Нет@кценти
Група "А" - Предупредителни пътни знаци за опасност
НетАкценти (109)
А 39 "Внимание! Други опасности"
◊ ОБЩЕСТВО
• Отвъд точката на търпимост
Деница Каменова
България предизвика хронично главоболие у експерти, чиновници, говорители, политици, еврокомисари - изобщо на всеки в Брюксел и останалите страни - членки на ЕС, който има пряк досег със страната. Защото очевидно на ескалиращото послание от намеци, през дипломатични напомняния, предупреждения, сочене с пръст и заплахи за санкции властите в София в крайна сметка винаги отговарят по един и същ начин. Като не дават отговор. Отрепетирано многократно, бурята ще бъде оставена да премине, за да си продължат нещата по същия начин. За всеки, който следи отдавна отношенията между Брюксел и София, обаче е очевидно, че тонът на всеки следващ доклад става все по-остър, а пишещите го - все по-изнервени.
(...) Случаят с България обаче е друг и както коментира наскоро евродепутат - страната даде ново измерение на корупцията, за което ЕС не е готов. Подобно мнение обаче като че ли донякъде подценява изобретателността на европейските политици. Защото, ако не друго - продължаващата арогантност въпреки всички предупреждения не може да се очаква, че ще остане безнаказана.
(...) Този път те са толкова ясно, категорично, безапелационно и жестоко формулирани, че
да бъдат разбрани и от най-дебелокожия балканец.
(...) Това, което остава неизяснено, е къде се намира точката на търпимост на самото българско общество.
• Отоманската носталгия на българския националист
Юлиан Попов
(...) Нещо не ни върви с Европа. Искат да ни вземат парите. Ние им се сърдим. Президент и премиер, министри и опозиционери си прехвърлят топката и се хулят един друг за вината за това неевропейско поведение, за това крадене и безхаберие и за това пълно незачитане на нормите на един нов център, към който винаги сме твърдели, че принадлежим, но който, изглежда, ни е крайно чужд. В същото време те се сърдят на Брюксел много повече, отколкото един на друг или на себе си.
Защото Брюксел настоява да се придърпаме към центъра. А това е дълбоко против природата ни. Онова, което ни прави несъвместими със САПАРД, ФАР, ИСПА и другите бюрократични брюкселски абревиатури, не е организираната престъпност, не е партийната корупция или братя Галеви, не е Румен Петков или групата "Стойков-Николов", а отоманската тъга на българския патриот. Непоносимостта му към историята, времето, датите, фактите, отчетността и всичко, което руши митологичния му отомански свят.
◊ ТРЕВОГИ
• Кичът в археологията е страшна работа
Интервю на Григор Николов с Маргарита Ваклинова, и. д. директор на Археологическия институт
- Как да си обясним, че с тракийската маска на Севт III и Перперикон ние успяхме да направим едно световно шоу, а не открихме значими неща от българската история, които да тръгнат по света?
- Перперек, ако обичате, не Перперикон. Има неща, за които всеки от нас има претенциите да знае повече. Това е свързано с конкретната история на държавата ни и нейните персонажи. Истина или не, но там всеки се чувства много засегнат.
(...) Перперек е познат не от днеска. Той е част от една система крепости и някои от тях са сравнително добре запазени. Аз лично посетих Перперек и Татул за пръв път през 1963 г. Всяко такова място ражда легенди. Ами Орфей си е чиста митология. Той е нещо, което пленява хората. Те имат нужда от красота, от нещо, което да ги вълнува, да им разкрасява живота, да им е митологично по-далечно. И затова са склонни да вярват на митологията, а не на науката. И археологията е инструмент за това. Склонна съм да приемам фантазии и митологии, но аз никога не го правя. Не желая да раждам митологии. Много по-интелигенти хора често са ми казвали: "А бе, малко прекалихте с това."
- Чужденци казват ли го?
- За жалост - казват го. (...)
- В тази връзка кога най-после ще имаме закон за културното наследство.
- Аз вече нямам спомен в кой пореден вариант от закона не съм участвала. Трябва да ви кажа, че докато не тръгне и не стъпи здраво в Народното събрание, докато не започнат да се правят корекциите между първо и второ четене, такъв закон няма да има. Очевидно някой има интерес от това.
