"Все е било мътно, ама сега..." - П. Слабаков

Петър Слабаков (1923-2009)
Един от най-великите български актьори за всички времена


◊ КРИЗИ

• Църковни инвестиции
Пламен Сивов

Министерският съвет подарява камбани на манастири и "инвестира" 35 милиона лева в православни храмове.

Бойте се от данайците, дори когато ви поднасят дарове. (Ако си спомняте, под формата на дарове, някакви древни данайци коварно вкарват прословутия си троянски кон в обсадения град). Бойте се от данайците, особено когато ви поднасят дарове, бих се обърнал към нашите правоправящи архиереи и бих призовал в подкрепа на предупреждението си тяхната памет и съвест. И понеже екзотичните данайци са малко трудни за възприемане от по-неграмотните сред нас, нека си спомним и една българска поговорка: Гаргата не пощи бивола, за да е поскан, ами за да се наяде. И от нея да тръгнем, преди да кажем нашето човешко и християнско "Благодаря!" на грижовното правителство.

Това с призоваването на паметта и съвестта е малко нещо шаманска работа с ненадежден резултат - на фона на всеобщия ентусиазъм, обхванал архиереи и игумени, получаващи с благодарности "инвестицията". Но все пак, нека поне от хигиенна гледна точка да си зададем въпросите: кой дава парите, кога именно ги дава, за какво ги дава и какво ли очаква от всичко това?

Кой дава парите?
Дава ги коалицията, оглавявана от Партията - същата онази партия, която съзнателно, системно и целенасочено, недвусмислено и откровено имаше сред главните си цели (отразени в съответните документи) съсипването на църквата в България и превръщането й в маша на тоталитарната върхушка. Същата онази партия, която преследваше, избиваше, осакатяваше и съсипваше живота на вярващите в продължение на десетилетия; от която пострадаха стотици клирици и миряни. Партията, чиято цялостна философия и практика беше изградена върху богоборчеството и богохулството, върху атеизма и борбата с "религиозните отживелици". Партията, която в нито един момент от последната си демократична вече история, не изказа и минимално съжаление за войната си срещу Църквата в недалечното минало. За действията на преките предшественици - биологични бащи и духовни ментори - на сегашните си лидери.


◊ МЕДИИ

• Бари Хиленбранд: Малко драматизъм в медиите не вреди, за да осъзнаят хората реалността
Драгомир Иванов

В България предстоят избори. Каква е ролята на медиите в такава ситуация?

- Първата задача на медиите е да гарантират, че изборите ще се проведат свободно, демократично и честно. Понякога е трудно, друг път не толкова. Другото правило е да представяме сбита и балансирана информация за случващото се. Често ние разказваме по 24 часа в денонощие - кой печели, кой губи, кой какво е казал. Но обикновеният човек не може постоянно да гледа телевизия. Нашата задача - особено на отговорната преса - е да показваме безпристрастно и съвестно какво се случва и да оставим избирателите сами да решат кого да подкрепят.
(...)
Преди време в. "Вашингтон пост" въведоха прекрасен метод за оценяване на политическите изявления, базиран на образа на Пинокио. Те използваха оценки като "1 Пинокио", "2 Пинокио,", "3 Пинокио", което беше забавно, но в същото време показваше доколко думите на политиците заслужават доверие. Разбира се, политическите изявления никога не са чиста лъжа или пък стопроцентова истина, но работата на журналистите е да отсяват кое е вярно и кое - не.


◊ МНЕНИЯ

• Владимир Трендафилов, литературовед: Литературата ни е като грохнал старец
Людмила Габровска

