Нет@кценти
Неврози, комплекси и живи клечки за зъби
НетАкценти (104)
◊ НЯКЪДЕ ТАМ
• В племето зо'е няма началници
Враговете се наказват, като жена ги гъделичка по корема, битката завършва с много смях
Сред зо'е няма викове, нито удари, няма бързане, всичко върви кротко, спокойно. Човек просто трябва да ги наблюдава как живеят. Могат да ни научат на повече неща, отколкото ние тях.
От тях се излъчва една друга истина, важна и автентична част от човечеството, сякаш те са негова мерна единица. Те живеят голи. Мъжете увиват пениса или челото си с ленти от палма. Жените украсяват главите си с бели пера или увиват ресни от памук около глезените или колената. В този свят на голота човек си дава сметка до каква степен всичко в нашия свят е направено с цел да прикрива. "Аз" и егото нямат място при тях, всеки е такъв, какъвто е.
Нямат вожд или шаман, не е нужна власт или йерархична организация. Законът е необходимостта. Опитът заслужава уважение. Знанието се предава изцяло, без ограничения, то е колективна собственост, наследство, което обединява и свързва вчерашните, днешните и утрешните хора.
◊ У НАС
• Канибалите и шипоносата калугерица
Огнян Стефанов
Българската политика няма аналог по своя канибализъм. В нея бъка от агенти и доносници, на които цял камион папки с доноси да им стовариш върху главите - няма да мигнат. Политиците ни оглозгват всичко, изпречило им се на пътя. В техните очи ние сме това, което е птичката шипоноса калугерица за крокодила - жива клечка за зъби. Няма морална категория, която може да ужили самочувствието и надменността им. Не само Мутафчиева и Данаилов ще използат като храна.
Идва ми наум нещо много наивно, но пък може и да е вярно. Наближава датата за огласяване на доклада на Европейската комисия. Всички знаем, че ще е унищожителен за сегашното управление. Да извадиш „новината" за Вера Мутафчиева и Георги Данаилов в такъв момент, си е нищо повече от отвличане на вниманието. Поне за 2-3 дни. Наругайте ме, ако греша, но съм свикнал да виждам как властниците изсипват горещ катран върху обществото, когато усетят, че губят почва под краката си. Сетивата ни изгоряха от тази процедура. Те обаче не се умориха. И номерът винаги минава.
• Космическа нация с мЪжоритарни вождове
Иво Инджев
В Унгария отбелязват годишнината от 9 юни, началото на процеса от 1958 г. срещу премиера Имре Над. По този повод започнаха да излъчват аудио запис на тайния съд срещу него, който доведе до обесването му броени дни след това. Така унгарците прочитат още по-задълбочено страницата от своята история, окървавена от съветските танкове през ноември 1956-та, когато на унгарската революция срещу местната форма на сталинизма не беше позволено да вирее повече от 12 дни.
У нас по същото време също се връщаме назад. С космическа скорост. Тон за песен дава самият президент Първанов, който, като историк, е забелязал една годишнина - точно две десетилетия откакто на съветска ракета летя българин.
(...) Трудно може да се измисли по-точна метафора на т.н. сътрудничество с СССР от возенето на българин на съветска ракета-носител.
Но президентът ни е талантлив в това отношение. Бъдете сигурни, че макар и скромно да мълчи по въпроса, има съществен принос в хитроумната идея 130-годишнината от освобождението на България (сякаш в това 130 има нещо друго, освен фаталното 13 плюс едно нищо, една нула) да бъде обявена за година на Русия, за да направи още по-триумфално подписването на още по-обвързващи страната ни три договора в енергетиката с Владимир Путин.
◊ ДОЛНИ ГАЩИ
• Защо Доган е още шеф на ДПС?
Николай Колев-Босия
Моите колеги журналисти много бързо получиха амнезия и забравиха, че Ахмед Доган се появи по телевизията и заяви, че напуска управлението на ДПС. Това стана на 12 декември 2006 г. по БНТ. Няколкократно повдигам този въпрос и връзката му с катастрофата до с. Микре на 8 декември същата година. Пълно мълчание и за катастрофата, и за оставката на Доган. Защо?
Историята е следната...
◊ ПРОФИЛИ
• Телевизията е образец за кич
"Амплоато" е вредно за съвременното изкуство, смята актьорът и професор в НАТФИЗ Атанас Атанасов
Неда Ковачева
- Защо българският театър, макар никога да не е бил богат, събира все повече публика в залите, а киното ни буксува? Кое пречи на родните филми да си върнат зрителите?
