Нет@кценти
Весела Коледа и други неща
НетАкценти (127)
◊ ОТГОВОРИ
• Къде са бунтарите?
Елена Кодинова
Защо убийството на 15-годишния Алекс в Гърция доведе до такава бурна обществена реакция, а убийството на 20-годишния Стоян в България даде толкова различен резултат?
Българското словотворчество е родило поговорката: "Преклонена главица сабя не я сече". Навеждането пред по-силните е тайната на нашето оцеляване.
(...)
Това е причината и студентите ни да ползват охотно, до пресита мутризацията на Студентския град и да тръгнат да правят бдения със свещи, шествия и протести чак когато убиха един от тях.
(...)
Ние вярваме, че "държавата е длъжна" да направи нещо за нас. За разлика от гърците, които знаят, че държавата е форма на репресия (добра, но репресия) и нищо не дава. От нея само се взима с принуда. Този тънък баланс между държавна репресия и гражданския натиск е изкуството на съвременната демокрация. Ние не го владеем все още.
(...)
Ние можем да прецакаме колегата, да набием жена си и детето си, да пребием до смърт случаен минувач, но не можем да запалим редакция на лъжлив вестник, да счупим витрина на корпоративен експлоататор или да нахлуем в офиса на корумпиран държавник. Защо да си създаваме такива неприятности, като агресията ни се освобождава, като шибнем два шамара на жената след третата ракия?! Хубаво го е описал Вазов - "въздухът трепери", но само в кръчмата. Никога на площада.
• Оливър Туист не е бил гладен
от Юлиан Попов
(...)
Напоените със сълзи или гняв сюжети трудно се изличават. У нас са заседнали няколко такива сюжета. Например сюжетът за това, че сме бедни. Едва ли не като Оливър Туист. За това, че всички политици са мошеници. Че другите не ни обичат. Сюжетът за заговора на големите. Ние сме също жертва на множество сюжетите за това, че сме жертви. И че единственият път напред е жертвата. "Под игото" например предлага такъв сюжет. Макар и средна ръка приключенски юношески роман, творбата на Вазов продължава да бъде лансирана като библия на националното ни възраждане. Когато някакво изследване реши да посегне на историята за Батак, целият народ се вдигна на нож просто защото някой реши да постави под въпрос идеята за това, че сме жертви. Музеят в Батак не е музей на Батак, той е музей на жертвите - половината е за отряд "Антон Иванов" и за това как на партизаните са им отрязани главите. "На всеки километър", един от най-устойчивите сюжети от войната насам, който продължава да осигурява абсурдно висок рейтинг на министър на културата (!), е просто възраждане на Вазовите възрожденски сюжети. Когато високо видими обществени фигури ни казват, че България е жертва на конспирация, че й е дошъл редът да бъде хулена, че не сме лоши, но са ни нарочили, че ние няма да помръднем, независимо дали ще ни бесят, или ще стрелят по нас, те преразказват "Под игото" и "На всеки километър". Те разказват за едни силни хора, които правят каквото си искат с едни слаби хора, които упорстват срещу силните хора с ясното съзнание, че нямат шанс да спечелят.
Между "Под игото" и "Оливър Туист" има доста общо. И двата романа са съмнителни по отношение на своята достоверност, и двата са силно фантазни, и двата определят протестните нагласи на почитателите си (независимо дали те са чели или не книгите). Чудя се дали както Маркс е научил повече от Балзак, отколкото от стотици историци и икономисти, някои български политици не са научили повече от "Под игото" и "На всеки километър", отколкото от Световната банка и Международния валутен фонд.
• Нужни са десетки години демокрация, за да се разбият клишетата и митовете
Казва българистът и преводач Мари Врина в интервю за Даниела Горчева
Аз също не вярвам в някаква “вродена“ толерантност. Вярвам по-скоро в семейното и гражданското възпитание, в поведението на учителите, в това, което се пише в учебниците. Дълбоко съм убедена, че начинът, по който човек се отнася към другия, по-близък или по-далечен, е заложен в първите му “седем години“. Ще ви дам личен пример - въпреки че дядо ми е загинал в лагер за военнопленници близо до Щутгарт, въпреки че майка ми си спомня живо за нацисткото маршируване по улиците на нейния град, в нашето семейство винаги са правили разлика между нацистите и германците, никога не се е говорило лошо за германците. Както, ако прочетете внимателно “Записките” на Захари Стоянов, ще забележите, че той прави ясна разлика между османската власт и обикновения дружелюбен, милостив турчин. Написах статия за образа на турците в българската литература и тогава това ме порази - неговата политическа и човешка зрялост в това отношение. Не ми се иска да коментирам отново “Време разделно”, просто ще повторя, че това е поръчкова книга (не казвам “творба“), което само по себе си обяснява всичко, освен това на автора му (не казвам “писател“) му е липсвало най-елементарно чувство за мяра. Целта е била идеологическа, а не литературна, още по-малко естетическа. Трябвало е да се подготвят хората за първите явления на това, което двадесет години по-късно носи името “възродителен процес".
