Нет@кценти

Бури, шамари и ободрителни примери

НетАкценти (108)

Бури, шамари и ободрителни примери
През страната ще премине облачен фронт от западна посока. Ще има валежи, придружени от гръмотевици и временно усилване на вятъра. Възможни са градушки.


◊ ОБЩЕСТВО

Опустошителните брюкселски градушки
Георги Папакочев

Седмицата преди доклада на ЕК идната сряда, се оказа особено буреносна за управлението в България. Брюкселската „градушка” от разкрития и предстоящи санкции унищожи и малкото, покълнало след влизането на страната в ЕС.

Тежко се оказа тазгодишното лято за управляващата коалиция и нейния главен спонсор – Георги Първанов. Ударите върху президентската и изпълнителната власт заваляха подобно на градоносна лятна буря, зародила се този път не от обичайните шумни, но „слабосилни” напъни на местната опозиция, а от неразбираемата все още за българския политически манталитет система, наречена ЕС.
 
След 18 месеца в клуба на богатите България си остава най-корумпираната членка

Вечният национален „Андрешко”, който крадеше умерено и мамеше доста успешно държавата по време на тоталитарното управление, през последните 15-тина години направи опит да се трансформира в европеец. Той дори си въобрази, че е успял в глуповатото си начинание, след като преди две години внезапно разбра, че държавата му е приета в ЕС. Не „влязла”, а приета с великодушната „жан-валжановска” презумпция от „Клетниците” на Юго, че и най-закоравелият престъпник би могъл да се превърне в порядъчен индивид, ако попадне в средата на цивилизовано и толерантно демократично общество.

Честен като българин?
Димитър Аврамов

В навечерието на поредния мониторингов доклад на ЕС България изглежда не просто като двойкаджия, а като ученик, който може да бъде изхвърлен от училище заради системно нарушаване на правилата.
(...)
В тази ситуация подходът на управляващите към избухващите като мини проблеми е, меко казано, циничен. Ето един пример от последните дни. По повод доклада на KPMG за нарушенията във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов заяви, че той е писан по публикации в медиите и затова констатациите му не могат да се използват за вземане на административни решения.

Според правителството виновни са медиите.
(...) Защото не пишат, че министрите на БСП са бели и добри. Истината е, че и българските медии прекалено дълго търпяха арогантното поведение на настоящото правителство. Както казва поговорката „ненаказано добро няма”. И затова те днес са виновни, че министрите на БСП не могат да измислят как парите от ЕС да стигнат до българските фирми и неправителствени организации без корупционни схеми.

Медийна аритмия от сърце, оглушаване до оглупяване
Иво Инджев

Кардиограмата на медийния интерес към сензацията на десетилетието, ако не и на целия „преход”, каквато е изтеклата в публичното пространство експертна ПОЛИТИЧЕСКА оценка на европейски следователи за високо поставения чадър над престъпността в България, показва безпогрешно: тежка аритмия, сърдечна недостатъчност, липса на воля за нагазване в дълбокото. От сърце!

Лято е. Жега. И въпреки жегата на върха (на дъното всъщност, та чак под земята) на политиката, е много удобно да запълниш толкова дълго разработваното като трибуна на политическите сензации сутрешно телевизионно време за абсурдни преки включвания от провинцията по провинциални теми и с провинциално наперени водещи, или пък с безкрайни интервюта с (иначе интересни, но едва ли най-актуални за момента) събеседници.

Само и само да се запълни вакуума, да се отклони вниманието. Не на последно място се прикрива фактът, че дупката в темата за олигарсите и свързаните с тях високо покачени от избирателите политици не може да бъде запълнена.


◊ ЕМОЦИИ

Ползите от срама
Бойко Пенчев

След всичките взривове, брюкселски санкции и отвлечени бизнесмени дочакахме и добри новини. Цели две. Инфлацията за юни била -0.2%, съобщиха от НСИ. В Софийския университет пък на кандидат-студентите им се падна да пишат за "Епопея на забравените" на Иван Вазов - от това по-лесно и Даниел Вълчев не може да измисли.
(...) Вазов изглежда "лесен", защото разполагаме с готова схема за подреждане на клишета. (...) Тук обаче има една клопка, за която малцина си дават сметка. Вазов създава голяма част от творчеството, защото се тревожи, че новоосвободеният българин изпитва срам от себе си и своята изостаналост на фона на тогавашния цивилизован свят. Вазов смята, че този срам може да го смачка, и затова предлага ободрителни примери - "... и ний сме дали нещо на светът". Само десетилетие след "Епопея на забравените" Алеко Константинов и Пенчо Славейков ще заемат една диаметрално противоположна позиция - според тях българинът не трябва да бъде лекуван от срама, а напротив - да бъде каран да се срамува, защото единствено така евентуално може да излезе от ориенталщината.
(...)
Срамът е фундаментален елемент на българската култура по времето на класиците. Тогава обаче изостаналостта се мисли не само в сферата на материалното, но и на духовното. Смята се, че освен битовите има и културни, даже метафизични липси - това основно вълнува интелектуалец като Боян Пенев. С една дума, липсват неща, които не могат да се купят с пари.

