Нет@кценти

Обидата записвай на вода...

Медиен обзор (136)

Обидата записвай на вода...
Георги Марков - български писател, дисидент (1929-1978)


◊ ХРИСТИЯНСТВО

„Обидата записвай на вода, а благодеянието – на мед...”
Митрополит Антоний Сурожки   

Днес е неделя на прошката. (...) В това просто и безизкусно действие се усеща духът на древното християнство, всепрощаващата любов и състрадание, с които то победило хладния и равнодушен езически свят.
(...)
Оказва се, че да простиш, не е лесно нещо. Естествената реакция е да отмъстиш. Древното правило така и гласяло: „Око за око, зъб за зъб” (Лев. 24:20). Тук възстава и бурната кръв, и оскърбеното разтревожено сърце.
(...)
Неотдавна прочетох интересна мисъл у един известен богослов от 19. век – митр. Филарет Дроздов (1867 г.). Той пита защо апостол Павел изрича думите: „Не бъди побеждаван от злото, но побеждавай злото с добро” (Рим. 12:20). И сам отговаря: „Ако за раната въздадеш с рана, то тогава ще има двама ранени, вместо един. И злото ще се удвои, вместо да се прекрати... Обидата, нанесена заради обида, не само не унищожава злото, което вече е извършено, но го усилва. В който е имало достатъчно зло, за да нанесе обида, ще се намери още повече, за да отговори на взаимната обида. Така се появява цяла верига обиди. И затова трябва да вършим обратното: да прощаваме на враждуващия против нас. Не може да държиш дълго горяща жар над главата си и да не почувстваш горещина. Така и най-упоритият няма да остане дълго безчувствен, ако му благотвориш.”



◊ ОБЩЕСТВО

Фалшиво пеене, лъжливо говорене, истински живот
Димитър Денков

Далеч сме я докарали в закърняването на чувствителността, щом реагираме предимно на епидермални дразнения. Видимите вълнения се събират повече около едно напудрено състезание между нации, каквото е конкурсът на "Евровизия" за песен - и то в Москва!, отколкото около вота за недоверие към правителството в София. Традиционният скандал при избор на представител в песенния конкурс зае повече новинарско време и пространство от прекратяване на пълномощията на депутата Кузов, също някогашен певец.
(...)
Ако пренебрегнем естетическата чувствителност и физиологическото устройство на ухото, по-природа дразними повече от фалшиво пеене, отколкото от лъжливи приказки, ще видим обичайното състояние, при което дотам се свиква с лъжите, че те се приемат за по-допустими от недоимъците в нечии лични качества.

За това има предостатъчни основания, но едно е твърде важно - илюзията за творческите възможности на нацията, които компенсират с постиженията на отделни лица нейната общо взето политическа некадърност. Затова и възбудата около успехите и провалите на певци, спортисти, актьори, манекенки, кандидати за постове в НАТО и ЕС, трафиканти, митничари и прочее творческа интелигенция занимават доста повече публиката в сравнение с живота на "обикновените" хора.



◊ ИСТОРИЯ

"Аз не съм чужденец, аз съм твой син"
20 години от майските протести на българските турци
Даниела Горчева, Борислав Скочев

„Аз не съм чужденец, аз съм твой син... Българийо, аз съм твой син и мои са твоите пътища.”
Реджеп Кюпчю


Навършват се 20 години от протестите на българските турци срещу насилственото им побългаряване. Това са първите масови протести срещу комунистическия режим след селските бунтове през 1951 и точно те нанасят най-силния удар преди падането му.

Началото на Майските протести е дадено от турците, които членуват в Независимото дружество и в Демократичната лига за защита на правата на човека в България.

Българските турци се включват в Независимото дружество за защита на правата на човека скоро след неговото възникване или създават нови правозащитни организации като Демократичната лига за защита на правата на човека и Дружеството за подкрепа на Виена'89. Именно техният брой и решимостта им да защитят погазеното си достойнство и правата си превръщат късно възникналото у нас дисидентско и правозащитно движение в реална сила.

През пролетта на 1989 няколко събития ги подтикват да засилят действията си - срещата на френския президент Франсоа Митеран с дисиденти през януари 1989, гладните стачки на Петър Манолов и Илия Минев през февруари и март 1989 и конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, насрочена за края на май в Париж.



