Нет@кценти
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Празници, пости и празни ефекти
Медиен обзор (137)
◊ ХРИСТИЯНСТВО
• За християнския бунт
Николай Фенерски
Едно интервю в навечерието на Великия пост
Отец Божидар е бивш солист на група “Ахат”, настоящ свещеник в енорийските храмове “Св. Архангел Михаил” в село Горица и “Св. Вмчк. Димитър Солунски” село Каблешково, област Бургас. Той е и автор на текста на популярната песен на “Ахат” “Черната овца”.
- Песента “Черната овца” беше и е безспорен хит и български евъргрийн, текстът й импонираше много добре на нашето бунтарско настроение в онези години. Какво смятате вие за бунтарството днес?
- Затова е хубаво, че го има Христос и християнството. Ето този рокаджийски бунт е нихилистичен бунт, той стига донякъде, заявяваме проблемите, казваме, че не сме съгласни. Обаче после... Това е хубавото на нашата вяра, плод на Божественото откровение, Господ се е открил и е показал кой би трябвало да бъде истинският бунт. Човекът да се разбунтува срещу пътя, по който върви. Виждаме накъде отива целият днешен свят, съвсем точно се изпълняват вече някои неща от Писанието. Светът си върви към погибел и човек трябва да е наясно, наистина да открие кой е истинският бунт, а не просто ето тези бунтарски настроения в рок музиката, както и в киното. Тези неща са донякъде стойностни, бунтарски, дотолкова, доколкото се маркират проблемите, заявяват се, изкрещяват се – обаче дотук. Рецептите, които се дават и решенията не са никак по-добри от останалата действителност.
- Не бъркаме ли понякога смирението с примирението, бива ли с всичко да се примиряваме и не можем ли да се бунтуваме ние, християните?
- Е, да, но християнският бунт е друг. Сега на прага на Великия пост е много удобно време да се каже в какво се състои християнският бунт и че той тръгва от самия себе си. Какъв смисъл има да се бунтуваш срещу външните проблеми, срещу злото вън от теб? То като си е вътре в теб, се оказва, че в крайна сметка то поема този бунт, тоест вече ти се бунтуваш, но чрез това зло, което е вътре в теб, тоест ти го използваш и по този начин то вместо да намалява, взема, че нараства. А пътят в Православието е обратен. Бунтът почва навътре, първо човек се обръща и почва да се бунтува срещу страстите си. И тогава вече, ако Господ ти отвори очите да видиш нещо, да можеш да помогнеш първо на някой по-близък и чак после, ако реши Господ да те използва, да помогнеш на други хора.
◊ ЧЕТЕНЕ
• Google и бъдещето на книгите
Робърт Дарнтън
Как можем да си проправим път през информационния масив, който се задава на хоризонта? Въпросът е по-настоятелен от всякога, особено след неотдавнашното споразумение между Google и авторите и издателите, които бяха завели съдебен иск срещу компанията за предполагаемо нарушаване на авторски права. През последните четири години Google започна да цифровизира милиони книги (включително и защитени от авторски права) от хранилищата на по-големите изследователски библиотеки, за да предложи текстовете им онлайн. Авторите и издателите протестираха, че този акт представлява нарушение на авторските им права. След продължителни преговори ищците и Google постигнаха споразумение, което ще окаже дълбок ефект върху начина, по който книгите ще стигат до читателите в обозримо бъдеще. Какво ще бъде то?
Никой не знае, тъй като споразумението е дотолкова сложно, че ще ни бъде трудно да разграничим правните и икономически контури на прекроената територия. И все пак онези от нас, които отговарят за научните библиотеки, имат ясен поглед върху общата ни цел: искаме да отворим фондовете си и да ги направим достъпни за читатели от цял свят. Как да постигнем тази цел? Единствената работеща тактика е да бъдем бдителни: да гледаме в перспектива, доколкото можем; докато внимаваме накъде вървим, да не забравяме да поглеждаме и в огледалото за обратно виждане.
(...)
Но и ние не можем да останем безучастни и сляпо да поверим общественото благо в ръцете на пазарните сили. Трябва да се почувстваме засегнати, да се намесим, да върнем отново общественото притежание на обществото. Под ‛ние‛ разбирам ние, хората, ние, създалите Конституцията, които следва да разкрием просвещенските принципи, стоящи зад нея, тъй че да осветлят всекидневната ситуация на информационното общество. Да, трябва да се цифровизираме. Но далеч по-важно е, че трябва и да се демократизираме. Трябва да осигурим свободен достъп до културното ни наследство. Как? Като пренапишем правилата на играта, като поставим частните интереси в служба на общественото добро и като вдъхновено следваме модела на ранната ни република, за да създадем Дигиталната Република на обучението.
