Нет@кценти

Когато кактусите танцуват джайв

НетАкценти (107)

Когато кактусите танцуват джайв
Атакама


◊ СЪВРЕМЕННОСТ

Безхарактерни ли са съвременните писатели?
Преслав Ганев

Една статия в тазседмичната периодика разбуни духовете в света на българския литературен живот. Става дума за публикацията на Елена Кодинова от вестник „Сега” – „Когато писателите нямат характер”. Публикацията придоби сериозна популярност в медийното пространство със своята директност. Стана причина за масов отклик в български блогове и културни сайтове и вероятно ще бъде повод за интересен дебат във виртуалното пространство.
(...) Самият дебат, освен че има потенциал да се превърне в значително по-многостранен, закача една „болна" тема за съвременното културно общество - умеят ли младите да пишат както старите? Елена Кодинова казва „не", Момчил Николов обаче твърди „да". Склонен съм да приема неговото мнение и ще заявя защо.

Днешните композитори
Алън Рич

И още нещо: днес би било справедливо да се запитаме кому и защо е нужно да става композитор. Има достатъчно причини да не става, най-малкото от практична гледна точка. Няма вече хора като Годар Либърсън, които са склонни да поемат рискове с куп записи на неизвестен композитор, при това в голяма фирма – както Годар го извърши за Стив Райх. Днес сме свидетели на драстично съкращаване на продуцирането на нова музика, така че дори и известен композитор рискува да бъде пропуснат на пазара.
(...)
„Догматичната изолираност на голяма част от следвоенната „сериозна‛ музика (...) отстъпи на плуралистичната епоха, в която ‛всичко и нищо‛ могат да действат като вдъхновение или характеристика. Композиторът, който „събира‛, разполага с огромен арсенал от звуци, от музикални текстове, от техники. Моят ентусиазъм по отношение на това кръстосано оплождане далеч не означава, че съм склонен да се доверя на всеки хеви метал-кросоувър албум с остарели рокери и фотогенична цигуларка, които търсят кредит от улицата, за да бъдат артистично удовлетворени в старанието си. Само дето много по-широк кръг от компетентност определя креативните и емоционални влияния в новата музика..."

Конфликт има, когато старите управляват, а младите искат да работят
Важно е не да сме в Кан или Венеция, а да разсмеем и разплачем публиката, смята Матей Константинов, продуцент на "Дзифт"
Анита Димитрова

- Успехът на "Дзифт" в Москва е голямо постижение за българското кино. Една птичка пролет прави ли?
- Не сме самотна птица, но не сме и част от ятото... Тази година има и други хубави български филми, ще видите. В случая не е е важно, че "Дзифт" е филмът, който спечели в Москва, а че има едно съживяване на филмовия процес у нас. Хубавото е, че ние - цялата българска компания на фестивала в Москва, имахме някакво озарение, изглеждаме сякаш сме попаднали на мястото си. Това е много градивно. А всички, с изключение на оператора Емо Христов, сме дебютанти.
(...) - Има ли конфликт млади - стари в киното ни? В момента тече един разгорещен дебат между стари и млади писатели.
- Не мога да усетя има ли такова нещо. Един филм е достатъчно голямо предприятие и няма време да се оглеждаш какво става по другите фабрики. Единствено в административната сфера евентуално може да има подобен конфликт - когато старите управляват, а младите искат да работят. Но тазгодишната сесия на НФЦ, живот и здраве, може да положи едно добро начало в тази насока.


◊ АНАЛИЗИ

Какво означава „женски гений“?
Интервю на
Сабине Ролф с Юлия Кръстева  

- През последните седмици
тук в Германия се написа много за май 1968. Как го преживяхте в Париж и как виждате неговото значение?

- Това беше само две години след като бях отишла от България във Франция и се чувствах поразена от онова въжделение за освобождаване на сексуалността и фантазията, за мобилизиране на младите хора. Развитията, които наблюдаваме в момента – онези на жените, ролята на младото поколение, отварянето към етническите и религиозни различия – всички те са заложени в движенията от 60-те години. Преди два дни някой ми каза: „Не разбирам защо всички говорят за 1968, падането на Берлинската стена беше много по-важно“. Но дори и падането на Берлинската стена е следствие от едно развитие, което започна през 1968. Тя даде и на хората от Източна Европа идеята, че обществото може да бъде променено.