◊ СКАНДАЛИ
• Подпали София, Карбовски!
Виктор Пасков
(...) Карбовски няма конкуренция като поетически заряд, метафори и образи. Единственият равен на него в тази област е Стоичков. Той му е учител. Не Левчев. Трябваше да издаде поетична антология със Стоичков. Не с Тома Марков и Калин Терзийски.
(...) Не съм Карбовски. Колкото до него - той е най-обикновен бездарник, прилепил се до истински таланти. Бих искал да му кажа като Петроний на Нерон: стани машинист, щом искаш. Карай влак. Прави облизани интервюта с братя Галеви. Шмъркай колкото си щеш кокa. Излагай България в Брюксел по неподражаем начин, лигави се с репортажи за горките циганета, дишащи лепило (ами те нямат твоя стандарт, откъде пари за кока?), бий оглушителни шамари на цялата българска журналистика, която заради подлостта ти е групово наказана и с отказан достъп до информация в Европейския съюз. Скарай цялата политическа класа с Марк Грей. Мрази децата, защото били шумни и невъзпитани. Наричай жена си и гаджето си с най-отвратителни думи, пребивавай колкото щеш във всички градски тоалетни, за да дебнеш ревниво дали по стените не се е появило нещо по-ново и по-свежо от теб. Но за Бога! За Бога! - не пиши стихове. По-добре подпали София! И ако това не те удовлетвори, подпали се сам. Току-виж от пепелта ти се родил Феникс!
• Мартин Карбовски: През к**а ми е Виктор Пасков
Калина Томова
- Ако приемем, че вие и вашият кръг сте единият лагер във войната, какви са основните ви мотиви да водите тази битка?
- Много е просто. Вече 20 години те управляват, ние им работим. В един на човек му писва и започва да говори за далаверите в неговия бранш. Значи може да се говори за далавери в енергетиката и земеделието, а вече 20 години никой не повдига един важен въпрос за т.нар. култура – въпросът за далаверите на духа. Тези хора всичките са далавераджии на духа! И понеже те са с по един медал и с по няколко издадени на немски книги, никой не смее да им каже нищо. А те нито са светли, нито са чисти, нито са толкова интересни, нито пък са огромно постижение в световната литература и култура. Те са обикновени соц-тепегьози. Това са лизачи на партийни задници, които в момента се правят на олигарси на духа и на патриарси на духа. В момента, в който аз казах : “Вие сте далавераджии и правите далавера с т.нар. култура, т.нар. българщина, заради културния вакуум, който отворихте се появиха и чалгата, и мутрите, и празнотата, и емиграцията, и липсата на смисъл.”, те продължават да се правят на луди. Точно както политиците са правят на луди за това, което им казват от Европейската комисия. Това се случва само на Изток. Не може да узурпираш т.нар. културно пространство, езика! Не може да казваш ти кой да пише поезия!
◊ ПО НОТИ
• За поредното безобразие на Найден Тодоров
Екатерина Дочева
Вече трета година Оперно-филхармоничното дружество в Русе има за директор диригента Найден Тодоров. Яви се на конкурс човекът, представи изключителната концепция и спечели. Така прецени комисията, избрана от Министерството на културата, което е принципал на ОФД-Русе. Оттам нататък делата на директора-диригент се прочуха единствено с желанието за ‛суперефективност“ на поверената му институция – колкото се може повече продукция за по-кратко време. В тази стахановска политика качеството на концертите и на оперните спектакли изобщо не се коментираше. Важна беше бройката.
(...) Да беше социализъм – да помислиш, че Партията го крепи. А сега кой и защо го крепи? И кой иска музикантите да си губят времето и живота в глупости, а не за това, за което са учили. И да се проклинат, че са избрали музиката за професионално занимание в България.
И Тодоров я е избрал, ама за друго: работи я на ишлеме – тук записче за синбек, там хорче за попълване на основен състав... и така нататък… бачкаме на банцига с материали на клиента, продаваме усмихнати тарикатлъци и шарим насам-натам, за да си напълним джобчето с… евро-бонбонки. Но и държавните левчета не пренебрегваме.
И никой не може да каже докога ще продължават тези абсурди в родната ни музикална действителност. Абсурди, които засега пораждат само вицове. Крайно време е и за последствия от друг характер!