- Г-н Трендафилов, в новата си книга твърдите, че литературата ни не се развива, а трупа точки за пенсия. Защо?
- Има едно поколение писатели, което на база на връзки от социалистическото минало има и днес свободен достъп до медиите и властта. Тези привилегии не са плод на литературно превъзходство - подчертавам. Освен ако мазната високопарност е белег за литературно превъзходство. Не са плод и на някаква неувяхваща актуалност в по-новите им писания. Точно обратното, тия хора отдавна нямат какво да кажат на публиката, но на база на приятелските им връзки медиите ги преекспонират, а оттам цялата ни литература е добила старчески вид. Не че в резултат произтича нещо пагубно - те са обикновен литературен салон - но тъй или иначе тия неща допринасят за окапалия облик на литературата.
(...)
- Вие анализирате и "абонираните" за награди творци. Това ли ви провокира да сравните държавата с бандерола при цигарите?
- Почти всичките ни конкурси са държавни или общински (т.е. пак държавни). А държавата обича писателите, които й служат. Това е. Казионните писатели пък търсят кому да служат. В тия взаимоотношения има историческа хармония между търсене и предлагане. Бедата е, че огромната част от писателите ни са казионни. Без значение млади ли са, или стари. И днешни ли са, или вчерашни.

• Истинският християнин не се бие в гърдите
Сандра Керелезова

Разговор с йеромонах Висарион, един от 26-те монаси в Зографския манастир на Света Гора.

- Като аргумент срещу вярата атеистите посочват наличието на несправедливо страдание в света.
- (...) Страданията са водели хората и народите към по-голямо вглеждане у себе си и обръщане към Бога. Трагедията на нашето време е, че страданията вече не ни карат да се обръщаме към Бога, а ни ожесточават и дори ни карат да воюваме срещу него. Така вървим към духовната си смърт. А под духовна смърт можем да разбираме решението на Бога да ни остави сами на себе си.

- Първо хората ли трябва да тръгнат към храма, или свещениците първо трябва да потърсят хората?
- Най-верният подход е двете неща да вървят заедно. От една страна, исторически виждаме, че Господ не е насилвал някой да го слуша. Хората, които са имали желание да чуят Христовите слова, са ходили по планини и по пустини. А в Библията се казва: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите от все сърце…" - като че ли малцина обръщат внимание на тези думи. Ако в душата ти няма интерес към Христовия път, не можеш да очакваш от някой свещеник автоматично да те убеди във вярата. Много мисионери на нови религиозни движения направо звънят по вратите на хората. Това е далечно на православната църква, защото е вид насилие над личната свобода. От друга страна обаче, проповедта на православните духовници трябва да е по-жива, по-действена.


◊ ЧЕТИВО

• Историята на каменоделеца и Негово Високопреосвещенство
Евгений Тодоров

Тази история започва да прилича на библейска притча...

Преди 12 години един собственик на малка каменоделска фирма решава да направи нещо за своите събратя – християни. И започва да строи със собствени средства и с пари от дарения малка църквичка. Скромно я нарича параклис. (...) Каменоделецът тегли кредити, взема назаем пари от познати, търси помощта на добри хора, които даряват, каквото могат. Параклисът е готов, официално е осветен, миряните благодарят на каменоделеца. Виждал съм как посягат да му целуват ръка.

След това Гюлеметов издига наблизо аязмо, кани се да открива неделно училище. „На това място оставих сърцето си” – казва той.

Преди две години в Пловдив идва нов митрополит – известният дядо Николай. Негово високопреосвещенство забранява служене в параклиса, тъй като той не е собственост на митрополията. Георги Гюлеметов пише писмо, с което изразява готовност да се яви в удобен ден и час, за да се обсъди предаването на сградата. Отговор няма.
В това време дядо Николай развива шумна публична дейност. Той може да бъде видян навсякъде, където ходят първенците на града. Най-често го виждаме до бизнесмена Георги Гергов. Последният му купува лъскава кола, някои казват, че колите са две. Между другото превозните средства в двора на митрополията са с еднакви номера – както на бандитите и парвенюта.

Тази седмица параклисът бе запечатан. Така, както се запечатва разкрит цех за наркотици или таен публичен дом.


◊ IN MEMORIAM

• Петър Слабаков  (1923-2009)

 „Някакви марионетки ни управляват, които гледат само собствения си интерес. Все е било мътно, ама сега изплува каймакът на помията.“ - в интервю за в. „Труд“

"...Горещи поздрави на спящия български народ. Ползвайте космодиск и наколенки." - Из телеграма, изпратена от П. Слабаков до премиера, президента, в. "Труд", в. "24 часа", и в. "Дума".