Нет@кценти

Януарският модел, в който се озовахме. Липси и наличности

НетАкценти (130)

Януарският модел, в който се озовахме. Липси и наличности
Фотограф: Юлия Лазарова


◊ СЛУЧКА НА СЕДМИЦАТА

Революция с главата надолу
Ивайло Дичев

Кажете сега, има ли нещо по-невероятно от студентско протестно движение, което издига искането да се поставят охранителни камери във всяка стая на общежитията (е, все пак без тоалетните, добавят на сайта, откъдето го прочетох). Още една стъпка трябва и ще поискат полицията по-здраво да ги бие, когато престъпят реда.

Този парадокс характеризира цялото дередже на държавата ни. (...) Обикновено революциите се правят за повече свобода. У нас народното недоволство иска ред.
(...)
В неолибералния свят, в който се озовахме, властта действа не чрез пряко насилие, а, както писа Улрих Бек, чрез изплъзване и отсъствие. Наместо да произвежда управление, тя действа като всеки монопол – произвежда потребността от самата себе си. Непрекъснато имаме нужда от повече и повече власт, защото тя не е там, където я очакваме, не върши работата, която мислим, че трябва да върши.
(...)
...от 14-и насам повечето публични говорители, дори от протестиращите, ни повтарят, че полицията е трябвало да се намеси по-рано, че всъщност тя не е била достатъчно, за да предотврати сблъсъка. Вижте перверзното следствие на това разсъждение. Първо, отнемат ни аргументите срещу полицията; второ, внушават ни, че най-добре би било да има повече и по-силна полиция, която да ни бие за наше добро. Ако въпросната институция просто беше действала според задълженията си - както впрочем прави на всеки футболен мач – общественото мнение нямаше да се окаже в този капан.


За една детска революция
Евгений Тодоров

През последните дни няколко телевизии с една или друга цел експонираха детското участие на протестите пред Народното събрание.
(...)
Дали пък не започваше „детска революция” у нас? И дали това не е последната ни надежда?
(...)
Всеобщата тарикатщина и липсата на елементарен морал и идеализъм обричат всеки опит за промяна.

Нелицеприятните оценки за България се отнасят не само за правителството.

Кенефният символ на изложбата в Брюксел, който отново ни възмути до дъното на душите ни, очерта още едно наше качество – примитивната ни обидчивост към мнението на другите – артистично или не.

Само ние можем да създаваме своите митове и никой друг не може да добавя нови…

Та в това прогнило общество дали само децата не са все още извън големия корупционен спектакъл, в който всички ние участваме – па макар и в различни роли? 



◊  ДРУГА СЛУЧКА

Милена, изкуството и "турските тоалетни"
Биляна Балева

Докато проследявах днес скандала относно арт-проекта Ентропа, който трябва да стои на входа на сградата на Съвета на Европейския съюз в Брюксел от 15 януари до юни, получих в пощата си коментара на Милена Делева по темата. Тъй като подкрепям тезата й на 100% и имам нейното разрешение, предлагам на вниманието ви следния текст:

(...) Нали става дума за артистичен проект, не за авто-пропаганда. Представяте ли си какво щеше да има на картата, ако някоя държавна институция беше отговорна за участието на България. Все едно да държим сметка на тези от чужденците от кампанията на ВАГАБОНД, които са посочили като символ на България мутрите или сексапилните българки.

Освен това, чехите би трябвало да са си дали сметка, че канят провокативен художник. Не може да не са знаели за акциите му с танка и Садам. Поели са „риска". Според мен не е проблем, че чешкото правителство не се е намесило в работата на Давид Черни&екип, проблем е, че сега абдикира вместо да застане зад артистите, на които само е делегирало правото на изложбата
(...)
Дебатът за отговорността на артиста не е нов, а и последните години имахме достатъчно прецеденти, така че да се запитаме доколко изкуството е алиби, когато става дума за навлизане в деликатни политически зони, проблемът обаче с политическата псевдоотговорност е направо банален. Всички тези дипломатически фасони, които четох по случая, са жалки. А колкото до Министерство на културата наистина не виждам защо вместо да се оправдава без нужда, просто не вникне в изложбата и не разбере поне, че няма нужда да се извинява за Елена Джелебова, защото тя не съществува.


