Нет@кценти

Внимателно. По-внимателно! Да не стане като в приказката

НетАкценти (135)

Внимателно. По-внимателно! Да не стане като в приказката


◊ ОБЩЕСТВО

Информацията - право или стока
Радко Ханджиев

Тук е уместен въпросът: правото да се получава и разпространява информация, стока ли е? Ако е право, а не стока, каквото е правото на живот, правото на свобода и сигурност, правото на здравеопазване, образование и т.н., както е записано в чл. 10 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, може ли да се допуска злоупотреба с това право?

В Конституцията на Република България правото да се получава и разпространява информация [1] е разписано като неотменимо човешко право, не се допуска злоупотребата с него, нито упражняването му, ако това накърнява права или законни интереси на други [2]. Но няма да намерим изричен текст, който да санкционира нарушаването, по-точно престъпването на конституцията. А в правовите държави, доколкото ни е известно, престъпването на върховния закон, нарушаването на неговите разпоредби е въздигнато в престъпление срещу държавността! Логичен е следващият въпрос: какво трябва да направим, за да отстояваме неотменимите си права?

След като разпространението и получаването на информацията е право и след като е забранена злоупотребата с това право (както и с останалите човешки права), от една страна, а от друга страна, правата, според философията на Евросъюза, ни се дължат и осъществяването им трябва да става за сметка на данъците и таксите, които плащаме, логично възникват третият и следващите въпроси: трябва ли медиите да застъпват частни, корпоративни интереси? Няма ли противоречие между обществения характер на правото на получаване и разпространение на информация и частният характер на медийния бизнес? Ако приемем, че може да има частно притежание на медии, следва ли собствениците им да могат да използват информацията като стока против правата на човека, против правото на получаване и разпространение на информация, с което е забранено да се злоупотребява? И ако въпреки това се злоупотребява, не представлява ли тази злоупотреба драстично нарушаване на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи?

По-свободната държава Конго
Любослава Русева

"От 1997 г. досега България се управлява от най-корумпираното правителство в новата история на страната. Реализира се невиждан грабеж по всички етажи на административната и стопанската йерархия…"

Преди да разкрия кой е авторът на тези изречения, ще разкажа една интересна история:

По време на експедиция по река Конго, оглавявана от Хенри Мортън Станли (1874-1877 г.), белгийският крал Леополд ІІ разбрал, че в проучваните земи има огромни залежи от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези богатства и решил да финансира втора експедиция. "Възнамерявам да създам една нова държава, колкото е възможно по-голяма", написал кралят на Станли. "Кралят като частно лице иска да притежава недвижими имоти в Африка. Следователно мистър Станли трябва да купува земи или да прави така, че да му ги отстъпват."

През 1885 г. един американски пътешественик твърди, че Леополд вече притежава Конго "по същия начин, по който "Стандарт ойл" е притежание на Рокфелер". Конго е признато за частно владение на белгийския крал и на Берлинската конференция от 1884-1885 г. Оттам нататък Леополд започва да управлява абсолютно безконтролно чрез назначени губернатори, а името, което дава на личната си собственост, е Свободната държава Конго.


◊ ТРЕВОГИ

И сектите свиха гнездо в интернет
Даниела Маркова

Ново учение вербува чрез интернет свои последователи, предимно млади хора. Лидерът е член на религиозна организация, чийто предводител е екстрадиран от страната ни. Става дума за Master school - учение, което има само интернет страница, но се оказва, че организира многобройни семинари, обучава в различни практики, лекува с вълшебни препарати. Сигнали на притеснени родители, чиито деца попадат там, довели до медийно разследване, което стигнало до основателя - Здравко Георгиев.
(...)
Десислава Панайотова е директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий". Специализирала е в Кеймбридж, Оксфорд и САЩ.
- Г-жо Панайотова, колко са нерегистрираните религиозни сдружения у нас?
- Около 70 са. Едно от най-опасните е Тракийската църква, или Градът на Христос. Последователите му обръщат тотално християнството в полуезическа религия. Имаме множество свидетелства за пострадали от тази общност, където се практикува контрол върху личния и професионалния живот на членовете й, налагат се забрани и промени. Чрез ритуал оракулът хипнотизира човека и му внушава определено поведение. Преди 3-4 години имаме случай на художник от Владая, попаднал под влиянието на Тракийската църква и изчезнал безследно. Проявление на тази общност е сдружение Академия Орфика.


◊ ЛИЧНОСТИ

Не, ама да
Петко Бочаров на 90?

