Емблематични отсъствия

НетАкценти (118)

◊ ОБЩЕСТВО

• Миша Глени: Политическата воля за справяне с престъпността тук отсъства напълно
Мила Попова

На какъв принцип избрахте страните си в книгата "МакМафия" и в частност България като начало на изследването?

- Познавах доста хора в България и фактът, че тя е малка страна и всеки познава всеки друг тук, доста ми помогна. Но избрах България поради две причини. Първата е, че преходът в България и историята за Илия Павлов са емблематични за всякакви други истории от региона и Източна Европа. Той беше добър пример не само защото е интересен сам по себе си, но и защото символизира процесите в страната ви. Другата причина беше, че България имаше тази важна роля на транзитен канал още преди 1989 г. По-голямата част от хероина от Азия за Европа минаваше през България и това направи страната особено уязвима. Влияние оказаха и връзките между България, Македония, Косово, Сърбия, Русия, това даваше международната перспектива. Така че България отговаряше на всички критерии, за да започна книгата с нея. Може би защото е първа, стана и най-четената и препечатвана глава в цял свят. Освен това излезе в подходящо време - в страната ви имаше скандали, а Еврокомисията ви наблюдаваше изкъсо.

Това, което искам да кажа с книгата си, не е, че българите обичат престъпността, а това, че географската й и политическа позиция направиха невъзможно страната да я избегне. Главата за България разказва за потока на парите, за голямата корупция и за колапса на държавата в началото на 90-те години.

- По този начин не давате ли шанс на София да е в положението на жертва, вместо да се търси политическа отговорност?

- Има известен елемент на това страната да изглежда като жертва. Но не ме разбирайте погрешно - аз напълно подкрепям решението на Европейската комисия да спре през юли парите за България. Това беше много важно. Защото в България има пълно отсъствие на политическа воля за справяне с престъпността. Например от края на периода, който описвам в книгата си - 2003 г., имаше огромен скок на показните убийства в София. Смятам, че нещата оттогава насам са наистина ужасяващи. Те демонстрират корупция на политическата класа, което аз намирам за изключително обезпокояващо.

• Българска еволюция на заден ход
Венцислав Каравълчев

Някога и думата учител беше свята, дори и апостолите не намериха по-подходяща дума да се обърнат към Господ, а му казваха: “Учителю!”. Днес в Асеновградско пребиха поредния български учител.

Някога имаше управляващи с достойнство, днес достойнството си има строго фиксирана цена. Някога имаше управляващи, готови с живота си да защитават своите идеали. Днес дори президентският идеал си има цена - около 50 000 предизборни лева.

Някога имахме Църква, създаваща личности, светци, днес останахме с една плаха институция, дето дори личния си интерес не може да определи, а камо ли да защити. (...) Някога светостта беше редом до хората, бележеше техния бит, а усетът за святото даваше стойност на ценностите. Днес светостта е дума, за която е срамно дори да се говори, а заедно с това и ценностите станаха като носни кърпи за еднократна употреба.

Някога, когато нещата вече необратимо бяха поели назад, имаше един виц: “Последният да дръпне шалтера на електричеството в България”. Днес последният и да иска, няма какво да дърпа. Днес дори шалтерът, барабар с таблото и жиците, вече са в историята - предприемчиви българи ги предадоха за вторични суровини...

• Мълчанието на журналистите
Венелина Попова

Кървавият погром на бандитите с чукове над Огнян Стефанов и последвалият скандал в ДАНС извади „новина” – подслушвали журналисти! Добро утро! Да не би някога да са спирали да го правят? Ако от сегашната разработка с поетичното име „Галерия” изскочиха имената на 50 журналисти, то едва ли някой си мисли, че те са единствените. Още повече, както разбрахме пак от актуалния скандал, разрешението за използване на СРС-та се подписвало само след устно искане, писменото щяло да отнеме много време?!?
(...) Събитията от 22 септември до днес биха предизвикали вълна от протести и биха довели до оставката на правителството във всяка демократична държава. Или най-малкото до оставки на отговорните министри и шефове на агенции като ДАНС. У нас реакцията е „мълчанието на агнетата”. Никой не даде сигнал за солидарност с журналистическата гилдия, освен ако не броим за реакция няколкото вяли протеста в София и страната и излезлите декларации.

Мълчахме след наказателно-назидателната акция на чуковете срещу свободното слово! Мълчим след признанието, че ни подслушват с цел да ни рекетират! Защо мълчим? Докога ще мълчим? Наистина ли сме четвърта власт? Имаме ли сила да се опълчим срещу посегателството над медиите? Можем ли (дори за ден) да спрем издаването на вестници и излъчването в ефир? Имат ли волята за това издателите? Или и те са под пълен контрол?