Елена Джелебова съществува
Веселина Седларска

Елена Джелебова обаче съществува и абсолютно всички ние я познаваме. Тя е нашата съседка, чиито деца са емигрирали, защото не могат и не искат повече да живеят тук. Ако държавата ни не беше такъв кенеф, сега децата ми щяха да са тук и нямаше да си гледам внучето по скайп, пъшка съседката. В този момент тя сътворява с думи една инсталация, в която България е същата, като видяната от провокатора Давид Черни, само че не толкова хигиенизирана.
(...)
Елена Джелебова е хилядите анонимни гласове в интернет, които написаха във форумите, че няма какво да се правим на обидени, защото тоалетната приумица пасва едно към едно на живота, който живеем, и на мястото, където живеем. Да не говорим, че ония синьо-червени тръби, които са кръстосани на инсталацията между отходните дупки, много ясно посочват виновниците за това състояние.

А това, че сините и червените тръби се пресичат, но никъде не се свързват, съвпада със студуването ни по повод българската политика към тръбите, по които тече газ. Тоалетна, в която няма газ, това вече и средноевропейският агент-провокатор Давид Черни не може да го измисли.

 

◊ КРИЗИ

Вечна дружба, а?
Галина Александрова, Галя Прокопиева

Газовата криза оголи простия факт, че управлението на България дори не си е поставило за цел да гарантира сигурността на икономиката и да потърси алтернатива на зависимостта от Русия. Обвинението е донякъде валидно към предните правителства. Но сегашното имаше повече възможности - имаше пари и имаше европейското членство, което да позволи подкрепа и свързване с газопреносните мрежи на други членки на ЕС.
(...)
"Празниците бяха проспани от отговорните институции, нито Министерството на икономиката и енергетиката, нито енергийният регулатор не са контролирали дали фирмите поддържат нефтени запаси, предприятията не са категоризирани по важност и невъзможност да работят с друго гориво. Предупреждението от "Газпром" е изисквало оценка на риска, което очевидно не е направено. Цялата върхушка показа абсолютно неадекватно поведение при спирането на доставките на газ"


Петер Слотърдайк: Интелектът се завръща
Разговорът води Ева Кархер

- Но нямаме ли и добри причини да сме оптимисти?
- Най-напред се забелязва – можем да видим от процъфтяващия коледен бизнес в Германия и в много други страни, че хората се имунизират! Те се предпазват от фалша и не позволяват на кризисната реторика да помрачи чувството им към живота. Това е феномен, който чака своето добро тълкувание. Дали е част от синдрома на фриволността? Или става дума за здравословна реакция?

- Надяваме се да е последното! Може би обсъжданият в последно време филантропски или етически капитализъм ще предложи някаква перспектива?
- Концепцията на филантропския капитализъм може да се приложи върху следната кратка идея: ядосаните бедни имаха две столетия на разположение, за да докажат дали са в състояние да подобрят света. Резултатите бяха отчасти опустошителни, отчасти амбивалентни. В началото на XXI век е налице обратното предложение - да оставим богатите да покажат как те биха го направили. В действителност те дължат на света доказателството, че могат повече от това да отхапват по-голямото парче от световния залък.

Богатите искат сами да се спасят, това е ясно като бял ден. Но може и да се окаже, че, заедно със себе си, ще трябва да спасяват и останалия свят. Въпросът, следователно, е дали комбинацията от макрополитика, основаваща се на филантропски капитализъм, и щедра данъчна държава може да доведе до глобално поносими условия на живот.



