Нет@кценти

Преди страстната седмица

НетАкценти (98)

Преди страстната седмица


◊ ЦВЕТНИЦА

Вход Господен в Иерусалим (Цветница)

Архим. доц. д-р Павел Стефанов

Празникът Вход Господен в Йерусалим, наричан също Връбница или Цветница, пресъздава историческите събития, които непосредствено предшестват смъртта и възкресението на Христос. Той въвежда Страстната седмица и особено страданията на Разпети петък.

Връбница ни напомня за победата, която ни очаква във възкресението и която се постига чрез кръста. Този празник ни убеждава, че към Пасха не водят нито лесни, нито преки пътища. Един празник, който онагледява римската поговорка: „Per aspera as astra” (През трудностите към звездите).



◊ МНЕНИЯ

Какво ни пречи?
Стефан Чурешки

Св. Йоан Златоуст казва: "Ако дойде при теб човек, дай му хляб, ако нямаш хляб, дай му пари, ако нямаш пари, дай му чаша студена вода, ако нямаш вода, кажи му поне една добра дума!" Интересно какво й пречи на БПЦ да каже поне една добра дума за българския народ?
(...)
От историята е известно, че ние сме защитавали три културни места на свещеност, а именно - храма, рода и земята. Тези три места на свещеност са били създавани и отглеждани с много грижа и любов от страна на българите. Затова днес в условията на свобода и демокрация ние отново следва да намерим себе си и нашите места на свещеност.



◊ ПРОФИЛИ

Отбивки от правия път

Даниела Костова е сред емблематичните имена на българското визуално изкуство от 90-те. Както много свои колеги и приятели, работили активно през този период, тя предприе драстична подмяна на контекста и се установи в Трой, Ню Йорк.

Надя Тимова

- Ти изпита ли чувство за загуба на идентичност и ако да – как се справи?

– Чак за загуба не зная, по-скоро я преосмислих. Мисля, че отделянето и живеенето в чужда среда е много полезно. Объркването е положително чувство, което те изважда от нормалното, познатото и сигурното. То е като отбивка от правия път. След това пак влизаш в него, но с нов опит, променен и обогатен.



◊ АНАЛИЗИ

Твърде много демокрация?
Интервю на Фарид Закарая

- Вие имате една специфична разделителна линия. Каква е тя, пет хиляди долара?

- Онова, което казвам, е, че има един обсег между три и пет хиляди долара на глава от населението БНП, при който започва прехода към демокрация. Тоест, ако доходът на глава от населението е под този обсег, историята показва, че страните, които са станали демократични, не са успели, а в горната граница на този обсег, над шест хиляди долара, няма нито един пример за пропаднала демокрация. Аз използвам тези цифри просто като ориентир.

(...)
- Онова, което се опитвам да кажа е, че демокрацията функционира най-добре, когато е закотвена в определени традиции, институции, в един определен вид гражданска култура. Ако имате само избори, само популизъм, допитвания до общественото мнение, без да се обръща достатъчно внимание на тези (граждански) ограничения, то вие стигате до един много кух тип демокрация.


◊ ОПИТ

Мариане Биртлер: Затворените архиви са много по-опасни от отворените
Интервюто взе Драгомир Иванов

- У нас противниците на разсекретяването обаче продължават да говорят за "добри" и "лоши" служители на службите. Вярвате ли, че има такава разлика?

- Не. Познавам тази дискусия, тъй като и при нас някогашните служителите на Главно разузнавателно управление (занимаващо се с шпионажа в чужбина) също се опитваха да наложат впечатлението, че са вършили един вид по-чистата работа на "Щази" подобно на тайните служби във всяка порядъчна държава. Това обаче не се доказа от нашите разкрития. Ние знаем от архивите, че и Главно разузнавателно управление е било част от престъпния, репресивен апарат в ГДР и също се е занимавало с престъпления. Негови служители са отвличали хора, преследвали са граждани, в това число и на Запад. Така че няма никакво морално основание да се прокарва разлика между "добри" и "лоши" агенти.


◊ УТЕХА

Психиатърът Георги Койчев: Още сме нормални
интервю на Йочка Димитрова

- Значи колкото по-добре ни се устройва обществото, толкова по-болни ставаме? 

- Не знам дали сме по-болни, но безспорно е, че колкото по-висок е стандартът, толкова повече нарастват психологичните проблеми и с тях дори и самоубийствата. Когато човек се бори за оцеляването си, той не си задава въпроси от сорта на „какъв е смисълът на живота”, „какви са ми целите”, защото просто трябва оживее. В момента, в който стане сигурен за основните си биологични потребности, той започва да се пита „защо живея”, „кой съм аз”...

-  Не трябва ли да се изгради една представа и култура в обществото, която да отговоря на тези философски въпроси?

- Това се прави, но в недостатъчна степен. Особено при нас, където религиозността е предимно ритуална, действително има нужда от нови отговори на основните въпроси. Особено за подрастващите. Смятам, че е време да се спре прахосването на средства и енергия в граденето на църкви, джамии и т.н. Необходими са читалища, културни домове, спортни центрове. Светът е нов, все по-променлив и старите притчи не вършат работа.

Автор: Антоанета Добрева
20.04.2008 г. 22:14
Посетено: 949
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5689-predi-strastnata-sedmitsa