◊ ОБЩЕСТВО
• Отвъд точката на търпимост
Деница Каменова
България предизвика хронично главоболие у експерти, чиновници, говорители, политици, еврокомисари - изобщо на всеки в Брюксел и останалите страни - членки на ЕС, който има пряк досег със страната. Защото очевидно на ескалиращото послание от намеци, през дипломатични напомняния, предупреждения, сочене с пръст и заплахи за санкции властите в София в крайна сметка винаги отговарят по един и същ начин. Като не дават отговор. Отрепетирано многократно, бурята ще бъде оставена да премине, за да си продължат нещата по същия начин. За всеки, който следи отдавна отношенията между Брюксел и София, обаче е очевидно, че тонът на всеки следващ доклад става все по-остър, а пишещите го - все по-изнервени.
(...) Случаят с България обаче е друг и както коментира наскоро евродепутат - страната даде ново измерение на корупцията, за което ЕС не е готов. Подобно мнение обаче като че ли донякъде подценява изобретателността на европейските политици. Защото, ако не друго - продължаващата арогантност въпреки всички предупреждения не може да се очаква, че ще остане безнаказана.
(...) Този път те са толкова ясно, категорично, безапелационно и жестоко формулирани, че
да бъдат разбрани и от най-дебелокожия балканец.
(...) Това, което остава неизяснено, е къде се намира точката на търпимост на самото българско общество.
• Отоманската носталгия на българския националист
Юлиан Попов
(...) Нещо не ни върви с Европа. Искат да ни вземат парите. Ние им се сърдим. Президент и премиер, министри и опозиционери си прехвърлят топката и се хулят един друг за вината за това неевропейско поведение, за това крадене и безхаберие и за това пълно незачитане на нормите на един нов център, към който винаги сме твърдели, че принадлежим, но който, изглежда, ни е крайно чужд. В същото време те се сърдят на Брюксел много повече, отколкото един на друг или на себе си.
Защото Брюксел настоява да се придърпаме към центъра. А това е дълбоко против природата ни. Онова, което ни прави несъвместими със САПАРД, ФАР, ИСПА и другите бюрократични брюкселски абревиатури, не е организираната престъпност, не е партийната корупция или братя Галеви, не е Румен Петков или групата "Стойков-Николов", а отоманската тъга на българския патриот. Непоносимостта му към историята, времето, датите, фактите, отчетността и всичко, което руши митологичния му отомански свят.
◊ ТРЕВОГИ
• Кичът в археологията е страшна работа
Интервю на Григор Николов с Маргарита Ваклинова, и. д. директор на Археологическия институт
- Как да си обясним, че с тракийската маска на Севт III и Перперикон ние успяхме да направим едно световно шоу, а не открихме значими неща от българската история, които да тръгнат по света?
- Перперек, ако обичате, не Перперикон. Има неща, за които всеки от нас има претенциите да знае повече. Това е свързано с конкретната история на държавата ни и нейните персонажи. Истина или не, но там всеки се чувства много засегнат.
(...) Перперек е познат не от днеска. Той е част от една система крепости и някои от тях са сравнително добре запазени. Аз лично посетих Перперек и Татул за пръв път през 1963 г. Всяко такова място ражда легенди. Ами Орфей си е чиста митология. Той е нещо, което пленява хората. Те имат нужда от красота, от нещо, което да ги вълнува, да им разкрасява живота, да им е митологично по-далечно. И затова са склонни да вярват на митологията, а не на науката. И археологията е инструмент за това. Склонна съм да приемам фантазии и митологии, но аз никога не го правя. Не желая да раждам митологии. Много по-интелигенти хора често са ми казвали: "А бе, малко прекалихте с това."
- Чужденци казват ли го?
- За жалост - казват го. (...)
- В тази връзка кога най-после ще имаме закон за културното наследство.
- Аз вече нямам спомен в кой пореден вариант от закона не съм участвала. Трябва да ви кажа, че докато не тръгне и не стъпи здраво в Народното събрание, докато не започнат да се правят корекциите между първо и второ четене, такъв закон няма да има. Очевидно някой има интерес от това.
◊ СКАНДАЛИ
• Подпали София, Карбовски!
