Нет@кценти
Красотата е навсякъде. Разни породи
НетАкценти (123)
◊ ХОРА
• Свобода Бъчварова: Насила не можеш да дадеш...
Разговора води Пенка Монова
- Казвате, че искреността е мерило за стойността на един писател, това ми направи силно впечатление и аз вярвам в него. Но какви са белезите, как читателят би могъл да преценява това? Има ли специално сетиво, уред, инструмент, с който това може да се отмери? Нима един талантлив писател не може да бъде по-добър демагог и от най-талантливия и силен политик?
- Нямам понятие кога и по-какъв повод съм говорила за искреността на писателя – със сигурност не е в книгата! Читателят е винаги и съучастник или поне духовен спътник на разказа, който слуша или чете, иначе не би си направил труда! Затова не толкова умението на оратора – било той политик или писател - е единствено решаващо, а и подбудите на сърцето на възприемащия, неговата неприкосновена вътрешна свобода. По тази линия не трябва да забравяме, както дъщеря ми обича да се шегува, че няма писател или демагог в наше време, който да може да се състезава по влияние с една успешна „рок стар‛, с една „Мадона‛! Явно е, че въпросът за искреността не влиза тук в сметката! Гръцкият мит за самовлюбения самоубиец Нарцис и съдбата на нихилиста-самоубиец Кирилов в „Бесове‛ на Достоевски показват апокалиптичните предели на атеистичното самовнушение.
А ако пък имате предвид политическата лъжа и съзнателната измама, тогава нещата стоят съвсем различно, защото става въпрос за престъпление и лъжесвидетелство, подлежащи, следователно, на разобличение и съд!
◊ ОБЩЕСТВО
• В-к "Политикен" - бившият вътрешен министър на България призовава към побой над журналист
Милен Радев
В своя петъчен брой единият от двата най-влиятелни датски вестника, копенхагенският "Политикен" обширно информира читателите за скандално произшествие с германски разследващ журналист в България. Поводът за възмутената реакция на датските колеги е заплахата с физическо насилие, отправена от Румен Петков към публициста Юрген Рот. Статията в "Политикен" обаче излиза от рамките на конкретния случай и описва в мрачни краски цялостната днешна ситуация в България.
Заглавието, поставено над голяма цветна снимка на ексминистъра Петков с подпухнало лице и присвити в цепки очи е достатъчно красноречиво: "Лъжецът, клеветникът, мошеникът трябва да бъде удрян през устата, през пръстите, през всички части на тялото", казва бившият български вътрешен министър по адрес на критичен германски журналист."
• Доц. Пламен Митев: Образователната система ще рухне
Интервю на Марина Христова
- Г-н Митев, има ли периоди от българската история, които да се пропускат при преподаването на история в училище?
- Учебната програма по история и цивилизация е направена така, че да обхваща материала от древността до ден-днешен. Този материал е разделен в два цикъла. Единият е до 7-и клас, другият е до 12-и клас. Нивото на преподаване е съобразено с възрастта на децата, както и с онова, което се преподава по другите предмети от блока на хуманитарните дисциплини. Това е една традиция, поставена в първите години след Освобождението на България. Тя е на базата на опита на останалите европейски страни. Така че българското училище не се отличава кой знае колко от останалите страни. Ако говорим специално за българска история, по настоящите учебни планове, тя е разпределена в 5-и, 6-и и в 11-и клас. Подобно решение има своите положителни, но и своите отрицателни страни.
Например матурата, която е ориентирана към българската история, включва само няколко проблемни кръга от съвременната европейска история. В някои от училищата родната история се преподава в 12-и клас, а на други места в 11-и клас и това неминуемо затруднява част от зрелостниците, които трябва да се връщат назад в материала, за да се подготвят добре. Още един парадокс е фактът, че тези, като учат българска история в 11-и клас, през последната година учат балканска история, което е доста странно решение. Аз поне не познавам друга балканска държава, която да завършва средното образование не с родна история, а с история на съседните народи. За каквито и видове гимназии да говорим.
◊ ГОДИШНИНИ
• Из потайностите на Софийския университет
Някои малко известни факти за най-старото учебно заведение у нас
Ирина Ценкова
"Какво е общото между основаването във Великобритания на първата в света футболна лига, окончателното премахване на робството в Бразилия и прокарването на първата железница в Китай? Случили са се в годината, в която е основан Софийският университет." С тези думи, провокативни и познавателни, ни подканва брошурата, изработена по повод 120-годишнината на Софийския университет "Климент Охридски"
(...)
На 1 октомври 1888 г. днешният Софийски университет "Св. Климент Охридски" започва историята си под названието Висш педагогически курс. През януари 1889 курсът вече е Висше училище, а в началото на новия век - през 1904 г., със закон университетът получава името на меценатите си "Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово" (каквато е била и дарителската им воля). Междувременно обаче, от една страна, св. Климент Охридски вече се е утвърдил като патрон на университета, а от друга - официалното име е твърде неудобно за изписване върху печати и други материали. В резултат на това дълги години ВУЗ-ът битува под названието "Университет на София" дори в някои документи. Казусът се разрешава донякъде, когато през 1935 са поставени статуите на братята дарители. От ръководството на СУ вече чувстват дълга си към тях за изпълнен и решават и юридически да регистрират заведението на името на неговия патрон "Св. Климент Охридски". След 1944 г. името отново повдига дискусия, като се появява идея учебното заведение да се преобрази в Педагогически ВУЗ "Димитър Благоев". По това време се прокарват и някои особено революционни предложения, като например да се демонтират статуите на двамата братя, тъй като са противоречащи на социалистическия реализъм, а на на тяхно място да бъдат поставени ликовете на Георги Димитров и Васил Коларов. В крайна сметка е взето решение името да остане "Климент Охридски", а след 1989 към него отново се връща и "свети".
◊ ЧЕТИВО
• Кратка теория на парите за филолози
Венцислав Антонов
Пролог и предварителни сведения
1. Като малък не обичах да чета приказки, защото всички приказки ми изглеждаха еднакви. Обичах да чета исторически книги - в тях хората живееха под истинските си имена, имаше много дати и разни факти. След години попаднах на Морфологията на Владимир Проп и разбрах, че филолозите знаят, че приказките са еднакви, но го споделят само с възрастните, които вече не четат приказки. По онова време отношението ми към филологията се изчерпваше с въпроса, който Лев Ландау веднъж задал на една дама, с която искал да се приобщи невербално, а тя му казала, че се занимава с филология. С това, казал той, всички се занимаваме – какво всъщност можете да правите? Покрай заниманията си с геометрия попаднах на филологическите текстове на Анатолий Фоменко – той е геометър, който в свободното си време рисува странни картини – от тях излиза, че анализът на историческите текстове прави голяма част от историята да прилича на приказка с очакван край и попроменени имена на героите. Това радикално промени статута на филологията в моите очи – оказа се, че филологията може да променя хронологията. Това се получава, защото геометрите работят с инварианти – те не се интересуват от това как изглеждат нещата, а как нещата стоят в действителност. Сега знам, че филологията непрекъснато се демократизира и хората все повече пишат така, както чуват да се говори. Това е ключът за разбирането на парите. Защото парите също непрекъснато се демократизират и хората все повече правят пари така, както обществото иска от тях. Парите, както и книгите, се правят по един и същи начин – с писане. Затова този текст е кратко изложение на теорията на парите за филолози.
◊ СЛУЧКИ НА СЕДМИЦАТА
• В коя каца бръкна Коритаров и колко са корумпираните журналисти?
Иван Бакалов
Уволнението на Коритаров дойде като изненада, а нещо такова беше назряло отдавна в медиите.
(...) Може би наближава денят, когато ще заловят журналист с белязани пари, така както са залавяли лекари и др. Но той ще е дребна риба. Големите риби не влизат в мрежата.
Уволнението на Коритаров е един положителен акт, доколкото пресича опитите на журналисти да рекетират и да превръщат професионалните си ангажименти в печалбарство и бизнес.
Има обаче един въпрос – защо Коритаров не беше уволнен още преди години, когато стана ясно, че е бил активен сътрудник на бившата ДС, автор на доста противни доноси за свои колеги? Години наред в предаването му се разискваше темата за службите и интригите в МВР, вървяха едно след друго предавания, които са определяни като манипулативни и т.н. Симптоми и съмнения за мотивите за професионалната му дейност е имало отдавна, но собственикът на телевизията реагира чак на оплакване от Валентин Златев.
Има и още един въпрос – ще се уплаши ли някой от това уволнение?
• Всеки журналист да си знае гьола
Евгений Тодоров
Журналистите ги допускат да трапезите така, както се допускат симпатичните помияри. Проблемът е в това, че Коритаров не беше помияр.
Коритаров бе позорно изпъден.
Журналистът, който знае за света и политиката повече от министър-председателя, а може би и повече от целия министерски съвет, събран накуп, си тръгна не заради някакви политически пристрастия, а по всяка вероятност заради опит да се закачи за някаква комбина.
Унизително.
Коритаров нема смелостта да си признае каква е комбината, но затова пък не скри, че най-после е разбрал смисъла на Кодекса на журналистите от Ройтерс – никога да не се сяда на една трапеза с политици и бизнесмени.
От тази гледна точка уволнението на Коритаров е справедливо и поучително.
Проблемът е в това, че българската журналистика няма да стигне скоро до поуката.
• Нашумелият "червен трамвай" – вече и на торта с правописна грешка отгоре
"Заради силния медиен и обществен интерес към клипа депутатът от Коалиция за България и член на ИБ на БСП Кирил Добрев подари на председателя на БСП Сергей Станишев тематична торта във форма на трамвай", съобщиха в четвъртък от пресцентъра на БСП.
(...)
Ден по-рано рекламният клип на левицата бе иронизиран от кмета на София и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който обяви, че е подал сигнал, че Станишев "управлява трамвай в грубо нарушение на Закона за движение по пътищата". Столичната община изпрати прессъобщение, с което успокои столичани, че няма опасност да попаднат на неподготвен ватман като лидера на левицата.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
23.11.2008 г. 23:17
Посетено:
1371
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6895-krasotata-e-navsyakade-razni-porodi