Пол Остър (номиниран от националната библиотека в Неапол, Италия и градската в Лисабон, Португалия), Мартин Еймис (столичната библиотека на Варшава, Полша), Томас Пинчън (шест библиотеки от Полша, Швейцария, Франция, Канада и САЩ), Дейвид Мичъл (две библиотеки от САЩ и една от Финландия), Даниел Келман (общо седем библиотеки от Германия, Швейцария и САЩ), Марк Хадън (библиотеката в Гент, Швейцария) и др.

Следва и ответният жест на зам.-министър Надежда Захариева – представянето в Брюксел (18 март 2008 година) на романа “Чувствата. Срок на годност” (ИК "
Сонм"). Автор на книгата е Йорданка Минева, литературен псевдоним на г-жа Боряна Христова. И ако все пак можем да преглътнем навика на мнозина интелектуалци да пътуват в приятни задгранични командировки (с пари на данъкоплатците), то мотивировката на “събитието” е повече от скандална. Цитираме точно: “По случай 160-годишнината от рождението на големия български поет и революционер Христо Ботев парламентарната група за белгийско-българско приятелство при белгийския парламент и Best 2B (Бест ту би) организират представяне на преведените на английски език книги на издателска къща “Христо Ботев” – The Mire (“Калта”) с автор Красин Кръстев и Feelings. Expiry Date (“Чувствата. Срок на годност”) с автор Йорданка Минева. Премиерата ще се състои в Ротондата на Белгийския федерален парламент”. Връзката с Христо Ботев тук е само името на издателството, наследник на някогашния “Партиздат”. Възвишено похвално слово за българската култура и в частност за нейната литература произнася, естествено, зам.-министър Надежда Захариева.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
31.05.2009 г. 23:32
Посетено:
2501
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/8023-razlichni-obstoyatelstva-zavisi