◊ ГОДИШНИНИ

. 70 години от рождението на Цветан Тодоров - френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог, от български произход

Страхът от варварите
Цветан Тодоров в интервю пред ТВ Евронюз

Цветан Тодоров впечатлява преди всичко със спокойното, мъдро присъствие в научните среди и публичността. Той е деликатен, фин и неподправено естествен събеседник. Чувството му за хумор конкурира по сила само способността да анализира и прави взаимовръзки, да поставя под въпрос собствени и чужди тези.
(...)
- Във вашата последна книга “
Страхът от варварите”, страхът, който застрашава да ни направи варвари, е идеята за сблъсъка на цивилизациите, тя несериозна ли е, или вредна?

- Концепцията за “сблъсъка на цивилизациите” не се разбира на никакво логично или научно ниво, защото цивилизациите не съответстват на културите. Сблъсъкът не се състои между цивилизации, а между държави и групи от държави. Конфликтите днес не са просто от религиозен характер, както казват някои, а преди всичко от политически. Вземете следния пример - днешните две ислямски теократични държави са Иран и Саудитска Арабия, едната от които е най-големият враг на САЩ, а другата е най-добрият им приятел.

На последно място, това е “страхът от варварите”, защото именно поради страх са допускани едни от най-неприемливите действия в човешката история - ако тези заплахи съществуват в абстрактното, тогава те не са реални. Нищо не оправдава систематичното насилие под предлог на военна защита, което се случва във военните бази, в това число и базите на НАТО, където европейските войници рискуват живота си, за да продължи насилието.

. 80 години от рождението на писателя Георги Марков, убит от комунистическия режим през 1978 г. в Лондон.

Изпитаното оръжие на патриотарството

(...) Същите хора - които днес се бият в гърдите като най-последователни български патриоти, през ден освещават патриотични паметници и произнасят най-пошли свръхпатриотични тиради - преди 20 години не смееха да произнесат думата българин, кръщаваха децата си с руски имена и говореха помежду си на руски.

Но някъде в началото на 60-те години БКП узря за идеята, че спасението е в патриотизма. И внезапно отвред започнаха декларации: "Ние сме българи." Претърпели провал в опита за създаване на комунистически добродетели, основани на интернационализма, стреснати от апатията и безверието на младежта, днешните български идеолози се обърнаха за спасение към старото изпитано оръжие. И както в Съветския съюз, в партията се вля користно или искрено, цялата мътилка на родното патриотарство."

Част от есето "От Витоша по-високо..." на писателя Георги Марков



◊ ЗВЕЗДИ

Красимира Колдамова - живот на палци
Петър Петров

(...) Живот на палци - такава, простичко казано, е съдбата на неземните балерини.

Примата Красимира Колдамова, чиято 70-а годишнина беше отбелязана с юбилеен галаконцерт в операта в четвъртък, е сред посветените и призваните в изкуството. Легенда, която няма нужда от обяснение, а още по-малко от критика. Освен, разбира се, ако не си вътре в кухнята на арта.
(...)
"Радостно е, че след известен отлив на желаещите да запишат децата си на балет сега се забелязва подем. Водят ги още от тригодишни при мен… Е, за някои е наистина малко раничко, затова се случва и да връщам. Но е прекрасно, че родителите се сетиха, че трябва да възпитават децата си в понятия за красотата на балетното изкуство, за музиката… Да се научат да се концентрират, да виждат себе си, да следят другарчето какво прави… Все едно дали всички те ще станат балерини", размишлява за привилегията да се отдадеш на танцовата магия примата. Красивото изкуство, казва Колдамова, топли душата. Не пропуска да даде съвет за устойчива кариера.

"За да имат хората желание да те гледат, трябва да додаваш постоянно всеки път. А дори и след като слезеш от сцената, пак трябва да се бориш", философства за ключа към успеха гранддамата.

Спреш ли да се развиваш, падаш бързо надолу - това е лаконичното обяснение на юбилярката за залеза в кариерата на десетки танцьори.


Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
01.03.2009 г. 23:00
Посетено:
2689
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/7403-obidata-zapisvay-na-voda