Нет@кценти

Една минутка в годината?

НетАкценти (102)

Една минутка в годината?


◊ ПЕРА

Черноризец за напреднали
Бойко Пенчев

За шести път бяха присъдени наградите за журналистика "Черноризец Храбър". Както читателите вече знаят, удостоени бяха измежду заслужилите най-заслужилите - в. "Труд" например получи приза за цялостен принос. И наистина - кой, ако не "Труд", е основният фактор българската журналистика да е такава, каквато е.
 
Дали обаче не е време за едно по-прецизно дефиниране на регламента и критериите, според които се присъждат наградите "Черноризец Храбър"?
(...) Например награда за цялостен принос в българската журналистика да се присъжда за:

- циментиране на нерушимата дружба между главни редактори, президентски спонсори и висши чиновници с фондове за разпределяне

- подкрепа за правителството в труден момент, като например учителската стачка миналата есен

- желязно спазване на две прости правила: 1) народът винаги е прав, т.е. щом се харесва, значи е хубаво и 2) политиката се коментира единствено банално, за бъде убиван интересът към нея

- редовно предоставяне на място за пространни интервюта с министри и политици, споделящи пред публиката благите си намерения

- омесване на важното и маловажното, на политиката с пикантериите до постигане на наситена жълтевина, която грее над вестникарските сергии и освежава унилите български улици.

Ботев не би търпял, а ние… ний сме…
Иво Инджев

Единствената минутка от годината, в която сирените ни призовават да мълчим, е мигът на преклонение пред трагичната гибел на националния ни герой Христо Ботев.

През останалите хиляди минутки си мълчим трагично и без да ни призовават никакви сирени.
(...)
Защото една от големите причини да стърчи над всички, е че не е бил и не е искал да бъде търпелив като всички. На всичко отгоре не се е вълнувал от рейтинга си - „позор ли е, или слава”. А е могъл и той да се харесва на масите, да оцелява и просперира, оцелявайки.


◊ ПОКОЛЕНИЯ

Само веднъж в живота
Веселин Димитров

Абитуриентите викат силно, струват скъпо на родителите си и дразнят. Това обаче си има обяснение

Ако трябва да се търси някаква по-дълбока и трайна зависимост в поведението на завършващите, тя би изглеждала горе-долу така: колкото по-ясни перспективи за бъдещето си има един абитуриент, толкова по-малка е вероятността той да се включи в истерията.

(...) Ако добавим и цъфтежа на чалга индустрията, чийто модел абитуриентите опитват да копират като облекло и поведение, картината като че ли се нарежда. Орлин Тодоров допълва, че балът не е единственият подобен масов феномен. "Вземете сватбата, обяснява той, тя осмисля личната идея за престиж. Съответно дори и един беден човек е склонен да вложи много ресурси в моменти като сватба или бал."

Оттам идва и впечатлението, че едва ли не всички абитуриенти търсят кича и помпозността. Така се ражда и масовият образ на завършващия гимназия - "извадил грива от автомобила, с крясъци отброява края на образованието, натиска клаксона и издава нечленоразделни звуци"...

Поколението на прехода порасна предварително
Днешните млади виждат по-ясно крайната си цел, отколкото пътя към нея
Ст.н.с., д-р Антоний Гълъбов

Завършва вторият випуск от поколението на прехода. За тях той не съществува. Преходът е просто част от житейския им опит, който не биха предпочели да сравняват нито с този на родителите си, нито с когото и да е. Започнали живота си в среда на умерени очаквания и нарастваща несигурност, днешните абитуриенти бързо разбраха, че опитът на техните родители става все по-непригоден за условията, в които им предстои да реализират собствените си намерения. Те станаха свидетели на постепенното разколебаване и трансформация в модела на българското училище. Научиха, че „реформата" е нещо, което твърде бързо придобива образа на безформена, но реална заплаха. Усвоиха скептицизма на родителите си, но почти напълно отхвърлиха техните колебливи ценностни ориентири.

(...) Не е вярно, че младите хора у нас нямат свои ценности. Това е многократно повтаряното обвинение на едно застаряващо общество, което упорито отказва да позволи на юношите да излязат от ролята на беззащитни и зависими деца. Всъщност, за разлика от своето родителско и прародителско поколение, днешните млади хора изграждат своята житейска перспектива около една-единствена, доминираща ценност и това е успехът.


◊ ГОДИШНИНИ

Христо Ботев (1848-1876)

Длъжностите на писателите и на журналистите
Христо Ботев

Автор: Антоанета Добрева
01.06.2008 г. 22:35
Посетено: 908
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6004-edna-minutka-v-godinata