◊ СПОРОВЕ

Спомените на една зигота
Елена Кодинова

Обаче ме мъчат едни други въпроси. Ако ние, 40-годишните, бяхме на 20 през 1968-а, щяхме ли да се самозапалим на жълтите павета, като гледам с каква безстрастност и сериозност на зиготи днес съдим за събития, които не сме преживели? И като знам как не се самозапалихме през 1989 г. Или щяхме кротко да махнем с ръка: да се избиват! Както аз махвам с ръка всеки път, като прочета за разстрела на поредната мутра. Щяхме ли да правим саботажи и завери срещу комунистическата власт, след като оставихме при цялата си интелигентност, за която претендираме, неграмотни борчета и откровени цинични мошеници да овладеят страната и да ни диктуват стандарта на живот и моралните ценности? След като бяхме масовка на политически интриганти по време на стачките през 1990 и 1991 г. и им осигурихме светло политическо и бизнес бъдеще? Щяхме ли да превърнем България в героичен пример за съпротива срещу съветското иго като Чехия, след като при първите по-сериозни проблеми в кратките си животи потекохме на мощни потоци към подредените демокрации, да мием чинии, да берем маслини и да раждаме деца на тексаски и белгийски селяни? Щяхме ли да правим нещо повече от това да пием по градинките и да слушаме „Бийтълс”, след като днес поставяме световни рекорди по шмъркане на кокаин и гълтане на амфети и слушаме масово чалга?


◊ ДАЛИ?

Халтурни обноски по балкански

Театралният режисьор Александър Морфов, който от няколко години работи с трупата на петербургския театър “Комисаржевска”, гостува у нас, за да представи две от най-успешните си постановки – “Сън в лятна нощ” по Шекспир и “Ваал” по Бертолт Брехт.

Преди броени дни на пресконференция в Народния театър, театралът се появи за десетина минути, и къде на сериозно, къде на майтап, обвини българските актьори, с които някога е правил “Сън в лятна нощ”, че с халтурата си са провалили представлението му.

“То беше свалено по моя молба, защото се срамувах да гледам как изявени артисти като Велко Кънев, Георги Мамалев, Андрей Баташов, Чочо Попйорданов го превръщат в собствена долна халтура”, обяви Морфов и побърза да изрази симпатиите си към своите руски колеги: “При тях това не може да се случи, защото те работят за театъра, а не той за тях".


◊ ПРОФИЛИ

Христо Бойчев: Каквато икономиката, такъв е и театърът ни
Мариана Първанова

- В какъв жанр живеем в момента в България - в черна комедия или трагикомедия?
- Направо си живеем в черна драма. За съжаление не виждам скоро изход от това, защото по една или друга причина чувството за общество на балканеца е много слабо развито. Той не може да разбере, че животът му  зависи от това, което става извън дома му. Затова мете до входа си, а отвън е сметище.
- Затова май ние гоним най-талантливите си хора навън?
- Така се получава. Примерно режисьорът Александър Морфов. Вярно е, че  театралното пространството тук му е тясно и има нужда от по-големи финансови възможности за поставяне. Но е истина и това, че доста хора останаха много доволни, дето го няма в България.


◊ ПИТАНКИ

Владика на(д) канона
Димитър Пеев

Запознати с кухнята на взаимоотношенията в Светия синод твърдят, че причината за шеметния възход по стълбата на църковната йерархия на митрополит Николай е липсата на млади кадри в редовете на БПЦ. Това е едно от обясненията, че представител на т.нар. паралелци (както наричат духовниците, които завършват двегодишен курс в семинарията), какъвто е владиката Николай, успя да достигне до най-високото стъпало в БПЦ. Към това критиците му прибавят и факта, че макар през 1990 г. да е подстриган в монашество, той всъщност никога не е бил монах. Казват, че не е случайно и това, че въвеждането му в монашество е извършено от врачанския митрополит Калиник, известен от годините на комунизма като кадровика в църквата.

(...) Има и още един очевиден факт за успешната кариера на младия митрополит - склонността на пловдивския владика да бъде винаги близък до силните на деня политици и бизнесмени. Като викарен епископ на патриарх Максим поддържаше близки отношения с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Твърди се, че като митрополит поддържа топли връзки с бившия вътрешен министър Румен Петков и президента Георги Първанов. В Пловдив почти няма негова публична изява, на която да не присъства и близкият до държавния глава бизнесмен Георги Гергов. "Политиците вероятно виждат в негово лице бъдещия патриарх на БПЦ", казват духовници. Но и цитират предупреждението на св. ап. Павел, отправено към св. ап. Тимотей: "Ръце на никого не възлагай прибързано."


◊ IN MEMORIAM

Вили Казасян (1934-2008)

. In Memoriam: Villy Kazasyan

. Blue moon Ella Fitzgerald
Автор: Антоанета Добрева
13.07.2008 г. 21:55
Посетено: 1164
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6239-kogato-kaktusite-tantsuvat-dzhayv