За доайена на българската журналистика няма тайни нито с wireless-а, нито с обществените процеси
Майя Любомирска

На 19 февруари с изискан коктейл, както подобава на личността му, в зала 7 на НДК сред много приятели и колеги Петко Бочаров отпразнува юбилейната си 90-годишнина.
(...)
- В какво време живеем?
- В много неприятно време живеем. Много преходно време. За съжаление, очакванията ни и надеждите ни отпреди 20 години просто се разбиха и станаха на пух и прах. Светът с някаква шеметна скорост се завъртя и продължава да се върти. Не всеки може да улови и да осмисли това, което става в света. Аз самият съм удивен от скоростта, с която се развиват нещата. Светът е изправен пред много страхотни кризи с непредвидими последици и те не са много далече в бъдещето. Най-страшната криза за храни и за питейна вода няма да се забави и най-много след 10-15 години ще се появи. Кризата на гъстотата на населението - има райони в света, където човешкият мравуняк надхвърля всякакви граници. Това атмосферно затопляне вещае много страхотни последици. Да не говорим за амбициите на отделни държави с претенции да бъдат велики сили. Всичко това може да доведе до конфликти между държавите, все пак живеем в ядрения век.

- А кое е най-опасното за нас, журналистите?
- Само едно състояние е най-опасното - автоцензурата. Ужасяващо е, ако я има. И още - за един коментатор безразличието е много по-страшно от всичко останало.


◊ СЛОВО

Александър Томов, писател: Възмездието рано или късно настига виновния
Деян Енев

- Кое ви дава кураж да пишете? Храните ли наистина надежда, че книгите могат да променят обществото?
- В момента българският писател, пък дори и журналистите са изтикани на втори план. Самият живот тече толкова бързо, толкова динамично, обществото ни е раздирано от толкова много противоречия, че те много често изпреварват писането. Тоест, пишещите братя вървят след събитията. Това обаче не значи, че не трябва да описваме това, което става, да се опитваме да го анализираме художествено и да си вадим съответните изводи.
(...)
Проблемът на съвременните писатели и изобщо на съвременната литература не е в това, че тя няма постижения. Напротив, има сериозни постижения. Драмата е в оценката. Липсва адекватна съвременна литературна оценка. Ако нашето общество иска да загърби чалгата, то трябва да се стреми да създава нови елити, които да правят сериозна оценка. Ако те са достатъчно авторитетни, хората ще започнат да се вслушват в тях.

малко лит размишления
Милена Фучеджиева

Елица Матеева ме интервюира преди доста време за сайта http://ipbulgaria.bg

ЕМ: Какво според вас е необходимо да се промени в системата, така че българските писатели да имат самочувствие подобно на колегите им отвъд Океана?

МФ: Отвъд океана колегите ни, които имат самочувствие, са като колегите ни в България, които имат самочувствие - това са издаваните автори, които публиката харесва и купува. Не мисля, че самочувствието е свързано с местоживеенето. Сигурна съм, че Георги Господинов, Теодора Димова и т.н. имат много добро самочувствие, и това е нормално. Биха имали още по-добро самочувствие, ако България беше голям пазар от който да се правят сериозни пари, но това няма как да стане по чисто географски причини. А иначе всичко е борба.
(...)
ЕМ: Смятате ли, че популярната награда на Фондация „ВИК” е добра мотивация за създаването на качествени литературни произведения?

МФ: Не мисля, че която и да било награда може да е мотивация за създаване на произведения. Поне не според моята ценностна система. Не пиша за да бъда награждавана, а защото не мога да не пиша. Оттам нататък, ако случайно падне някоя награда, няма да кажа не, но не мисля, че наградата ще ме направи по-добър писател. Писателският ми труд първо доставя удоволствие на мен, а после се надявам да доставя удоволствие и на други. Писането не е спорт, в който се тренира, за да се бие рекорд. То е творчество, за което обаче все повече трябва да си адаптивен да третираш и като стока. Аз нямам абсолютно нищо против който и да е читател - професор, мутра или космонавт - да чете книгата ми и да говори за нея, ако го занимава. Но да съм фокусирана върху мое парче литература само защото евентуално мога да получа нещо на финала, не. Доверието ми в журиращите не е толкова безпрекословно.


◊ КАЛЕНДАР

. Бруно Валте (Бруно Валтер Шлезингер) - австрийски диригент и композитор
(15 септември 1876, Берлин, Германия - 17 февруари 1962, Бевърли Хилс, САЩ)

"Eine Kleine Nachtmusik" Bruno Walter 78 rpm
1939 г.

Автор: Антоанета Добрева
22.02.2009 г. 23:01
Посетено: 1749
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/7352-vnimatelno-po-vnimatelno-da-ne-stane-kato-v-prikazkata