Нет@кценти

Звънецът бие, а и нас вече нищо не може да ни уплаши

НетАкценти (115)

Звънецът бие, а и нас вече нищо не може да ни уплаши


◊ УЧИЛИЩЕ

Старата песен на нов глас
Зорница Манолова, Институт за пазарна икономика    

Тази седмица зам.-образователният министър Кирчо Атанасов обяви какви ще са промените в новия Закон за училищното образование. Ето какво са решили:

Родители, които спират децата си от училище, ще бъдат лишавани от родителски права. Това е предизвикано от хрумването, че глобите и предупрежденията не са достатъчна мярка (или не се изпълняват). В същото време от Министерство на труда и социалната политика се опитват да ограничат броя на децата в домовете. Наложително е да се разберат. По думите на Кирчо Атанасов това наказание е редно да се приложи, защото децата, останали без образование, се нареждат на опашката за социално слаби. Къде се нареждат децата от сегашните детски домове и интернати, като се има предвид състоянието им и начина на обучение? Надали тази мярка ще промени нещо.

Родители, чиито деца са направили сериозен брой неизвинени отсъствия ще бъдат викани на разговор и предупредени - какъв ще е резултатът от тези разговори? (...) Няма смисъл, когато има някакъв проблем да се измислят нови закони, да се допълват и променят старите или да се създават абсурдни наредби. (...) Старата система си остава стара и неефективна. Нужно е нещо ново, но и изпитано, а ние имаме поглед върху достатъчно добри практики от другите страни. Само трябва да ги адаптираме към условията в нашата държава и да пожънем резултатите. И това е възможно за изпълнение дори в кратки срокове.

Колко струва на семейния бюджет издръжката на един ученик?
Венета Николова

(...) В момента средната работна заплата в страната е около 250 евро. Тези средства обаче едва стигат за подготовката на един първокласник. За да изпратят детето си на училище, родителите трябва да отделят между 250 и 300 евро, а понякога и повече. През тази година Министерството на труда и социалната политика ще  осигури по 150 лв. /около 75 евро/ на първолак. Тази сума обаче ще се отпуска само на домакинства с доходи до 150 евро на човек и то под формата на дрехи, обувки и учебни помагала. А какво да кажем за семействата с двама или повече ученика?


◊ ОБЩЕСТВО

Напусни родината, за да я обикнеш
Юлиян Попов

Министерствата и министрите открай време се занимават с това, което не им е работа. Сега например правителството начело със социалната министърка Емилия Масларова реши да възражда българите. Как? Като ги връща в родната им земя. Аман-заман, връщайте се, че няма кой да работи, а пък арийската чистота на хайдушкото българско племе е заплашена от замърсяване. Инициативата, близка по мъдрост и далновидност до други възродителни инициативи, се провежда чрез европейски методи - вместо с прекръстване, с допитване. Така никой няма да се разсърди на България. Нито пък някой ще се върне в нея, защото министерството ще му потърси работа на гладния за работна ръка нашенски пазар. (...) Българите не се връщат да работят в България, защото България е почивна станция. Ако правителството иска да ги привлече, то трябва да направи страната привлекателна за работа, и то за всички, не само за тях.
(...)
Правителствата не назначават цени, не управляват пазари и не връщат хората по родните им места. Правителствата определят данъци. Те също се грижат за образованието. Ако някой иска да събере хората обратно в България, нека вдигне образователните стандарти. Сега високопродуктивните българи и чужденци седят настрана, защото да си дадеш детето в българско училище, ако имаш друга възможност, е безотговорно. Качественото образование и качественото здравеопазване ще привлекат хората в България. Чистата околна среда ще ги привлече. Ако сринеш "Кремиковци", ще събереш повече хора в София, отколкото ако се вайкаш, че нашенците странят от родината си. Строителният контрол ще докара хора. Инвестициите в градския транспорт, запазването на градската среда и всички тия неща, в които едно правителство може да се намеси, биха се отразили на притока на хора.

Отворено писмо до министъра на вътрешните работи, Михаил Миков
Люба Манолова


Псувнята е най-често срещаната политическа мисъл у нас
Нинус Несторович


В нашата държава е все едно къде се намираш - винаги си на местопроизшествието. (...) В каква държава живеем? В държава, в която най-богатият българин се движи с 40 души охрана, покрит с бронирано одеяло? Щом този най-богат българин не е сигурен за живота си - какво остава за нас, не толкова богатите българи? Кой и как да ни защитава? Няма кой, а и толкова богати българи си отидоха от този свят с по една-две дупки повече!
(...) Добре Облечени бизнесмени са купили правото да разполагат с политици, магистрати, депутати, съдилища и прочие. Имат правата да разполагат с управниците и всеки, що-годе познаващ азбуката, е наясно, че да разполагаш с политици в трите власти, означава, че са при теб на заплата. Плащаш, но получаваш удобни закони, безнаказаност, липса на въпроси за къщи, банкови сметки, яхти, самолети, данъци, лични съдилища с бързо производство...
(...) На територията на бившата държава България най-богатият Добре Облечен бизнесмен си поръча хазартът да няма данъци и парламентът го гласува; на несъстоялия се монарх върнаха имоти, гори и земи и парламентът пак гласува. На територията на България имаше държава, но тя загина при нещастен случай - при избухването на демокрацията.

