Седмицата на труда - цялото наше днес

◊ ОБЩЕСТВО

• Тревожна тенденция в българското медийно пространство
Соня Каникова

Новият доклад на организацията „Фрийдъм хаус” отчита обща тенденция към ограничаване на свободата на медиите в 195 страни. България остава в групата на държавите с "частично свободни медии".
 
(...) В документа е отчетена обща тенденция към загуба на свободата на медиите в условията на всички видове политически режими: „Свободата на печата намалява вече седем поредни години и това се отнася за всички световни региони.”

Най-тревожна е ситуацията в Източна и Централна Европа. Според доклада това се дължи на извършваните физически нападения, убийства и преследвания на журналисти в България, Хърватия и Босна и Херцеговина.

България е на 76-то място в света по медийна свобода
"... В България главната причина за влошаването на климата за медиите е продължаващата ненаказуемост на минали престъпления срещу журналисти, както и увеличаването на броя на атаките срещу представители на медиите. Те включват различни форми на преследване, смъртни заплахи; един журналист беше пребит по крайно брутален начин, друг беше убит. В България се забелязва крайно тревожна тенденция."

• Писма до министър-председателя
Бюджетите отлитат, изкуството остава...
Мария Груева

След като канадското правителство гласува 180 милиона долара за културата в бюджета за 2008 година и след сякаш преднамерено вялото честване на 50-годишнината от създаването на Канадския съвет за изкуствата (по време на което Премиерът, според слуховете, откровено се прозявал), Ян Мартел, носител на наградата Букър за книгата си ‛Животът на Пи‛, реши да започне нещо като образователна кампания. Като уточни, че 180 милиона долара се равняват на 5 долара и 50 цента годишно на глава канадски данъкоплатец (което, както посочи той, е по-малко, отколкото хората обикновено харчат за кафе и още по-малко за паркинг), Мартел обеща, че докато Стивън Харпър е премиер, той ще му изпраща всеки две седмици по една книга с обяснително писмо, за да му подсказва четива, внушаващи размисъл и изискващи вглъбяване. Защото, смята писателят, да се принизи културата и изкуството до някакво банално развлечение, това означава да се върви към един тип утилитарно обучение, което създава не мислещи хора, а индивиди, удобни главно за пазара на труда, ‛пост-исторически, пост-културни и про-роботски духове, което означава да отглеждаме празни души, програмирани за един конформизъм от най-долна проба на нетолерантност и тоталитаризъм, предопределени да обслужват големите феодали на печалбата‛.

И ето, вече близо две години Мартел методично изпраща книги, развеждайки госта си из световната литература, давайки почти нежни напътствия с много алегории и сарказъм, с глазура на ‛политическата коректност‛ и добродушната ирония на просветения. Вече са изпратени 50 книги, между които‛ Бхагават-гита‛, ‛Към фара‛ на Вирджиния Улф, ‛Животинската ферма‛ на Джордж Оруел, ‛В очакване на Годо‛ на Бекет, ‛Кройцерова соната ‛ на Толстой, ‛Метаморфоза‛ на Кафка, ‛Старецът и морето‛ на Хемингуей, ‛Да убиеш присмехулник‛ на Ли Харпър и т.н. Досега е получен един-единствен отговор от секретариата на премиера, потвърждаващ получаването на първата книга - ‛Смъртта на Иван Илич‛ от Толстой.

• Няма такъв музей
Българското съвременно изкуство живее в чакалнята
Ирина Ценкова

"Ако всички наши вчера и всички наши утре водят до смъртта, то животът наистина се обезсмисля. Всъщност това е една от гениалните провокации на Шекспир. Въпросът е какво да направим с нашето днес."
Цитат от филма "Вчера"

Българската културна политика може да се напъха в телеграма с цитата от филма на Владо Даверов и без излишни притеснения да й се сложи етикет със същото заглавие. Тя живее в своето вчера, полага завидно старание в отказите си да го избърше от праха и да неутрализира отдавна пропилата се миризма на мухъл. Ако предложите днес на детето си да го заведете на музей, то най-вероятно ще помисли, че го наказвате с извънреден отегчителен урок по история или някоя природна наука. Онова, което свързва българския Музей за съвременно изкуство с останалите съществуващи у нас, е, че споменаването му предизвиква уморени въздишки. Онова, което го отличава от "побратимите" му, е, че той не съществува. Макар дискусиите за необходимостта от появата му вече да са успели да прошарят бради.


◊ ИНТЕРВЮ

• Гледането на "ВИП Брадър" е въпрос на лична хигиена
След една-две години ще има пик на изкуствата в България, твърди актьорът Христо Мутафчиев
Деси Тодорова

- Христо, според теб излиза ли от кризата българският театър?
- Всеки, който смята, че добро изкуство в България няма, жестоко се лъже. Залите са пълни. И не говоря само за театъра, а и за музиката, за балета, за операта. Затова не ми харесва този скептицизъм. Всеки може да направи своя личен избор - дали да си стои вкъщи и да гледа простотиите, които дават по телевизията, или не. Това зависи от нивото на интелект, от нивото на морал и от съотношението помежду им. Това е въпрос на лична хигиена.