◊ БИНОКЪЛ

• О, тигре, тигре... в кухнята вони
Атанас Чобанов

В "Опасните Новини" изтичала информация "от кухнята" на ДАНС, казва председателят на тайните служби Петко Сертов пред депутати от Комисията по вътрешен ред. Информация, която според Сертов е "атака срещу правителството".

(...) Целта на тази "атака срещу правителството" не е ликвидирането на ДАНС. Нито пък става въпрос за някаква конспирация, инспирирана от партийни лобита.

Става въпрос за елементарна справедливост. Виновните трябва да бъдат намерени и наказани. А това не е възможно ако службите не се реформират. Като програма минимум на реформата може да се посочи следното:

1. Пенсиониране на всички служители, които са имали допир с бившата ДС. Всички, до един!
2. Уволняване на всички мутри на служба в ДАНС и въвеждане на стриктни правила за агентурата сред криминалния контингент. Компенсация за услугите му да са единствено приспаднати години затвор.

Уви, това явно ще го прави следващото правителство...

◊ СЛУЧКА НА СЕДМИЦАТА

• Една майка за МОН

Аз съм Виолета Костова, родител на дете от 5–то ПУ. Сигурно се питате какво стана с нас.
(...)
Така и следващата седмица ще изнасят архив, ще возят само 8 от всичките 72 деца на училище и така ще оправдават заплатите си. Как да ги спра? На децата с инвалидни колички беше казано от г-жа Латинка Ковачева, експерт в МОН, че те няма смисъл да идват (така или иначе нито микробуса може да ги качи, нито в сградата на 2-ро ПУ могат да влезнат...).

Знаете ли колко струва една сълза на майка при тия думи? Страшно е. Страшно е и че държавна институция си позволява да погазва закона и да лъже, лъже, лъже...
(...)
Тъй като, така или иначе, те ни прегазиха, детето ми трябва да остане вкъщи. Ще продължа да търся начин да го науча на четмо и писмо въпреки МОН. Искам да докосне света на книгите, защото това е по-добрият свят. Искам да се докосне до „Властелинът на пръстените”, „Да убиеш присмехулник”, искам да може да прочете субтитрите на филма „Предай нататък” и т.н. И това ще стане след дълго обучение въпреки МОН. Убедена съм, че синът ми струва за цялото общество повече от МОН накуп, защото синът ми не може да лъже, да наранява, да краде... Той наистина не може! И никога няма да може. Усмихва се лъчезарно и обича.
(...)
Но очевидно имотът на 5-то ПУ си заслужава да посегнеш на деца с увреждания.

• Неволите на децата от V-то помощно училище продължават
Ясен Пекунов

(...) Нищо лошо предвид задействания план за закриване на училището, ако действието не беше незаконно. Това е така, защото срещу заповедта на министър Вълчев за сливане на II-ро и V-то помощни училища в едно, ползващо рушащата се и в процес на реституция сграда на II-ро, е заведено дело във Върховния административен съд. Докато съдът не се произнесе, министерството няма право да предприема каквито и да било действия по изпълнение на заповедта.

(...) Според доцент Ивайло Петров, подготвящ педагози за работа с деца със специални нужди, политиката на министерството на образованието за интеграция на децата с увреждания е пълен провал. Преподавателите в СУ лятото са дали пресконференция по темата. Той сподели, че според пресмятанията на Световната здравна организация може да се очаква, че в София има около 9000 деца с умствена изостаналост, като едва по-малко от хиляда сега посещават специализирани училища.

А с другите какво става? Тази съдба ли очаква и малцината "щастливци" от V-то помощно? Да си некомпетентен или корумпиран е едно, да си жесток съвсем друго.

◊ ЧУДЕСА

• Ветеринарен лекар назначен за и. д. директор на дирекция „Вероизповедания”
Мая Краева

След освобождаването от проф. д-р Иван Желев Димитров на поста директор на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет за временно изпълняващ длъжността директор е назначен Емил Велинов, държавен експерт в дирекцията.

(...) Според запознати г-н Велинов е завършил ветеринарна медицина, но цял живот е бил на административна работа като кадър на БКП/БСП. Така бил назначен и в дирекцията по вероизповеданията скоро след промените от 1989 г. Преди няколко години в желанието си да стане директор, той записал да учи богословие в Кърджали. Не можахме да получим сведения оттам дали се е дипломирал.

Автор:

Антоанета Добрева

Публикация:

05.10.2008 г. 23:51

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1139

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6559-emblematichni-otsastviya