Времето и мястото на гибелта й няма да се уточняват, а и нас вече нищо не може да ни уплаши...


◊ МНЕНИЯ

Петър Христозов: Защо не й върви на България?

- Перат ли се мръсни пари в България?
- У нас годишно се въртят над десет милиарда евро мръсни пари, а основните перални са строителството, спортът, медиите, корупцията на държавните чиновници, даже и екологията. (...)

- Да започнем със строителството, нещо конкретно?
- Много се каза и изписа за магистралите, но министър Асен Гагаузов все още заема поста си. Само в София никнат по няколко нови търговски центъра и скъпи, модерни офиси, а фирмите се бутат в апартаменти, тавани и мазета. На зелено се продават десетки хиляди жилища, а готовите са празни. В столицата, край морето и в големите градове не са продадени над 300 хиляди апартамента. Никой не пита предприемачите кой плаща, даже Анжел не осъдиха. (...)

- Има ли у нас цензура, в книгите си пишете, че има?
- Свеж пример е министър Николай Цонев. Той е бивш дребен армейски офицер, съкратен и става търговец на хляб. Фирмата му „Нилана” първа снабдява МО, после става близък с адвоката-министър Николай Свинаров и нещо средното между лекар и енергетик-министър Веселин Близнаков. Какви царисти са и тримата? А далаверите с военни имоти и имущество гръмнаха в Челопепечене. Първо Цонев спря журналистическото разследване. Заплаши Славей Костадинов с военната си полиция. А завчера спря излизането на брой първи на вестник „Българска армия”, съвсем брутално. Това е цензура от мракобесните времена.


◊ СЦЕНА

Проф. Васил Стефанов, директор на Народния театър: Обществото ни стана дебелокожо, а театърът е нравствена институция

- Всичко е въпрос на време. Онези, които се замогнаха през последните 15-20 години, правят всичко възможно да осигурят на децата си високо образование. Ако те не останат в чужбина и се върнат, надявам се - те вече ще имат други културни потребности.
- След колко години ще стане това?
- Изграждането на културни навици е много тясно свързано със социалния стабилитет на хората. Навсякъде пишат, че България е най-бедната страна, и това реално е така. Докато този комплекс за малоценност и бедност не бъде преодолян, това няма да стане. Свикваме по улиците да гърмят някого, по вестниците го пишат и това после се забравя. Някак си насилствената смърт стана част от ежедневието ни. Това е анормално, но ние все по-често го приемаме като: "Е, да, случва се. Какво да правим." Разбиха верига от публични домове и става ясно, че това е било известно на хората. Изведнъж всички се стреснаха, че нещо е лъснало, което всички са знаели. Сега го приемаме на всеослушание, после старателно ще го покрием… Така се натрупват тези дразнения, които притъпяват нравствената чувствителност на обществото. Някакъв вид мазоли се появяват върху кожата на обществото и то става дебелокожо. А театърът е така или иначе нравствена институция.


◊ ДОСТОЙНО

Достойният българин Христо Атанасов едва свързва двата края, но не се отказва от децата си
Сашка Александрова

На ръба на фалита и на ръба на пропастта, без пари и надежди, обаче с оптимизъм живее в момента Достойният българин Христо Атанасов. Мъжът, който е и баща, и майка за 12 сираци, е натрупал огромни дългове в опитите са да осигури на децата си нормален живот. Той има да дава на различни банки и хора повече от 80 000 лв. Признава, че не знае как ще се справи със ситуацията и бедността, но мисълта да изгони момчетата, които живеят при него, дори не му е минавала през ума. Повтаря непрекъснато, че подаяния не иска и не приема. Иска само постоянна и добре платена работа за децата, които е приютил.(...)

(...) Да търси работа в чужбина е последната отчаяна идея на Христо Атанасов. Преди време той купил от вторични суровини стар микробус, който сега ремонтира заедно с момчетата. „Решил съм да го лъсна, да го боядисаме и да напиша на него на английски и на немски: „Сираци от България търсят работа”, да се натоварим всички в него и да тръгнем по света. В Германия, Швеция, Швейцария – сигурен съм, че там работа ще намерим, но каква реклама ще бъде това за България пред Европейския съюз…”
Автор: Антоанета Добрева
14.09.2008 г. 22:21
Посетено: 962
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6439-zvanetsat-bie-a-i-nas-veche-nishto-ne-mozhe-da-ni-uplashi