Нет@кценти

Смущения в образа

НетАкценти (124)

Смущения в образа
Повреда в предавателя


◊ ОБЩЕСТВО

Кикот от телевизионния екран
Георги Папакочев

В рамките само на три дни през седмицата българинът се лиши от 220 млн. евро от средства по европейската програма „ФАР”, както и от илюзията за някаква традиционна почтеност, останала в наследство от тоталитарния режим.

„Тепавицата” на лошите новини и през тази седмица продължи да бие неумолимо българина по главата.
(...) След шока от спрените евро-средства, върху телевизионния екран на неотдавнашното минало започна прожекцията на филма на ужасите, озаглавен „БНТ и нейните тайни агенти”.

Имена – „символи”, имена – „знаци”, имена – „идоли”, имена – „звезди”! Оказва се, че всъщност истинските имена на тези смятани за топ журналисти са били техните агентурни псевдоними „Димитър”, „Талев”, „Стефан”, а зад енигмите „Пеев”, „Борисов”, „Мартин” са се криели демиурзите, които навремето обясняваха разпалено кризата на италианския неореализъм в киното и пишеха статия след статия, учебник след учебник, за своите студенти и почитатели.

Двойно дъно
Виновен ли е Коритаров, или защо българският медиен маскарад пречи на всички
Галя Прокопиева, Алексей Лазаров

Понякога (всъщност, уви, доста често) българските медии приличат на куфар с двойно дъно. Когато го отвориш, виждаш купчина смачкани дрехи и мръсно бельо, а ако си стиснеш носа и поровиш малко повече в тях, стигаш до още по-неприятните тайни.
(...)
Какво беше журналистика?
(...) Един от много големите проблеми на българските медии е, че ужасяващо често не е ясно кой всъщност говори от екрана на телевизиите и страниците на вестниците. В много случаи под неубедителната маска на обществения интерес стои грозното лице на различни политически, бизнес интереси или обвързаности от стари времена. Проблемът е, че всички тези зависимости остават "недекларирани" пред публиката и подменят интереса на техните читатели с лични цели на журналистите, редакторите или собствениците на медии. Най-лошото е, че точно заради невидимите връзки и до момента десетина журналисти и политици са в състояние да зададат тема на деня и дори тема на месеца, макар тя да няма нищо общо с дневния ред на обществото. Затова е такова доверието към медиите, затова да си репортер не е престижно и затова качеството на журналистиката става жертва на негативната селекция на хора в професията.


◊ МНЕНИЯ

ДС срещу ДС, срещу българския народ
Милена Фучеджиева

Откъде накъде някакъв си Златев, пък дори и да е милиардер, ще стои над всичко и едно негово писмо ще е достатъчно за уволнението на известен български журналист? А какво се крие зад пламенната наглост и простащина на Кеворкян - няма грам значение. С този разговор той показа, че не е нищо повече от едно изсъхващо пипало на октопода. И за пореден път се вадят досиета точно когато излиза наяве огромният финансов шамар, нанесен на България от ЕС. Случайно? Естествено, че не. Досиетата са подхвърляни на обществото като кренвирши от соя на изгладнели помияри. Защото информацията за Хачо, Гарелов и останалите е със слаби хранителни качества и е евтина. Виж унищоженото досие на Кеворкян е интересно. Какво са правили тези, чиито досиета самата ДС е преценила, че никога не бива да попадат в ръцете на народа?

В контекста на случващото се с отнетите пари от ЕС разговорът, не, истеричният монолог на Кеворкян прилича на едно - поредното активно мероприятие, водено от КК за отвличане на вниманието на обществото, там, където болката е нелечима. Досиета, рекет, агенти, уволнени журналисти. И над всичко това най-висшата инстанция - един самотен, уязвен и крехък олигарх, който със сигурност е олигарх благодарение на личните си качества, но и с не по-малка сигурност и благодарение на разграбването на България. Не знам защо този сценарий ми се вижда тъп. Толкова тъп, колкото не ми се иска да вярвам, че българският народ е.


Телевизионна ченгеджийница
Михаил Константинов

Още от времето на Георги Тамбуев реакциите на разобличените доносници са досадно еднакви и се свеждат до два варианта. Първият е окровено глупав и се гради на предположението, че всички са идиоти. (...)
Модификация на варианта с отричането е "Изфабрикували са ми досие". Тъпото отричане не заслужава повече коментар, щото и в детската градина не хваща дикиш.

Втората защитна реакция на разобличения доносник е "Работих за държавата и се гордея с това". Това обикновено го твърдят агентите на Първо главно и Второ главно управления на ДС, разузнаване и контраразузнаване. Ми като толкова се гордеете, що не си го писахте в CV-тата си, бре маскари? А се криехте по дупките като лисугери, та белким ви се размине срамът? Е, не се размина. Няма да се размине и на другите юнаци от ченгеджийницата.