Виктор Пасков
(...) Карбовски няма конкуренция като поетически заряд, метафори и образи. Единственият равен на него в тази област е Стоичков. Той му е учител. Не Левчев. Трябваше да издаде поетична антология със Стоичков. Не с Тома Марков и Калин Терзийски.
(...) Не съм Карбовски. Колкото до него - той е най-обикновен бездарник, прилепил се до истински таланти. Бих искал да му кажа като Петроний на Нерон: стани машинист, щом искаш. Карай влак. Прави облизани интервюта с братя Галеви. Шмъркай колкото си щеш кокa. Излагай България в Брюксел по неподражаем начин, лигави се с репортажи за горките циганета, дишащи лепило (ами те нямат твоя стандарт, откъде пари за кока?), бий оглушителни шамари на цялата българска журналистика, която заради подлостта ти е групово наказана и с отказан достъп до информация в Европейския съюз. Скарай цялата политическа класа с Марк Грей. Мрази децата, защото били шумни и невъзпитани. Наричай жена си и гаджето си с най-отвратителни думи, пребивавай колкото щеш във всички градски тоалетни, за да дебнеш ревниво дали по стените не се е появило нещо по-ново и по-свежо от теб. Но за Бога! За Бога! - не пиши стихове. По-добре подпали София! И ако това не те удовлетвори, подпали се сам. Току-виж от пепелта ти се родил Феникс!
• Мартин Карбовски: През к**а ми е Виктор Пасков
Калина Томова
- Ако приемем, че вие и вашият кръг сте единият лагер във войната, какви са основните ви мотиви да водите тази битка?
- Много е просто. Вече 20 години те управляват, ние им работим. В един на човек му писва и започва да говори за далаверите в неговия бранш. Значи може да се говори за далавери в енергетиката и земеделието, а вече 20 години никой не повдига един важен въпрос за т.нар. култура – въпросът за далаверите на духа. Тези хора всичките са далавераджии на духа! И понеже те са с по един медал и с по няколко издадени на немски книги, никой не смее да им каже нищо. А те нито са светли, нито са чисти, нито са толкова интересни, нито пък са огромно постижение в световната литература и култура. Те са обикновени соц-тепегьози. Това са лизачи на партийни задници, които в момента се правят на олигарси на духа и на патриарси на духа. В момента, в който аз казах : “Вие сте далавераджии и правите далавера с т.нар. култура, т.нар. българщина, заради културния вакуум, който отворихте се появиха и чалгата, и мутрите, и празнотата, и емиграцията, и липсата на смисъл.”, те продължават да се правят на луди. Точно както политиците са правят на луди за това, което им казват от Европейската комисия. Това се случва само на Изток. Не може да узурпираш т.нар. културно пространство, езика! Не може да казваш ти кой да пише поезия!
◊ ПО НОТИ
• За поредното безобразие на Найден Тодоров
Екатерина Дочева
Вече трета година Оперно-филхармоничното дружество в Русе има за директор диригента Найден Тодоров. Яви се на конкурс човекът, представи изключителната концепция и спечели. Така прецени комисията, избрана от Министерството на културата, което е принципал на ОФД-Русе. Оттам нататък делата на директора-диригент се прочуха единствено с желанието за ‛суперефективност“ на поверената му институция – колкото се може повече продукция за по-кратко време. В тази стахановска политика качеството на концертите и на оперните спектакли изобщо не се коментираше. Важна беше бройката.
(...) Да беше социализъм – да помислиш, че Партията го крепи. А сега кой и защо го крепи? И кой иска музикантите да си губят времето и живота в глупости, а не за това, за което са учили. И да се проклинат, че са избрали музиката за професионално занимание в България.
И Тодоров я е избрал, ама за друго: работи я на ишлеме – тук записче за синбек, там хорче за попълване на основен състав... и така нататък… бачкаме на банцига с материали на клиента, продаваме усмихнати тарикатлъци и шарим насам-натам, за да си напълним джобчето с… евро-бонбонки. Но и държавните левчета не пренебрегваме.
И никой не може да каже докога ще продължават тези абсурди в родната ни музикална действителност. Абсурди, които засега пораждат само вицове. Крайно време е и за последствия от друг характер!
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
27.07.2008 г. 23:38
Етикети:
Посетено:
3075
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6287-grupa-a-predupreditelni-patni-znatsi-za-opasnost