Нет@кценти
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Разни пътища. Въпрос на избор
Медиен обзор (141)
◊ ОБЩЕСТВО
• За чалгата, пошлото и наритването...
доц. д-р Грета Дерменджиева
Потресена съм от интелектуалци, които през половината от времето си градят имидж, развявайки социално приемливите си музикални предпочитания и загрижеността си за разложената от чалгата (и особено от някои нестандартно изглеждащи нейни представители) подрастваща младеж, а през другата половина гостуват на същия този крал на попфолка в ролята му на телевизионен водещ и го убеждават колко много го харесват. Ами то почти не остана интелектуалец, отвратен по рождение от чалгата, който да не се е изредил да седне и той на диванчето му. Нищо лично, това е само PR акция.
Какво излезе - че да изкарваш пари от чалга чрез собствения си талант, не може, не е морално, деградира обществото и сее поквара сред младите. Но да изкарваш пари на гърба на чалгаджиите, като ги използваш за мюре да ти привличат зрители пред екрана, за да си разцъкват джиесемите, може. Даже е похвално. Показва бизнес нюх. Евалла!
С едната ръка да ги нариташ за престиж, а с другата да ги доиш, за да намажеш и ти от стандарта им.
Но най-общо казано, съм потресена от бодрия поход на възвишеното към долнопробното, на стойностното към пошлото. И всичко това вършено с лицемерие, което вече е за погнуса.
• Презвитер Стефан Стефанов: Новият Великден е още далеко
Интервю на Мая Стоянов
- Налага се усещането, че само по големите църковни празници българинът показно пълни храмовете, а в ежедневието Божиите закони са забравени и не действат? Защо се получава това двойнствено поведение?
- Вярата не е мъртва доктрина, а е начин на живот. Повечето хора, които определят себе си като вярващи, възприемат вярата като някаква откъсната от реалния живот теория, а не като своя ценностна система, ръководеща живота им. За съжаление, нашата църква не прави почти нищо, за да научи хората на истинска вяра. Това трябва да започне още от кръщението. Не бива да кръщаваме без подготовка. Кръщение без подготовка произвежда само номинални християни. Както някой беше казал „християни на колела” – идват три пъти през живота си на църква – на колелата на детската количка за кръщение, на мерцедеса за сватба и на катафалката. Това е и смешно, и тъжно, и безсмислено. Това видяхме и миналата неделя на Цветница, когато се извиха дълги опашки за върба. Бог не е във върбата. Затова е тази двойственост. Животът на вярващите по нищо не се отличава от живота на невярващите.
(...)
- В годините на прехода Българската православна църква се откъсна от проблемите на обществото. Духовниците се интересуват само от лептата си, а синодалните старци от имотите на църквата. Защо религията се превърна в бизнес, а духовниците се отказаха от мисионерство?
- Това е наследството от многогодишната атеистична пропаганда на комунизма. На БКП й беше нужна слаба БПЦ. Църквата у нас беше доведена до състояние на формално съществование за пред света. И тя още не може да излезе от това състояние. Свещенството се превърна в занаят за изкарване на прехраната. Много са малко духовниците с чувство за мисия и дълг. Но, за щастие, ги има и на този жалък фон тяхната дейност е равна на подвиг.
◊ МНЕНИЯ
• Ченгетата в българското кино отново ще поръчват музиката в него
Людмил Тодоров
Преди две години в статия под заглавие "Професорите в българското кино" разказах за дейността на проф. Александър Грозев, директор на Националния филмов център, и проф. Божидар Манов, председател на асоциация "Академика 21" – сдружение на преподавателите по аудиовизуални изкуства. Първоосновател на тази асоциация, нейн бивш председател и патрон, е академик Людмил Стайков. Тезата на моята статия беше, че асоциация "Академика 21" контролира кинопроцеса у нас.
Както можеше да се очаква, отзвук имаше, но последствия – никакви. Александър Грозев, който се оказа бивш сътрудник на ДС, все още е директор на Националния филмов център, а сегашният председател на "Академика 21" Божидар Манов - член на всички комисии и съвети в киното. Как и защо оцеляха двамата професори, при положение че Грозев направи грандиозен гаф, който доведе до искането на неговата оставка от цялата кинообщност? Преди да ви припомня този епизод, ще кажа две думи за още трима човека.
Това са проф. Владимир Игнатовски, назначен лично от Грозев за председател на Комисията за игрално кино през 2008-а. Кеворк Кеворкян беше посочен от Грозев за председател на журито на последната Златна роза. Зам. министърът на културата Иван Токаджиев отговаря за киното в министерството. Общото между тези господа е, че и тримата са бивши сътрудници на ДС. И така.
Михаил Шиндаров
Ученикът има следните задължения:
(...) 3.6 да не носи религиозни символи, които по агресивен и натрапващ се начин демонстрират религиозните му предпочитания.
(...)