◊ БИНОКЪЛ
• Странник в странна страна
Георги Господинов за нещата, които не се случват, България отвън и новата емиграция – в едно голямо, откровено и малко тъжно интервю
Богдан Русев
- Тема на текстовете ви често е невъзможността нещо да се случи, да се разкаже или да се мисли - поне по някакъв традиционен, причинно-следствен начин. Вярвате ли изобщо в историята?
- (...) Миналото, пък и самите ние сме направени в не по-малка степен от несбъднати неща. Но как да разкажеш онова, което не е било. Как да разкажеш за място, което само си желал, съчинявал, бленувал... Как се разказва премълчаното, разминаването, счупеното. Това е, което ме занимава както в "Естествен роман", така и в разказите, даже там повече. Борхес го е казал много хубаво - "наше е само онова, което сме изгубили". Мога да го перифразирам така: наше е само онова, което не се е случило. И неговите демони.
(...)
- Каква е тази картина на България?
- България е трудно място, с много неразказани истории и неизговорени неща.
За мен, накъсо - място, откъдето вее тъга. Проблемът идва, когато трябва да я опишеш на чужденец. Улавям се, че съм доста по-мек в това описание. Точно в момента България е в най-незавидна ситуация за едно външно око. Старите клишета отдавна не работят, нищо че някои продължават да залагат на тях. А нови образи ние не излъчваме. Не съм прав, излъчваме - мутрите от 90-те, които се прегръщат с политиците от 2008. Това може да се прочете от "Ню Йорк таймс" до "Зюддойче цайтунг".
◊ БЕТОН
• Отворено писмо на митрополит Николай до Негово Светейшество патриарх Максим
Пловдивски митрополит Николай
Ваше Светейшество,
С недоумение научих от средствата за масово осведомяване, че в края на своята работа на третата сесия Църковно-народният събор е взел решение, с което Съборът прави „бележка” на мен, преосвещения Константийски епископ Антоний и на останалите делегати от Пловдивска епархия, клирици и миряни.
(...)
Като Ви уверявам, че винаги в своите изказвания и действия съм се ръководил от своята съвест за достойно изпълнение на архипастирския ми дълг, заявявам, че смирено приемам, ако това бъде намерено за уместно, да бъда порицан за свои неволни погрешки. Но, да бъда порицан по каноничния ред. А каноничният ред не допуска архиерей да бъде съден от низшестоящи, нито пък от миряни.
(...) Ако веднъж е допуснато да се случи епископи, свещеници и миряни да съдят митрополит по смисъла на църковното право, то това ще се случи и втори път. Аз лично никога не бих допуснал миряни или низшестоящи чинове да произнасят църковна присъда срещу Вас или митрополит. Надявам се, допуснатата каноническа грешка Светият Синод в пълен състав ще поправи незабавно.
◊ А ИНАЧЕ
• Писмо от Дядо Коледа
Дядо Коледа
Здравей мило момиченце,
Получих писмото ти и толкова се развълнувах, че реших да ти отговоря с писмо
Много, много си права за това, че и големите вярват, но по-малко от децата. Точно затова големите са по-тъжни от децата и по-лоши понякога, защото са забравили да гледат с очите на сърцето си и виждат само отвън предметите и нещата.
(...)
Но най-важното: светът ни е такъв несъвършен, защото хората живеят отделени от Бога, без вяра и без да се стремят да бъдат близо до Него. А някога много отдавна те са били създадени именно от Бога, за да живеят с Него. И сега им е трудно, защото извън Бога животът не може да бъде хубав, щастлив, добър.
(...)
Реших да поговоря с теб за това, защото виждам добротата ти и желанието ти да вършиш хубави неща. И много много ти се радвам. Ако успееш да обичаш хората около теб и да ги радваш с тази любов, да имаш винаги добра дума, да си готова да помогнеш на човека в нужда – това е повече от вълшебен пръстен. Това е истинското чудо, което хората най-много искат и най-трудно получават. Любовта. Другите богатства не са толкова скъпи и дори да можеш да си ги набавиш – с пари или с вълшебство – душата не е толкова радостна от тях, колкото когато я стопли любовта на друг човек. Помисли дали е така.:)
◊ И ОЩЕ НЕЩО
. Mahalia Jackson - Silent night, holy night
. White Christmas - Tony Bennett
Весели празници и Щастлива Нова 2009 година!
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
21.12.2008 г. 23:38
Етикети:
Посетено:
3021
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/7091-vesela-koleda-i-drugi-neshta