Нет@кценти
Невероятното е ежедневие, а невъзможното - практика
НетАкценти (134)
◊ ОБЩЕСТВО
• Изгубеното поколение
Родените след 1989-та година влизат с ръмжене в големия живот
Алексей Лазаров
"Нашето поколение няма световна война, нито голяма депресия. Нашата война е духовна. Нашата депресия са животите ни."
"Боен клуб", Чък Палъник
Понякога, когато ушите ни не пищят от дребни, но истерични скандали, когато поредната криза за момент е спряла да крещи, тогава може да чуеш тихо ръмжене. То идва от форуми в интернет, тук-там пробива в традиционните медии, а в началото на януари за пръв път излезе на площадите. Поколението, родено след 1989 г., вече чука на вратата на големия живот и даже прави плахи стъпки в него. На изборите тази година за първи път ще гласуват хора, които нямат нито един ден живот преди 10 ноември. Деца, които са възпитавани и израснали изцяло в мътните времена на прехода.
Да се направи портрет на цяло едно поколение е трудна задача. За да нарисуваме тази сложна картина, говорихме със социолози, психолози, антрополози, политици, с деца и техните родители... Резултатът не е никак оптимистичен. Според повечето хора, които са се занимавали с това поколение, преходът е оставил сериозни рани по него. Чуйте това: голяма част от децата, родени след 1989 г., не знаят какво искат да постигнат в живота. Страхуват се да си поставят цели, защото дори когато го направят, нямат достатъчно умения да ги постигнат. Това създава в тях напрежение, което избива в различни видове агресия. Една част от децата на прехода се спасяват просто чрез бягство и емигрират. Други се затварят в себе си и отказват да следват каквато и да е житейска стратегия. Те са политически, обществено и професионално пасивни. Агресивното поведение се среща много по-често в това поколение, отколкото в предишните. Расте броят на осъдените за телесни повреди и убийства малолетни и непълнолетни. България стабилно се изкачва в класацията на държавите по брой самоубийства на деца под 18 години...
• Позорната тайна на Европа: в България държат деца зад "решетките"
Роза Монктън, в "Таймс"
Първото нещо, което те удря, е миризмата - мръсни пелени, неизмити бебета, гниеща плът. След това те удря тишината - зловеща, неестествена тишина, тишината на бебета, които са загубили надежда, че някога някой ще ги погали, ще ги прегърне и утеши. Ужасяващата тишина на недохранени и необичани деца, очакващи смъртта.
(...)
Един от проблемите на страните от бившия Източен блок е, че там, където държавата е гарантирала всички морални ценности, обществото се е обезчовечило. Идеята за благотворителност, за социална отговорност, за грижа за другите, е унищожена.
Болногледачите изглежда не допускат, че имат нещо общо с тези деца, а именно, че всички те са човешки същества. В домовете за умиращи в Индия можеш да видиш доброволци, които носят храна, почистват или просто си говорят с пациентите по 24 часа в денонощието. Дори в най-бедните домове има усещане за цел, за живот и надежда.
На този фон бездушието и зловещата тишина в домовете в Източна Европа е още по-стряскаща. Тези деца са гузно пазената тайна на Европа, скрита от света...
• Мълчанието е злато. Понякога фалшиво
Така е, когато политическото се разтвори в търговското, а нравственото – във взаимноизгодното
Димитър Денков
Редовните читатели надали са пропуснали този понеделник онова място от статията на Теодора Пеева, където се съобщава, че при посещението си в Москва президентът Първанов казал в тесен кръг: "Няма да позволя на един вестник да подрива политическите устои на държавата"; негов съветник пояснил: "Закрихме вестник "Сега".
(...)
След което последва алалията...
(...)
По-старата специализирана литература, водена от просветителските представи за свързаната реч като условие за пълнолетие и вменяемост, с алалия обобщава всички словесни разстройства.
(...)
След двайсет години демокрация, чието видимо достойнство наред с банани през цялата година комай са само две свободи - на словото и на напускането на страната, никак не е случайно, че подхвърленото от президента и съветника му бе посрещнато с мълчание. Разбираема е алалията на медиите, чиято втренченост в "новините" забравя старата поука, че когато заплашват някого днес, утре току-виж дошъл и твоят ред.
◊ КРИЗА
• Криза - депресия – криза1
Ивайло Дичев
Никой вече не знае къде е дъното на кризата и дори перспективата да се повтори ужасната 1929-а, повлякла след себе си тоталитарни метастази, почна да изглежда по-успокояваща от неизвестността.
(...)
Има и друго. Икономиката остана единствената сфера, от която черпим смисъл. А икономика значи интереси, егоизъм. В други епохи икономическата рационалност е била балансирана от „ирационални" неща, като грижата за безсмъртието на душата, славата или бъдещето на децата. Днес единствената обяснителна схема е икономическа, ерго егоистична. Не зная дали сте забелязали, но егоистите са нещастни, потиснати хора. Просто техният хоризонт е така устроен, че непрекъснато обедняват, доколкото животът, така или иначе, е движение към финалната катастрофа и загубата на всичко. По същия начин цивилизация без трансцендентност няма как да не е втренчена тъжно в неминуемия си край.
За да се излезе от омагьосания кръг „Криза - депресия - криза1", трябва да възникнат мощни групи, които да пренесат центъра на живота си извън тясно икономическата сфера. Политиците все по-често опитват да бунят такива енергии.
• Палмовото масло - душманинът на българската държава
Евгений Тодоров
Когато прокурорите тръгнат по мандрите, за да търсят скрито палмово масло, значи, че или сме си надвили вече на масрафа, или че някой ни прави на глупаци
(...)
Откриха причината защо сме най-бедни и най-корумпирани.
Причината вече е ясна – това е палмовото масло, което се слага в сиренето.
Не глобалното затопляне, не убийствените диоксини, не нитратите, не серния двуокис, а палмовото масло. На първо място.
На второ място виновни са трътките, които се слагат в кренвиршите.
Дойде часът на бдителните журналисти, които се хвърлиха на борба на живот и смърт с частниците–измамници.
Малко по-умните обаче се досетиха, че мащабът на акцията понамирисва вече на маньовър – както казваше другарят Тодор Живков.
Най-вероятно някой е решил да отвлече вниманието на хората от далеч по-важни за властта проблеми. И да докаже как управляващите се грижат за здравето на хората.
• Европа не е път, а движение
Предлагаме ви непубликуваното есе на Станислав Стратиев "Европа не е път, а движение". То е писано преди десет години, през 1999 г. и по друг повод.
(...)
Мечтата на автора, че от грозно патенце страната ни ще стане бял лебед, засега не се сбъдва.
На нас все ни се случват работи, дето въобще не могат да се случат.
Такъв народ сме.
Или превземаме Одрин, обявен от военната наука за непревземаем, или правим Национален конкурс за карикатура на тема "Европа мечтае за България".
Невероятното за нас е ежедневие, а невъзможното - практика.
Възможното го оставяме за по-рационалните жители на континента.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
15.02.2009 г. 23:45
Посетено:
2130
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/7312-neveroyatnoto-e-ezhednevie-a-nevazmozhnoto-praktika