Нет@кценти

Честита Нова 2009 година

НетАкценти (128)

Честита Нова 2009 година


◊ ПРЕЗ 2008

България през погледа на другите

По какъв повод споменаваха чуждите медии България през 2008-ма година? Какъв е образът на страната в чужбина и какво знаят другите за българите? Oбзор на по-интересните впечатления.
 
Какво мислят британците за България?
Черноморие, ромски банди в метрото, корупция и все още неразгаданият случай с българския чадър.

Какво мислят турците за България?
Две години след приемането на България в ЕС, образът на страната в турските медии е по-скоро негативен. Повечето издания я представят като страна, която не е изпълнила европейските критерии.
 
Отношенията между България и Румъния през 2008
Докато Станишев безуспешно се опитва да убеди ЕС, че положението в България не е такова, каквото е, Румъния намира все по-добро място на международната политическа сцена.

Несвободата онлайн
доц. Нели Огнянова

През 2008 г. в 29 държави има затворени журналисти заради публикации онлайн. На челните места в класацията са Китай, Куба, Узбекистан - известни с проблемите си в областта на правата на човека и с най-контролираните медии в света. 2008 е първата година, през която най-голямата група от осъдените е заради публикация в интернет (45%). Следваща по брой е групата на журналисти от пресата (42%), единични са случаите на затворени журналисти от радиото (4%), киното (3%) и телевизията (6%).

Има логика. Комуникацията онлайн е все по-достъпна и предпочитана, в мрежата има все повече гласове. Освен това колкото по-контролирани са традиционните медии, толкова по-вероятно е конфликтите между граждани и власт да възникнат именно в интернет.

Бъдещето е на медиите онлайн

България не е между тези 29 държави. Но през изтеклата година индексите на свободата на словото показват нарастваща несвобода. Лошото функциониране на държавата се признава от всички с изключение на отговорните за лошото функциониране.
(...)
През 2008 г. България влезе в хрониките на несвободата онлайн с една история, в която има бандити, служби, публикации онлайн и нападение над журналист. Още няма видимост какво точно се е случило, извършителят на нападението (квалифицирано като опит за убийство) остава неразкрит. Насилието е осъдително. Но в тази история прозират къси нездравословни дистанции в триъгълника "държава - престъпност - журналистика". За бога, братя, това трябва да остава триъгълник!


◊ МНЕНИЯ

ДС – поглед от прага на 2008-а
Георги Лозанов

(...) Германия едва през 60-те години започна да осъжда фашизма, институциите и “героите” му. Да се срамува от този епизод в миналото си. Срамът, за разлика от страха, е възвишено чувство, и, за да се появи, особено като публична демонстрация, страхът трябва да му отстъпи място си. (...) В страни като Чехия или Унгария това стана по-бързо, но те имат своята 68-а, т.е. при тях срамът от комунизма е преодолявал страха от него още по време на самия комунизъм. Ние, вместо 68-а, имахме “Всяка неделя”.
(...)
Агентите, офицерите, доносниците и тем подобните у нас не бяха изправени пред необходимостта да се откажат от тази си принадлежност, от втория си аз и шизофренната идентификация, която той носи. Не им се наложи да извършат символна ампутация на своя греховен биографичен апендикс. Така репресивният апарат на комунизма се превърна в посткомунистическа съзаклятническа общност, която можеше необезпокоявана да функционира на принципа на колегиалната взаимопомощ. Едно, разбира се, от инстинкт за самосъхранение, защото в началото на прехода те се чувстваха уплашени какво се случва в другите бивши соцдържави и особено в съседна Румъния. И второ, далеч по-важно, защото тук имаха обществената търпимост да се възпроизведат в променената ситуация, да акушират новите силови елити по схемата червени капитали – спортни школи – застрахователни дружества.

Голямото чакане
Николай Пейчев 

Последните месеци от 2008 година бяха белязани от една прекрасна инициатива - Голямото четене.

Така де, крайно време беше да се разбере, че и българинът, макар и притиснат от кризата, ама не финансовата, а перманентната и повсеместната, продължава да чете. Какво чете, е друг въпрос. И явно четенето го е снабдило с необходимата мъдрост, за да може да чака.

Защото 2008 година, поне за българската икономика, беше време на голямото чакане. Чакахме започването на "Белене", но не го дочакахме. Чакахме намирането на стратегически инвеститор за проекта, а след това чакахме и той да се реши да стане такъв. Чакахме милиарди от "Фьост алпине". Чакахме "Кремиковци" да заработи или да спре. Чакахме пари от европейските фондове, но не ги дочакахме.
(...)
Ако трябва да определим личност, а не събитие на годината в сферата на икономиката, призът несъмнено ще отиде при икономическия министър Петър Димитров. Той, като истински център на икономическата вселена, успя да събере върху себе си погледите на всички. Вниманието им беше привлечено най-вече от струящия му оптимизъм, който рядко имаше някакво покритие, и чувството на абсолютна отдалеченост от ставащото в държавата.

Христо Бойчев: Демокрацията не работи, както преди не работеше комунизмът
Григор Николов

- Станахме ли по-европейци след като ни приеха в Европейския съюз?
- Ако те не ни принудят да станем европейци, ние няма да станем. Това може да стане с въвеждане на европейски стандарти със закони. Значи там, където видиш бездомни кучета, можеш да си сигурен, че има корупция. Колкото са повече, толкова по-голяма е корупцията. Не знам защо, но тия неща са взаимно свързани. В Европа няма бездомни кучета и респективно няма лъжа и корупция. Колкото по-насам идваш, толкова се увеличават и кучетата. В Румъния има, в Македония също има, но по-малко от нас. И в Турция има малко бездомни кучета, макар че Ататюрк ги е ликвидирал напълно навремето, барабар с корупцията. Но и двете не могат да се ликвидират напълно, защото са от Господа. (...)
- Ако бяхте спечелили с Кулеков президентските избори през 1996 г., щяхте ли да се оправите с корупцията?
- В момента само гений може да оправи България, защото системата стимулира корупция. Нея може да я промени парламентът, но тя е добра за депутатите. Иначе откъде яхти и сараи? Заплатата на депутата е колкото на майстор в строителството - а майстор с яхта няма! Корупция жестока, братко! Сегашната ни демокрация не работи, както не работеше и комунизмът. Те бяха и си остават бутафорни. Нашата демокрация е компромисна, компромисна е и Конституцията. Тогава нито демократите имаха опит, нито пък "ония" искаха да създадат реална демокрация и пазар. В законите си оставиха вратички и през тях мина цялата морална непълноценност на обществото. Тези вратички образуваха третото съсловие - хората с парите, и затова в момента сме под властта на морално непълноценни хора. При истинската демокрация има диктатура на закона. В нашата има диктатура на парите.

Eлектрически стол, инжекция или „Комиците"...
Маргарита Павлова, обикновен зрител   

2009-а вече властва с обилен сняг, непочистени пътища, повишение на парното, криза и пр. На свой ред споменът за новогодишните тв програми не ни пощади и ни остави махмурлук от нискокачествените продукции.

Това ни предложиха телевизиите по празниците. Малко и кофти, но от сърце.
Автор: Антоанета Добрева
04.01.2009 г. 23:34
Посетено: 1473
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/7107-chestita-nova-2009-godina