◊ ОБЩЕСТВО
• Донякъде
Юлиан Попов
Не че не сме творческа нация, не че не сме образовани или амбициозни, не че нямаме идеи, но ние правим всичко донякъде. (...)
Има една приказка, че "само циганите пеят песни до края". Това е типично наша приказка, която превръща недовършеността в национална ценност по традиционния начин - обявявайки обратното за циганска работа.
(...)
Ние сме и в Европейския съюз донякъде. И донякъде сме извън него. Това ги дразни много (европейците), защото това донякъде вътре, донякъде вън само ги обърква. Навремето бяхме донякъде лоялни на Съветския съюз, сега сме донякъде свързани с него. Донякъде мразим съседите си (квартални и национални), донякъде сме християни и църквата ни е донякъде религиозна институция.
И работа вършим донякъде. На нас ни е чужда например институцията на отблагодаряването. Идеш някъде на гости, ядеш и пиеш, но после няма да пуснеш поне един SMS "благодаря, чудесна вечер". Не че сме неблагодарни, напротив. Но благодаренето е завършване на нещо, а само "циганите пеят песни до края".
◊ БИНОКЪЛ
• Филми и романи във фокуса на новините от и за България
След 13 години, пише изданието (сп. “Variety”), това, което беше някакъв хипи музикално-филмов фест от шеметните посткомунистически дни на България и нейните избуяли артистични свободи, постепенно се превърна във водещо събитие за индустрията в региона. Авторът Уил Тизард отбелязва и едно ново явление – изгряването на документалното кино на Балканите, като не пропуска да спомене вече утвърдилите се негови представители - Андрей Паунов („Проблемът с комарите и други истории”) и Борис Десподов („Коридор #8”).
(...)
На фестивала ще бъдат показани и документалните филми за 12-те любими романа от набралата сериозна популярност кампания на БНТ “Голямото четене”. Оригиналният формат принадлежи на BBC.
Те са: “Граф Монте Кристо”, “Малкият принц”, “Сто години самота”, “Пътеводител на галактическия стопаджия”, “На изток от Рая”, “Властелинът на пръстените”, “Майстора и Маргарита”, и българските “Време разделно”, “Тютюн”, “Осъдени души”, “Железният светилник” и “Под игото”.
Тази селекция се нуждаe от специален размисъл и разговор за българския, малко юношески вкус към литературата, който се е оформял в тесните граници на разрешените преводни автори и българските книги с христоматиен статут, сред които трудно попадат съвременни писатели.
◊ ЗВЕЗДОЛЕТ
• Лили Иванова, мъжете около нея, социализмът и провинциализмът
Владимир Гаджев
Според изследване на Комитета за младежта и спорта от 1973 г. Лили Иванова е посочена на първо място сред предпочитаните изпълнители с 80,09 %. “Бийтълс” са само с 3,82 %. Резултатът е обясним при тогавашните тоталитарни ограничения за западната музика и фаворизирането на няколко естрадни продукта на социализма, за сметка на световната поп-музика. Но популярността на певицата се запазва и до днес. Какво говори това? Провинциализъм?
(...)
Никое добро или зло не идва само. Институционализирането на попмузиката, приобщаването й в комплекса на културата, засиленото й медийно влияние и социална функция заинтригуват властимащите. Към това се прибавя и пазарният “ефект Лили Иванова”, която в условията на затворените в СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ, т.е. Общия пазар на социалистическите страни) отношения успява да откъсне голямо парче от огромния и незадоволен руски/съветски пазар. В идеологическия бункер на ЦК на БКП сериозно се отнасят към публичния образ на певицата и възможностите чрез него да се влияе по-перфидно на обществото. Пък и самата Лили Иванова сама подпомага тези стремежи, омъжвайки се за плейбоя Янчо Таков – първото протягане на ръце между близките до властта и попзвездите. Тогавашните медии не предлагат кой знае какви възможности за коментар и анализ на явлението Лили Иванова. До истинско изследване на проблема така и не се стига. Макар днес да би свършило работа като приложение към актуалната практика за изтласкване на шоу-“звездите” и политиката/бизнеса в една и съща орбита.
◊ ГОДИШНИНИ
• 110 год. от рождението на Панчо Владигеров (13 март 1899, Цюрих, Швейцария - 8 септември 1978, София, България) - български композитор, диригент, педагог и общественик
Pancho Vladigerov - Bulgarian Rhapsody Vardar
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
08.03.2009 г. 23:00
Етикети:
Посетено:
2290
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/7447-praznitsi-posti-i-prazni-efekti