Доколкото разбирам, спорната формулировка се стреми да покаже, че забраната не е насочена срещу религиозните предпочитания, а против агресивното им демонстриране. С други думи, по замисъл се преследва вид агресия, а не личните й мотиви. Определени знаци и изрази подлежат на ограничаване не доколкото са религиозни, а доколкото са агресивни и натрапчиви.
Но агресията и досега е ограничавана от действащите закони и всяка нейна проява в училище би трябвало да бъде санкционирана, независимо дали е свързана с религиозни убеждения или с липсата им. Така че, ако действително е насочен срещу агресията на израза, а не срещу религиозните предпочитания, то проектозаконът не казва нищо ново.
◊ ИЗКУСТВА
• Мишел Лая, швейцарски писател: Книгата е скиталчество, отклонение от живота
Само глупаците дръзват да направят всичко, без да си поставят вътрешни граници
Петър Петров
- Г-н Лая, със "Сълзите на мама", с която сте познат у нас, вниквате в детайлите чрез погледа на дете. Засягате темите за насилието, за любовта. С по-интимната литература ли ще се "въоръжим" срещу масовостта?
- За интимния свят също може да се говори вулгарно. Опитвам се да говоря за съкровените неща като основополагащи за духовния свят на човека. Да създавам нови светове, които да пораждат любов, да предизвикват размисъл. Да изправят читателя пред непознати емоции. Но и се отнасям с недоверие, когато някой иска на всяка цена да създаде събитие чрез думите. В днешния свят на спектакъла, убеден съм, литературата не може да бъде шоу.
- На писателската среща споменахте, че днес силата на образа има превес над писането на роман. Не вярвате ли, че книгите преобръщат живота на човек, както е било в миналото?
- Не се боря по принцип срещу образа, защото сам по себе си той може да бъде изключително вълнуващ, прекрасен. Интересуват ме тези чувствени зони, които ни показват, че нещата не са черно-бели, а се случват в нюансите. Предпочитам да бъда в сивкавите нюанси например, отколкото да смятам, че всичко е черно-бяло.
• Защо тъгува непокорната Маша
Елена Кръстева
„Това голямо завръщане ще бъде едно голямо прощаване”, разказва тя дни преди бенефиса. Усмихва се, но в гласа й се прокрадва горчилка. „У нас липсва традиция. Няма го уважението към тези, които са били на сцената и си отиват. Никой млад изпълнител няма да дойде и да попита: „А ти това как си го правила?”. Прощавам се с публиката сега, на върха на славата. Искам да покажа, че мога”.
(...)
„Искам отново да се разшуми, да се обърне внимание на нашето изкуство. Защото танцуваш, танцуваш, а накрая не можеш да си тръгнеш достойно. Всичко опира до закона за пенсионирането”, нахвърля с днешна дата проблема Мария. За непросветените уточняваме, че жените в балета се пенсионират на 52 години, а колегите им на 57. Практиката е абсурдна, но продължава да действа. Танцьорите от години искат за тях да се въведе по-ранно пенсиониране, но преди няколко месеца депутатите ги отрязаха с мотива, че шепа балетисти не си струват промените.
„Заплащането също е недостойно, младите колеги напускат работа. Навремето в Хореографското училище кандидатстваха по триста деца, сега се явяват десет и ги приемаме всички”, продължава Маша. Картината не е розова и на битово ниво - звездите на балета са с минимални заплати, а купуват сами палците си. Един чифт се чупи за седмица-две, а струва 40 лева. Излиза, че една млада балерина трябва да даде почти цялата си заплата за палци и гримове.
◊ ГОДИШНИНИ
120 г. от рождението на Христина Морфова (24.04.1889-01.06.1936)
• Христина Морфова – неповторимият български славей
Светила се прекланяли пред голямата певица, а у нас я пренебрегвали
проф. Емил Янев
Чудно нещо! Където и да е показвала изкуството си - в Чехия, Германия, Лондон, Париж, Милано - навсякъде Христина Морфова неизменно е имала невероятен успех. Но в София - въпреки аплодисментите на публиката, от управниците на музикалния живот не получавала подкрепа! От една страна, я обвинявали, че живее повече в чужбина, а когато се връщала в страната, получавала от тях само обструкции! Навярно е била личност с желязна психика и воля, за да понася с достойнство аномалията на такава абсурдна ситуация.
(...)
С близките си приятели от семейство Багарови отишла на разходка през 1936 г. до село Баня, като приела поканата след кратко колебание – „към розите, към тишината, чудесно!”. Но на 1 юни дошла ужасната вест, че край Пирдоп автомобилът катастрофирал и Морфова е мъртва! По-нататък сценарият е: поклонение пред тленните останки на „българския славей” в Народния театър; опело в черквата „Св. Седмочисленици”; траурно-шествие; надгробни слова.
Винаги съм се чудил на този български цинизъм - най-добрите думи за един човек да се казват след смъртта му! Защо? След като приживе някои са се правили, че не виждат значимостта на стореното от него!? А казват, че когато станала катастрофата, Христина Морфова пеела „Мила Родино, ти си земен рай”!...
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
26.04.2009 г. 22:07