- Как масовият зрител, който харесва да речем "ВИП Брадър" и производните му и чете жълта преса, може да бъде вкаран в театралния салон?
- Защо да бъде вкарван в театъра? Като си е избрал да воайорства и чекиджийства, гледайки тези предавания, това си е негов избор. Изкуството е свободно възприятие. То трябва да бъде възприемано с желание, а не въпреки желанието на индивида. Хората, които обичат да ходят на театър, са достатъчно интелигентни и знаят, че срещата им с живото изкуство ще им донесе много повече щастие, отколкото наблюдавайки кого ще вкарат в някаква къща или кого ще изгонят оттам. Ако си избрал пътя на посредствеността, ще си останеш цял живот такъв.

• Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов
Оля Желева, Иван Бакалов  

- Г-н Величков, най-напред - коя е Яна Язова?
- Истинското й име е Люба Тодорова Ганчева. Родена е в Лом през 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка й – Радка Бешикташлиева е потомка на един от известните български търговци в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.
Яна Язова още като гимназистка (1930) занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова. През 1931 г. излиза първата й стихосбирка „Язове“, следват още две. Постепенно преминава към прозата с първия си роман „Ана Дюлгерова“ - за невъзможността нещо в България да се промени. Следва романът „Капитан“ (1940) - първият български роман за наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател е съден от Народен съд и убит. След 1944 г. Яна Язова се отказва да се присъедини към писателите, които се втурват по бригади и писане на хвалебствия за новата власт.
(...)
- Как живее Яна Язова през социализма? Тя е била зачеркната като писателка, така ли?
- Тя сякаш не е съществувала. Не членува в Съюза на писателите, никой не я издава, няма и ред публикуван. За нея се грижи нейният мъж, а след смъртта му тя преживява с неговата пенсия. Яна Язова е принудена да продаде половината от апартамента си, преграждайки го на две. По този начин обаче си подписва смъртната присъда, защото продава другата част от апартамента на човек от охраната на Тодор Живков и негов двойник – Алтънков. Някои смятат, че той има пръст в убийството й през 1974 година. След нейната смърт двама души се възползват от онова, което тя е оставила. Единият човек е същият Алтънков, който взема и нейната част от апартамента, като бившата му съпруга живее до ден-днешен в него. А от ръкописите се възползва Николай Хайтов.


◊ СКАНДАЛИ

• Доноси и клевети спарват въздуха в киното ни
Иглика Трифонова

Отвореното писмо на Людмил Тодоров до гилдията и до медиите по повод предстоящия избор на директор на Националния филмов център предизвика доста реакции и дискусии. Това е хубаво. Най-малкото действа като отваряне на прозорец в отдавна непроветрявана стая.

Поздравявам го за патоса и за вярата му, че нещо може и трябва да бъде променено...

Вчера в киносредите се завъртя друго едно отворено писмо, подписано с псевдонима Гойко Митич. Анонимен донос, представете си!

Ето текста, за да се убедите сами за какво ви говоря:

Случи се така, че през последните 20 години следих внимателно процесите в българското кино и с известна почуда установих, че все едни и същи лица в един и същ исторически момент надигат пророчески глас по-важни за националното и световното кино въпроси!

Ментори в родното кино, дал Господ! Но творец със самочувствието на месия като Людмил Тодоров (Л.Т.) няма. Обикновено неговите морални импулси се активират, когато наближава сесия и когато неговият пореден проект трябва да се пребори наравно с останалите простосмъртни за поредната филмова субсидия. Уважавам стремежа му към морален и професионален пуризъм, но ми се струва, че изпада в онази крайност (...)


◊ ЧЕТИВО

• Курс за леви интелектуалци
Йосиф Перец

На Запад все още се среща застрашеният вид на така наречените леви интелектуалци, които бленуват да построят социализъм в своите страни. И тъй като аз съм живял почти половин век в мечтания от тях рай, мога съвсем безплатно да им дам някои практически съвети какво да правят, ако - не че им го пожелавам - мечтата им се сбъдне.

Как да работим при социализма

При социализма всички са трудещи се. Само в началната фаза има някои,у които не искат да са такива. Тях ги изпращат в трудови лагери и там ги превръщат в трудещи се. Които оживеят.

Главната цел на трудещите се е да работят колкото е възможно по-малко. Разбира се, срещат се отделни трудолюбиви екземпляри. Тях ги превъзпитават. Колкото повече работят, толкова по-малко им плащат. Това действа почти безотказно. Само най-закоравелите трудолюбци не се поддават на превъзпитание. Те бягат на Запад. Наричат ги невъзвращенци.

Неработенето е задължително условие, за да просперираш. Само че не е достатъчно. Има една тънкост, която трябва непременно да се спазва. Колкото по-малко работиш, толкова по-старателно трябва да се преструваш, че си затънал до гуша в работа. Някои успяват изобщо да не работят, но по двайсет и четири часа в денонощието да се правят на страшно претрупани. Това е изтощителен труд, който се плаща добре. На тях им дават автомобил с персонален шофьор и им построяват безплатна триетажна вила върху земя, отчуждена от собственик, който я е обработвал с пот на челото. Преди да го превърнат в трудещ се.


◊ ГОДИШНИНИ

2 май 2009 - 150 години от рождението на Джеръм К. Джеръм (1859-1927)

"Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят."