Нет@кценти

Мълчанието е блато

НетАкценти (120)

Мълчанието е блато
Снимка: Corbis


◊ БИНОКЪЛ

Чалгата - социален фактор?

Скъпи коли, слънчеви очила и красиви жени - такава е българската чалга-действителност

Германският вестник "Райнишер Меркур" публикува статия за България, озаглавена "Така звучи капитализмът". Текстът визира слушането на чалга и други любопитни за западния читател подробности от българските ширини.
(...) Чалгата е онзи тип музика, който борави с атрибутите на постсоциалистическата българска реалност. Пари, секс, насилие. С изключение на самата музика всичко напомня сцена от холивудски филм за гангстери. Скъпи коли, охранители със слънчеви очила, красиви жени, потайност, блясък и т.н.

(...) Развитието на чалгата е най-добрият пример за развитието на българското общество след промените от 1989-та година. Страната е от близо две години член на ЕС, но далеч не се е справила с корупцията и престъпността. Това лято Европейската комисия спря помощи в размер на половин милиард евро поради тази причина. Чалгата отразява тази реалност. Затова и бива отричана от интелектуалните среди.

Юрген Рот: Журналистите в България трябва да се страхуват, което е трагично!

Мои източници изпитваха страх открито да застанат зад показанията си, което не ми се е случвало дори в Сицилия. Трансформация в България няма! Ще са нужни десетилетия да се наложат европейските стандарти...

Последната книга на германския разследващ журналист Юрген Рот се нарича "Новите български демони". В нея Рот проследява обвързаностите между организираната престъпност и властта в България.

- Колко далеч стигнаха „новите демони”, г-н Рот, в пряк и в преносен смисъл?

- На този въпрос ще отговоря с извадка от книгата ми: Някога българските граждани щурмуваха главната квартира на комунистическата партия и я подпалиха. А какво стана след това? Летаргия при нормалните българи, докато се овладяваха политико-криминалните феодални владения. „Защото трансформацията на комунизма в демокрация сполучи само частично”, установява с право бившият германски посланик и анализатор д-р Клаус Шрамайер. „Тя (трансформацията – б.р.) костваше много жертви по отношение на времето и човешкото страдание. По трасето останаха онези, които не принадлежаха нито към старата номенклатура и ДС, нито към новите печеливши от прехода, към олигарсите, мафиотите и криминалните. Богатството, както и парвенющината се разпространиха много нашироко сред един малък елит.”
(...)
- Как завършва книгата Ви, г-н Рот. Все пак няма ли в нея късче оптимизъм?

- Не, няма никакъв оптимизъм. Дори се опасявам, че Западна Европа е заплашена от балканизиране заради страни като България. Признаци за това има цял куп...


◊ ДИСКУСИИ

Соц-културата - роди се и не иска да умре
Петър Добрев

Тази тоталитарна власт, в която ние доскоро живеехме, по определение е глупава. Понеже се противопоставя на законите за развитие на обществото, тя не ражда истинска култура. Не ражда висока култура, а Пантелей Зарев и Богомил Райнов. Когато се сеща, че трябва да прави и масова култура, създава Лили Иванова. (...)
Затова комунизмът или Лили, все тая, важничат все повече, обясняват каква култура е имало преди, а „сега тази долна чалга“, искат сто хиляди долара за интервю и смятат да представят България на най-голямата европейска сцена. Естествено искат държавни пари – заради заслуги.

И „нова“ България плаща. На официално ниво, тя вижда образците на своята сегашна култура точно в Лили Иванова, Йорданка Христова, Стефан Цанев, Любомир Левчев и Людмил Стайков. Някой знае ли тези имена извън България? Ами, не. Русия не се брои за отговор. За всеки европеец, не живял в тоталитаризъм, тази култура е смешна, допотопна и глупава. Тя не е казала нищо ново, тя е извън времето си, тя е провинциална, патетична и тъпа.
(...)
Затова, когато днес говорим за „морална деградация“ и „разпад на културата“, сме хем прави, хем не. Разпад и деградация има, но не от 89-а година насам, както ни убеждават Лили Иванова и Недялко Йорданов, а от 44-та. Прави са и когато казват, че „българската култура днес е в ужасно състояние“, но пропускат да уточнят, че това състояние е ужасно, защото наглед е почти същото както преди 30 години.

Соц-културата – що за култура беше и кой има право да приказва за нея?
Иван Бакалов  

Едно мнение на студент за културата по време на социализма и сега, събуди спорове във форума. Някои го наричат повърхностно, други с яд се нахвърлят върху автора. Добро или лошо, това е мнение на един студент на 24 години. Може би трябва да се съобразяваме с това… Така мислят хора на 24. Съвсем скоро тяхното мнение ще има по-голяма тежест от това на хората, чийто живот е минал наполовина при комунизма.
Животът ми мина под знака на Тодор Живков, Лили Иванова и от време на време Хари Де Гроот. Такъв лаф имаше по време на соц-а.
(...)
Чалгата е субкултура. Масова култура. Тя съществува, защото има кой да я слуша. Това е манталитетът на нацията. Както навремето слушаха сръбска музика, но и нея не я допускаха до телевизията и радиото. Онова, което беше забранено, след 10 ноември се изсипа като лавина, вече тукашно производство.
(...)
Мрънкането за упадък дразни. На младите не им харесва. Те викат – слушайте си “Детелини” на Лили Иванова, ние харесваме друго. В това всъщност е спорът за соц-културата по повод въпросното мнение. Поколенчески сблъсък.


◊ ХОРА

Евтим Евтимов, поет: Политиците ни са като дъвки балонЧета
Людмила Габровска

- Преди 10 г. казахте, че България е ясла за бавноразвиващи се политици. Все още ли сте на това мнение?
- Дори още повече! Политиците ни са като онези американски дъвки балончета - пукват и с това свършва работата им.

- Това ли ви разочарова най-силно от прехода?
- Аз като много българи съм преживял няколко прехода и при всеки се обещава нещо светло, което така и не се сбъдва. Всъщност няма по-мръсна проститутка от думата бъдеще. Тя е излъгала много хора, че ще има рай в някое друго общество. А после политиците си изкарват мандата - или си отиват по-рано - и обещаното все не идва. По този повод много хубаво се изказа поп Атанас от Петрич, когото срещнах веднъж, докато бях отишъл на гробовете на родителите си. Той ми разказа, че един партиен ръководител го попитал: "Какво правите вие, че пълните църквата, а на партийни събрания дори със заплахи не се събират повече от няколко човека?" И попът отговорил простичко: "Защото ние не обещаваме рай на земята, а вие толкова години го обещавате на хората и те искат да го видят. В това е разликата." Затова съм стигнал до тази приказка, че думата бъдеще е една страшна проститутка, излъгала цели държави и цялото човечество.


Ана Бландиана: Свободата на словото уби силата му
Бойко Ламбовски

- Но писателят, познавайки човешката природа, не трябва ли да е естествен защитник на всяка система, която предвижда регулацията да не се поверява безмандатно на управниците, а да настоява за наличие на опозиция и свобода на словото?
- Трябва, разбира се. Но писателите също са податливи на манипулации, а и на автоманипулации. А и самата аз чак сега разбирам защо голяма част от западните интелектуалци принадлежат на лявото политическо пространство. А го разбирам чак сега, защото видях в новата действителност на Румъния какво представляват повечето новобогаташи - една безсрамна и безскрупулна пасмина. И все пак се надявам на някакви наши плюсове, надявам се... Има такива плюсове, както български, така и румънски.
(...)
- А не ви ли се струва, че хората не се интересуват толкова от литературата, защото не се интересуват от рефлексията и миналото, а бързат да уловят видимото, да живеят тук и сега, веднага?
- По-скоро има една тенденция да бъдат накарани да не се интересуват. По-лесна за манипулация и управление е общност, която е по-първосигнална.

- Че кой дърпа конците на такава тенденция?
- Ами в Румъния това са главно наследниците на могъщите преди тайни служби. Така че сега капиталистическото ни битие се доминира от бившите централи на "Секуритате"... Мисля, че и в България е същото, вие виждате ли го така?

Чествания ли? Моля ви се...
Рангел Вълчанов мърмори срещу юбилейните дандании

Когато и аз бях като вас, в ония времена с радост помня какъв смях ни тресеше, натъпкани в салона на Дома на киното по случай юбилейна годишнина на колега кинаджия или на друга достолепна персона от братски творчески съюз. Ясно помня тържествените президиуми - дълга маса, отрупана с юбилейни венци и цветя, а зад тях стърчи побелялата глава на самия юбиляр. На нас, младите, това ни приличаше на някакво гениално съчинение от Йонеско или Салвадор Дали, някакво щуро погребение, от което едвам сдържахме смеха си. Ще кажете, че е неприлично, че сме невъзпитани. Но че бяхме дебелокожи, просто бяхме убедени, че не сме виновни. Виновни са тия отсреща. Сега си мисля, че виновна беше младостта, нейният живот, който беше един безсмъртен и безкраен празник - "и няма край, и няма край нашир и длъж".
(...)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Поука от победите и пораженията на държавно ниво
Ако разлистим историческия тефтер на България, щем не щем, щом сме деца на милата ни татковина и майчинина, ще трябва, докато ровим страниците на миналото, да се уточним веднъж завинаги - ДА СЕ СРАМУВАМЕ ИЛИ ДА СЕ ГОРДЕЕМ, когато говорим за робство, свобода и независимост! И държавата, и ние - човеците й, трябва да знаем кога сме идиоти и кога не сме, щом прегръщаме всичко с еднаква любов и омраза. В тази шизофрения си мисля - "що за дързост и красота" да се бием в гърдите и за едното, и за другото, с единствената светла перспектива да хванем гръдна жаба.

Автор: Антоанета Добрева
26.10.2008 г. 23:19
Посетено: 1016
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6702-malchanieto-e-blato