Нет@кценти
Събор, сбор, субпродукти и общи морални насоки
НетАкценти (100)
Борис Христов - бас Νо 1 на XX век
◊ ВРЕМЕТО
• Раул Ванейгем: Май '68-ма едва сега започва
Ги Дюпла
- Каква е вашата надежда? Нов Май ’68-ма? Какво би трябвало да правят младите днес?
- Да се научат да живеят, а не да се продават. Те ще дойдат на себе си, когато разберат какво робство ги чака на измамния пазар на труда. Когато, отхвърляйки съревнованието (икономическите механизми, които ни роботизират), кариеризма и безрезервния култ към парите, те най-сетне отдадат приоритет на любовта към живота и на техния собствен любовен живот, на познанието за живото, на подобряването на тяхната околна среда, на съревнованието със себе си и на единственото възможно богатство – богатството да бъдеш, а не да имаш. Когато им хрумне, че не става дума за това да бъдеш най-добрият, а да живееш по-добре. Когато откажат да подкрепят управници, които строят затвори и унищожават училища, вместо да ги умножават. Когато въстанат срещу концентрационното образование, което благоприятства насилието и върви срещу същинския принцип на истински човечното преподаване – да учиш, за да даваш своето знание на другите. Животът има всички права, хищничеството – никакви. Не се учудвайте, че битката едва сега започва.
• 19 май - българският принос в теорията и практиката на преврата
Пламен Димитров
Всъщност превратът от 19 май е част от една Общоевропейска тенденция към установяване на диктаторски режими в условията на криза на парламентарната демокрация.
(...) Какво е мястото на преврата от 19 май в българската история? На първо място той е връхна точка в намесата на армията в политическия живот на страната. Военните с лекота събарят изхабената партийна система на управление, но не успяват да се закрепят във властта. Само за няколко месеца, през 1934-1935 г., България преминава през три различни политически режима - парламентарен, военен и монархически. През 30-те години на ХХ век първият от тях е изключение за Балканите, вторият доминира в Гърция, а третият - в Румъния и Югославия. Много скоро след 19 май 1934 г. взаимоотношенията между основните обществено-политически субекти намират своята нова равновесна точка. Царят поема реалното управление на страната, военните са върнати в казармите, а партиите вегетират под булото на официалната забрана за съществуването им.
◊ С(Ъ)БОР
• След събора, размисли за седмия ден...
Елена Стефановска
Дойде и време за събор, време за равносметки и промяна...
Развълнуваха се православните оптимисти, че нещо ще се случи. За песимистите Шестият “църковно” и вече не дотам “народен” събор беше нещо “отдавна преживяно”. Цъковните клюкинки, че зад стените на Рилската обител ще има приказки за патриаршеската пожизненост активираха медиите, които 3 дни бяха изолирани от дискусиите и оставени да правят всякакви, къде вярни и невярни догадки по темата събор.
Рзговорите с “нахалните журналисти”, цитирам някои свещенници, бяха забранени, а по-невъздържаните бяха заплашвани, че ще бъдат изхвърлени от манастира с полиция. По незнайни причини висшите духовници оставиха един макар и високо ерудиран, но все пак обикновенн свещеник между чука и наковалнята, между владишките недомлъвки и желанието за тайни разговори от едната страна на манстирската стена и от другата - репортерите, които седяха и чакаха отвътре някакви новини.
• Eдин събор - много разочаровани
Пламен Сивов
Шестият църковно-народен събор, приключил преди дни в Рилския манастир, ще остане в историята като събор на разочарованието. Отлаган - в нарушение на църковния устав - почти три години с обяснение "влошеното здраве на патриарха", той имаше потенциал да бъде първият форум, на който да се поставят наболелите проблеми в църквата и да се разгледа сериозно нейното сегашно състояние.
Тази възможност беше предвидена от анализаторите по няколко причини - първо, това щеше да бъде първият събор след промените, върху който нямаше да тегне мрачната сянка на разкола; след това идват нарасналият медиен интерес спрямо църквата (за съжаление предизвикан повече от скандали, нежели от добри новини), наличието на добре артикулирани независими православни медии и общата криза на българското общество, което - разбираемо - все по-често се обръща към духовното в търсене на някакъв смисъл и изход от нелепицата, наречена български преход.
Напразни се оказаха обаче надеждите за истински дебат
и духовно обосновано търсене на изход от кризата. Заваляха разочарования.
• Има ли смисъл от православната църква?