- Киното е индустрия, докато театърът е една специфична условна реалност, която в много по-голяма степен предлага възможности за публично усамотяване. Взаимодействието между актьора и неговия зрител в театъра стои на по-стабилна чувствена основа. В театъра се съпреживява, докато филмът може вече да се види дори в таксито. Не бих казал, че българското кино буксува. То търси себе си. Процесите на филмовата индустрия и нейната реализация в световен мащаб са много динамични. И драматични. Има два основни проблема в българското кино. Единият се корени в неясните правила на националното ни законотворчество, а другият - в крехката естетика на творческите възгледи и идеи.
(...)
- Къде е границата между изкуството и кича? Има ли изобщо начин да бъдат разграничени?
- Кичът в изкуството ме занимава само дотолкова, доколкото той може да бъде полезна част от биографията, мисленето или чувствителността на моя герой. Нямам време и енергия да се занимавам с него извън конкретната си работа. По тази причина избягвам да гледам телевизия. Тя, според мен, е идеалният образ на кича. Когато не намирам познания за някои от аспектите на кича, хвърлям око към екрана. В тези случаи не мога да не бъда благодарен на информацията, която получавам оттам.
◊ ВКУС
• Бареков, Ани Салич, Коритаров, Слави и Ники Кънчев са народните тв-любимци
Новините се научават първо от телевизията, после от радиото, вестниците и накрая от интернет
Телевизионните вкусове на българската публика не поднасят никаква изненада, ако се приеме за напълно меродавно изследването на социологическата агенция “Сова Харис”, направено в периода 28 май – 3 юни на цялата територия на страната.
И така, ако анкетираните са били искрени, а социолозите – напълно коректни в изводите и не са намигали към една определена медия – най-гледаната телевизия у нас в края на май е била бТВ, най-обичаните предавания – новините и “Мюзик Айдъл” на бТВ, а най-любимите телевизионни физиономии, които ни облъчват всеки ден - на Николай Бареков, Ани Салич, Георги Коритаров, Слави Трифонов и Ники Кънчев.
◊ АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
• Българските неврози
Разговор с проф. Андрей Пантев
Разговаря Теодора Георгиева
- Нима, признавайки своите недостатъци, не задълбочаваме описаните от вас неврози и комплекси?
- Не, нито един народ не е успял да се реализира и да преодолее травми, докато не е разбрал смисъла на своето поражение. Мъдростта е в това: да разбереш каква е причината за един неуспех, търсейки я най-напред в себе си – японците и германците показаха как това се прави и именно заради това така стремително се отърваха от натрапчивото чувство за вина. Докато при нас винаги има външни фактори, отговорни за пораженията - загубим ли Евровизия, мач или война - все друг лежи в основата. Създава се впечатление, и то е от край време, че българите са обект на особена омраза отвън, а това просто не е вярно. И заради това нашите културни достижения – реални и впечатляващи, се поднасят толкова натрапчиво, а понякога и фанфаронски, и тогава дори и онези ценности, които наистина будят удивление, са удавени в приповдигнатост, която в крайна сметка обезценява истинските стойности.
• Българските самоунижения
Разговор с проф. Станислав Станилов
Разговаря Теодора Георгиева
- Някога, по време на война, много от младите българи са се завръщали в България, за да се запишат доброволци, възможно ли е подобно нещо да се случи и днес?
- Ако се случи война днес, и тези, които се намират тук, ще избягат.
- А как (и дали трябва) да повлияем на онези българи в чужбина, които се отказват от корените си?
- Това е естествен процес, едни имат по-високо чувство за българския Аз, други изобщо го нямат, но това чувство е възпитавано в културна среда – вкъщи, в училище, сред приятелите. Ако те учат от малък, че отечеството и нацията нямат значение – ти се деетнизираш и денационализираш.
(...) Тук още един пример – в САЩ българин, собственик на малка фабрика за обувки, назначавал свои сънародници, но само при условие, че предварително подпишат декларация, че няма да говорят срещу другите българи. Трябва да си признаем, че сме индивидуалисти. Както знаете – там, където има двама българи, единият е войвода, а там, където са трима - войводите са двама, а четникът отново е един.
◊ ПО-РАЗЛИЧНО
Годишнини
Игор Стравински - руски композитор и диригент
(17 юни 1882 - 6 април 1971)
• Stravinsky Conducts Firebird
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
15.06.2008 г. 23:01
Посетено:
1328
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6109-nevrozi-kompleksi-i-zhivi-klechki-za-zabi