А да се гордееш със служба в комунистическата ДС е толкова достойно, колкото да се хвалиш, че си служил в нацистките СС и Гестапо. А нещо не си спомняме служилите там да са се гордяли публично с престъпленията си срещу човечеството. И няма как да са се, защото в следвоенна Германия тях първо ги осъдиха, после руснаците ги пъхнаха в собствените им концлагери, а оцелелите накрая ги лустрираха. За разлика от посткомунистическа България, в която сътрудниците на ДС оглавяват бизнеса и политиката, а по-интелектуалните от тях ни четат морал по телевизиите.



◊ БИНОКЪЛ

Красимир Дамянов: Всички българи навън сме единаци
Бойко Ламбовски

- Добре, какво стана в България през последните 20 години, видяно през очите ти, отвън?
- Разби се една система, за която не трябва да ни е жал, но не успя да я замени нищо по-добро. Или поне още не е успяло. Искрено желая това да се случи. Никой от предишните управници не пое отговорността за лъжата, в която живяхме, с което да отвори пътека на честност, нито новите, които не успяха да направят живота на хората поносим и се оплетоха в нови лъжи и престъпност. Тоталната липса на политически и обществен морал. Мисля, че това е най-поразяващото отвън. Не знам друга страна да е управлявана от бивш агент и да не си е подал оставката...
(...)
- Какъв е българинът вън - адаптивен? Уплашен? Чевръст? А какъв е изобщо? Имаме ли бъдеще? Като нация, като индивид?
- Мисля, че първото - приспособим. Не е героично, но не е лошо качество. Уплашени не съм видял. Само на двама от моето обкръжение от десетки не им провървя. Хора с психични проблеми отпреди или алкохолни. Говоря за Испания. Там е по-лесно, отколкото в Канада, да речем, или Америка, напрежението е по-малко и никой не иска да бъдеш испанец. Напротив, очакват от теб да си различен. Предполагам, че българинът е като мене - нетърпелив, невъздържан, препускащ към целта си. А може би като теб - търпелив, въздържан, с право да задава въпроси.



◊ ЧЕТЕНЕ

Солидарност, но с кого?
Андраш Бек

По подобен начин съществуват писмени творби, които са за четене, и други, които са за изследване. При модерната проза исторически последните й задават характера. Притегателната сила на тези творби се крие в известен смисъл тъкмо в трудността им, която предизвиква опита за интерпретация, но и най-блестящата критическа интерпретация не е в състояние да преодолее напълно тази трудност.
(...)
Този тип литература все по-често ме подтиква да избирам между двете основни стратегии на четенето, тоест между четенето и нечетенето. Съвестният критик, разбира се, не е в лесна позиция, ако иска да реши в края на краищата с кого да влезе в общност: с творбата или с – безпомощния – читател. Понеже последното не само е мъгляво понятие, но и самото то полека става мъгла, по-скоро избира творбата и продължава да я гледа. И тук умората придобива професионална окраска, става теоретично-практически въпрос. Какво означава умората ни, може ли да вярваме на чувствата си? Може ли да сме солидарни с читателя, който сме ние самите? Или истинското име на този тип солидарност е самонадеяност, неспособност за диалог и нормативен възглед?



◊ ПАМЕТНИЦИ

Голямата мистерия - къде е рубинената звезда?
Даниела Маркова

Тежка орис е натиснала и соцпаметниците, осеяли столицата. Изглежда невероятно да се намери някой, който да посочи къде се крие паметникът на Ленин, изхвърлен и заменен от кръшната Света София. Нито в културното ведомство, нито по музеите се сещат де са дянали дядо си Ленин, паметника на Брежнев от градинката срещу Ректората и този на Сталин от входа на Борисовата градина. Бдителни столичани обаче разкриха пред "Стандарт", че Владимир Илич лежи по очи, захвърлен зад царския дворец...

(...) друг символ на Бургас има доста по-срамна съдба. Преди близо 80 години е вдигнат монумент с паметна плоча в чест на благодетеля на Бургас Александър Георгиев-Коджакафалията в двора на Техникума по механотехника. След 9 септември обаче големият дарител е заклеймен като враг на народа и партията решава да махне паметника. После решават друго - постаментът е обърнат и префасониран в паметник на Георги Димитров, на когото е именувано и училището. Над 40 години двойният паметник се извисяваше внушително пред входа на техникума. Отпред с бюста на Димитров, а отзад с благодарствен надпис на Коджакафалията. В този си вид уникалният постамент се запази до 1998, когато Георги Димитров бе свален. Преди три години конфузният паметник окончателно изчезна от двора на училището.
Автор: Антоанета Добрева
30.11.2008 г. 23:14
Посетено: 1263
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6936-smushteniya-v-obraza