Юлиан Попов
Най-простото нещо, което църквата и нейните преродени служители биха могли да правят, е да проповядват. Да сте чули църковна проповед? Свещеник да обясни за какво става дума в Библията? Да се опита да обясни какво означава вяра? Какво означава жертва? Или какво би трябвало човек да направи за ближния си. Някой да е чул нещо смислено за живота или смъртта освен няколко прашни монотонни фрази от устата на все по-оядени свещеници? Малко вероятно. Православният свещеник вече не проповядва. Той отслужва службата, после се отдава на земни и съдебни дела.
(...) Един свещеник (пак на блога ми) ми се беше скарал, че църквата не бивало да се занимава с всякакви житейски проблеми, а да дава общите морални насоки. Така ли? Кой изгради българското образование през XIX век? Кой се занимаваше с опазване и развитие на езика? Кой отстояваше независимостта на българския етнос не с отшелнически молитви, а с проповеди, с образование, със загриженост? Руското министерство на образованието ли?
(...) Църквата е институция и като всяка институция тя подлежи на промяна. Няма нищо богохулно в подобно очакване. В момента Българската православна църква просто не оправдава своето съществуване. Дали тя трябва радикално да се реформира, дали да се смени, закрие или преоткрие, ми е трудно да кажа. Но по начина, по който пъшка нечленоразделно под собствената си затлъстялост, тя вреди и на себе си, и на народа, чиято конституция съдържа нелепия текст за нейната традиционност.
◊ ГОДИШНИНИ
• Борис Христов (18 май 1914 - 28 юни 1993) - Властелинът на операта
• 1958 г., Борис Христов в “Дон Карлос” в Ковънт Гардън
В началото на 1958 г. Борис Христов е в Рим за репетиции на “Дон Карлос”. На една от тях избухва скандал между него и Франко Корели, който упорито застава на неподходящо място, прекалено близо до крал Филип. В края на краищата се стига до истински дуел помежду им, и двамата леко се раняват, но ефектът е като истинска бомба. Вестниците гърмят, Христов настоява Корели да му се извини, но след като това не се случва – завежда дело срещу него за “тежка обида и заплахи”.
Същата година, през май, Христов отново е крал Филип, но в Лондонската Ковънт Гардън. Постановка, която влиза в историята на театъра.
Boris Christoff (Don Carlo-Verdi)
◊ ВРЕМЕТО
• Раул Ванейгем: Май '68-ма едва сега започва
Ги Дюпла
- Каква е вашата надежда? Нов Май ’68-ма? Какво би трябвало да правят младите днес?
- Да се научат да живеят, а не да се продават. Те ще дойдат на себе си, когато разберат какво робство ги чака на измамния пазар на труда. Когато, отхвърляйки съревнованието (икономическите механизми, които ни роботизират), кариеризма и безрезервния култ към парите, те най-сетне отдадат приоритет на любовта към живота и на техния собствен любовен живот, на познанието за живото, на подобряването на тяхната околна среда, на съревнованието със себе си и на единственото възможно богатство – богатството да бъдеш, а не да имаш. Когато им хрумне, че не става дума за това да бъдеш най-добрият, а да живееш по-добре. Когато откажат да подкрепят управници, които строят затвори и унищожават училища, вместо да ги умножават. Когато въстанат срещу концентрационното образование, което благоприятства насилието и върви срещу същинския принцип на истински човечното преподаване – да учиш, за да даваш своето знание на другите. Животът има всички права, хищничеството – никакви. Не се учудвайте, че битката едва сега започва.
• 19 май - българският принос в теорията и практиката на преврата
Пламен Димитров
Всъщност превратът от 19 май е част от една Общоевропейска тенденция към установяване на диктаторски режими в условията на криза на парламентарната демокрация.
(...) Какво е мястото на преврата от 19 май в българската история? На първо място той е връхна точка в намесата на армията в политическия живот на страната. Военните с лекота събарят изхабената партийна система на управление, но не успяват да се закрепят във властта. Само за няколко месеца, през 1934-1935 г., България преминава през три различни политически режима - парламентарен, военен и монархически. През 30-те години на ХХ век първият от тях е изключение за Балканите, вторият доминира в Гърция, а третият - в Румъния и Югославия. Много скоро след 19 май 1934 г. взаимоотношенията между основните обществено-политически субекти намират своята нова равновесна точка. Царят поема реалното управление на страната, военните са върнати в казармите, а партиите вегетират под булото на официалната забрана за съществуването им.
◊ С(Ъ)БОР
• След събора, размисли за седмия ден...