◊ КНИГИ

Neraboti.com
Люба Йорданова, Зорница Стоилова

"Последният път, когато влязох в библиотека, бешеееее... ", почесват се по главата и обръщат очи нагоре с неловка усмивка по-голямата част от минувачите, които спираме на улицата с този въпрос. Не могат да си спомнят.
Но не защото не четат, а защото библиотеките отдавна не са популярно и привлекателно място за четене. Когато вече има модерни, уютни книжарници, в които те посрещат с чаша кафе, приятна музика и усмивка. Има и блогове за книги, където можеш да общуваш с хора със сходни на твоите интереси. Има и дигитални библиотеки, които предлагат достъп до световното културно наследство на един клик разстояние, без да ти се налага да излизаш от вкъщи или да се сблъскваш със служители в хронично лошо настроение.

Дигитална Европа

Така например на 20 ноември миналата година един току-що пуснат уебсайт събра десет милиона посетители. Огромният наплив беше по повод "Europeana" - дигитална библиотека по проект на ЕС. Тя има амбицията да е модерен вариант на древната Александрийска библиотека, като събере на едно място в мрежата ценни експонати от културното наследство на Европа, предоставени от музеи, библиотеки, национални архиви и организации за културно наследство в страните членки.
(...)
По същото време в България...


Голямото четене - между киното, носталгията и канона
Митко Новков

(...) великите имена на модерния роман на ХХ век са черна дупка, ако не броим наличието на Одисей във втората: няма ги Кафка, Бекет, Музил (обаче е необходимо да отчетем, че Човекът без качества току-що е преведен на български от Любомир Илиев – почти 100 години след публикуването му през 1930 г., и продължава да чака издаването си), френският ‛нов роман‛, Гюнтер Грас, Мигел Анхел Астуриас и моят любим латиноамерикански романист Марио Варгас Льоса; Хулио Кортасар, Хенри Милър, Пол Остър, Едгар Лорънс Доктороу; да не говорим за Батай, Уелбек, Джон Барт (но той също не е превеждан) и Аполинер (ако се чудите с какво – с 11 000 камшика). Велики литературни жени (без англичанките от ХІХ век) също са замъглени (...) От постмодернизма само Еко е почетен и Естествен роман на Георги Господинов, но ги няма Милорад Павич...(...) Без сме Кърт Вонегът и Норман Мейлър, Чарлз Буковски и Ървин Уелш (...) – знакови имена на литературата от втората половина на ХХ век са оставени в тъма. Да не говорим за големите научно-фантастични епопеи – Дюн на Франк Хърбърт, Фондацията на Айзък Азимов, Хрониките на Амбър на Роджър Зелазни, Землемория на Урсула ЛеГуин... Три от най-великите научнофантастични книги на всички епохи според мен също са пропуснати – Лявата ръка на мрака на Урсула ЛеГуин, Марсиански хроники на Рей Бредбъри и Аз, Роботът на Айзък Азимов, да не споменавам ключови творци като Клифърд Саймък, Робърт Шекли, Джон Уиндъм. Въобще няма да говоря за най-новата българска литература, която е не само неизбрана, но и със сигурност едва ли е много познавана. Но и, ако това ще е някакво успокоение за водещия Георги Тенев, неизбрани също са имена-емблеми на социалистическия реализъм – Андрей Гуляшки, Ст. Ц. Даскалов, Слав Хр. Караславов, че дори и Георги Караславов. Но липсва и големият роман на Емилиян Станев Иван Кондарев, Прашка и Всички и никой на Йордан Радичков, Летопис на смутното време, Случаят Джем, Аз, Анна Комнина на Вера Мутафчиева, Пътят към София на Стефан Дичев...

С една дума, начинанието на БНТ, излиза, е повече за регистриране на липси, отколкото за регистриране на наличности. И може би точно през липсите е добре да четем Голямото четене, не толкова през наличностите.
 
Автор: Антоанета Добрева
18.01.2009 г. 21:48
Посетено: 1523
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/7159-yanuarskiyat-model-v-koyto-se-ozovahme-lipsi-i-nalichnosti