Днес е обратното. Единственият срам, който играе важна роля, е срамът, че имаш пърхот или не можеш да си купиш най-добрия перилен препарат.

Другата Вулгария
Иво Христов

Другата Вулгария е митичната страна, в която българинът почва на чисто. Заблуда! Кичът е транснационален вирус.
 
Лято е. България изглежда по-многолюдна, по-млада, по-жизнена. Опърпаните палта са в гардеробите, широкополите шапки и пъстрите басми придават измамна свежест на най-застарялото население в Европа.

Дори топлофикация предлага временно примирие с изравнителните сметки. Но има една по-важна причина за сезонното оживление. На гости ни е другата Вулгария. Онази с причудливия акцент, баснословните разкази и фотоалбумчето в ръка. Сега е сезонът на емигрантския тур за овации.

В зенита си Живков твърдеше, че сме били построили две Българии. Какво хартиса от тях след прехода е трудно да се прецени, но пък едно е ясно: родиха се две Вулгарии. Да уточня за по-мнителните читатели: не клеймя емигрантите, нито свеждам България до пошлост. Просто споделям наблюденията си върху географските особености на националния кич. Тукашната Вулгария е по-малка от България, а чужбинската - по-малобройна от диаспорите ни зад граница. Но и двете са възгласовити, натрапчиви, окомуш. Как да ги подминеш?!


◊ ИНАЧЕ

Мартин Кьониг: Най-голямото богатство на България са хората
Интервю на Симеон Гаспаров, в. „България", Чикаго

- Имате ли наблюдение върху съвременната българска фолклорна музика?

- Да, имам и мисля, че сватбарската музика на Иво Папазов и Юри Юнаков е много ефектна, невероятна и вълнуваща. Това е направо джаз. А ако ме питате за другия тип музика - "чалгата", не е напълно лошо нещо, но е друга форма музика. Не я харесвам, но навсякъде, където отидеш в България, по автобусите, заведенията тази музика се слуша. Аз имах шанса през времето на 60-те години да бъда в България и да документирам един миг от времето, което изчезна. Смятам, че бях достатъчно щастлив да изпитам този миг, преди той да се стопи във времето.

Никола Манев: Когато Париж закъса, продавах в "Люлин"
Исак Гозес

Художникът не се притеснява да каже, че Париж го е направил българин.
(...) Оцених много качества на българите там, във Франция, казва художникът. И ако имам някаква тежест там, то е, защото съм българин.

Той отдавна е избрал багрите, с които ще нарисува родината си: това са цветовете на дъгата. В тях има от всичко. От дълбокия негативизъм и самоотричане, до пълното вманиачаване, че сме най-великите, над всички. Един казва за другите, че е нищо, друг се вайка, че сме крадци и престъпници и никога няма да се оправим.

Манев не крие, че подобен скептицизъм тресе и французите, които пък не спират да се сравняват с Америка и Англия, заключават, че резултатът не е в тяхна полза, и да искат да заминат там.

Според художника в България има много голяма свобода, дори слободия. Подобно нещо няма в нито една от развитите демократични държави. Иначе и там има престъпления, но авторите им се наказват. Министри влизат в затвора, ако са съгрешили. В България това не става. Затова Европа ни спира субсидиите и ни санкционира, защото вижда, че правим золуми и всичко минава безнаказано.


◊ ГОСТИ

Боби Макферин: Използвам музиката си, за да изследвам себе си
Виктория Николов

Авторът на хита Don't Worry, Be Happy харесва българските гласове и пише музика за хорове

- Съществуват ли някакви граници, които бихте искали да прескочите в експериментирането си, или такива, които очертават музиката ви?

- Да, със сигурност има такива - винаги има граници. Създаваме собствени граници чрез собствената си музикална идентичност и мисля, че има много музиканти в света, които искат да останат там, където са в момента. Използвам музиката си, за да изследвам себе си. Винаги се опитвам да отивам отвъд това, което вече знам и правя. Имам предвид, че това е... хм, естествено желание да преживеем това, което знаем, да се отървем от всичките граници по пътя към израстването.

Bobby McFerrin - Ave Maria
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
20.07.2008 г. 22:26
Посетено:
1172
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6269-buri-shamari-i-obodritelni-primeri