Елена Стефановска
Дойде и време за събор, време за равносметки и промяна...
Развълнуваха се православните оптимисти, че нещо ще се случи. За песимистите Шестият “църковно” и вече не дотам “народен” събор беше нещо “отдавна преживяно”. Цъковните клюкинки, че зад стените на Рилската обител ще има приказки за патриаршеската пожизненост активираха медиите, които 3 дни бяха изолирани от дискусиите и оставени да правят всякакви, къде вярни и невярни догадки по темата събор.
Рзговорите с “нахалните журналисти”, цитирам някои свещенници, бяха забранени, а по-невъздържаните бяха заплашвани, че ще бъдат изхвърлени от манастира с полиция. По незнайни причини висшите духовници оставиха един макар и високо ерудиран, но все пак обикновенн свещеник между чука и наковалнята, между владишките недомлъвки и желанието за тайни разговори от едната страна на манстирската стена и от другата - репортерите, които седяха и чакаха отвътре някакви новини.
• Eдин събор - много разочаровани
Пламен Сивов
Шестият църковно-народен събор, приключил преди дни в Рилския манастир, ще остане в историята като събор на разочарованието. Отлаган - в нарушение на църковния устав - почти три години с обяснение "влошеното здраве на патриарха", той имаше потенциал да бъде първият форум, на който да се поставят наболелите проблеми в църквата и да се разгледа сериозно нейното сегашно състояние.
Тази възможност беше предвидена от анализаторите по няколко причини - първо, това щеше да бъде първият събор след промените, върху който нямаше да тегне мрачната сянка на разкола; след това идват нарасналият медиен интерес спрямо църквата (за съжаление предизвикан повече от скандали, нежели от добри новини), наличието на добре артикулирани независими православни медии и общата криза на българското общество, което - разбираемо - все по-често се обръща към духовното в търсене на някакъв смисъл и изход от нелепицата, наречена български преход.
Напразни се оказаха обаче надеждите за истински дебат
и духовно обосновано търсене на изход от кризата. Заваляха разочарования.
• Има ли смисъл от православната църква?
Юлиан Попов
Най-простото нещо, което църквата и нейните преродени служители биха могли да правят, е да проповядват. Да сте чули църковна проповед? Свещеник да обясни за какво става дума в Библията? Да се опита да обясни какво означава вяра? Какво означава жертва? Или какво би трябвало човек да направи за ближния си. Някой да е чул нещо смислено за живота или смъртта освен няколко прашни монотонни фрази от устата на все по-оядени свещеници? Малко вероятно. Православният свещеник вече не проповядва. Той отслужва службата, после се отдава на земни и съдебни дела.
(...) Един свещеник (пак на блога ми) ми се беше скарал, че църквата не бивало да се занимава с всякакви житейски проблеми, а да дава общите морални насоки. Така ли? Кой изгради българското образование през XIX век? Кой се занимаваше с опазване и развитие на езика? Кой отстояваше независимостта на българския етнос не с отшелнически молитви, а с проповеди, с образование, със загриженост? Руското министерство на образованието ли?
(...) Църквата е институция и като всяка институция тя подлежи на промяна. Няма нищо богохулно в подобно очакване. В момента Българската православна църква просто не оправдава своето съществуване. Дали тя трябва радикално да се реформира, дали да се смени, закрие или преоткрие, ми е трудно да кажа. Но по начина, по който пъшка нечленоразделно под собствената си затлъстялост, тя вреди и на себе си, и на народа, чиято конституция съдържа нелепия текст за нейната традиционност.
◊ ГОДИШНИНИ
• Борис Христов (18 май 1914 - 28 юни 1993) - Властелинът на операта
• 1958 г., Борис Христов в “Дон Карлос” в Ковънт Гардън
В началото на 1958 г. Борис Христов е в Рим за репетиции на “Дон Карлос”. На една от тях избухва скандал между него и Франко Корели, който упорито застава на неподходящо място, прекалено близо до крал Филип. В края на краищата се стига до истински дуел помежду им, и двамата леко се раняват, но ефектът е като истинска бомба. Вестниците гърмят, Христов настоява Корели да му се извини, но след като това не се случва – завежда дело срещу него за “тежка обида и заплахи”.
Същата година, през май, Христов отново е крал Филип, но в Лондонската Ковънт Гардън. Постановка, която влиза в историята на театъра.
Boris Christoff (Don Carlo-Verdi)
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
18.05.2008 г. 23:18
Посетено:
1147
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5904-sabor-sbor-subprodukti-i-obshti-moralni-nasoki