Нет@кценти
Кен лии или Докъде я докарахме
НетАкценти (94)
◊ ИЗКУСТВО
• Андрей Даниел: Обезцени се главното оръжие на мъдреците - скептицизмът
Велислав Николов
- Изкуството ви издава душевната нагласа да обединявате всички изкуства - музикалната хармония, театралният разказ, поетичната метафора...
- Това са иманентни неща в самата живопис, тя борави с тези инструменти. А иначе, онзи, другият тип обединения, които в последните години взехме да наричаме мултимедийни и в които едновременно чуваш, виждаш, разказват ти - според мен те не са пътят. Те са израз на едно примитивизиране на обществените нужди и вкусове, връщане към ритуалното начало, напомнящо древните карнавално-ритуални мистерии, в които едновременно си вътре и вън от играта, хем си ти, хем не си, танцуваш, пееш, говориш. За мен високите цивилизационни форми са именно изчистените видове: музика, изобразително изкуство, театър, в по-ново време - киното (то прави опит да синтезира всичко, но си остава сценично изкуство). През вековете тези форми на духовност са изработили свой специфичен език, който се рафинира в своята употреба между художник и зрител. В обращението кристализират кодове и метафори, които стават като сигли и разговорът на този език вече притежава едно много високо интелектуално движение. Докато другото е малко като народен празник.
• С Милчо Левиев – не юбилейно
Олга Шурбанова
- Още преди да настъпят промените у нас, ти предупреждаваше, че демокрацията не е „сладка хапка“. Мнозина се учудваха, че се отнасяше критично към страната на „неограничените възможности“ и „свободи“. Успяхме ли да се научим що е демокрация за изминалите почти две десетилетия и какво липсва на българина, за да свали вътрешните си окови?
- Вътрешните окови на българина, а и на всеки човек, не зависят толкова от обществената структура (демокрация или диктатура), колкото от индивидуалния подтик и желание за свобода. Изглежда, че повечето хора се чувстват по-добре, когато са в „кошара“.
◊ ОБЩЕСТВО
• Национален фестивал на ужасите
Спас Спасов
(...) самият министър на здравеопазването Радослав Гайдарски каза, че "има смисъл само перспективните деца да бъдат изведени от домовете и да се интегрират в обществото". За да изпревари въпросите за технологията по отсяването, поканеният за събитието председател на Педиатричната асоциация, доцент Евгени Генев, предложи децата да бъдат диференцирани на "надеждни" и "ненадеждни" според здравословното им състояние.
Врагът
Държавата, чиито първи мъже си позволяват подобна ницшеанска реторика, е човеконенавистническа. Такова говорене не заслужава анализ, защото е "открито и ангажирано". Открито, заради примитивните самозащитни рефлекси на авторите си. И ангажирано единствено пак с тях.
• Мерзавци на държавна ясла
Мартин Карбовски
Истинският виновник за смъртта на малката Лиляна (никой не ни каза фамилията й, няма и нейна снимка!) от дома в Трън е Неприятният чиновник.
Неприятният чиновник обаче си има имена. И тези имена трябва да бъдат ясни на министъра на държавната администрация, на областните управители, на кметовете и лидерите на партии.
(...)
Вярно ли е, че социалният работник в общината Миленков нарича пред журналисти педофилските истории от дома със словосъчетанието "частни отношения", и какво работи този човек в момента. Дали такъв човек с това отношение към частното трябва да продължи да бъде на държавна работа?
Така е - кампания срещу България има. И тя се прави от собствената й администрация с дерибейството и нехайството на малките феодали, които стават герои на нашето време. Герои, живеещи на гробищата на невинните.
• Засега само педофилите са загрижени 100% за децата в домовете
Огнян Стефанов
... кои са причините за целия този ужас? (...) Но защо не казваме нищо за създателите на тези деца? Бягаме от темата като от тресавище, каквото тя наистина е.
Голяма част от обитателите на домовете са плод на животински секс между родители, които нямат понятие за какво става дума. Цигани, по-малко българи и турци без никакво образование, на възраст около 14-16 години, някои наркомани, други алкохолици, трети с умствени отклонения създават поколение, застрашено от всички известни на медицината аномалии. Те имали права и те били свещени. Но не вървят ли тези права ръка за ръка със свещените задължения? Властта, а и обществото сякаш се свенят да кажат.
Ние сме проблемна държава с проблемни деца, но истинският ни проблем е говоренето на неистини. Не си ли развалим кефа сега с неприятната тема, разни комитети и фондации ще продължат да си лапкат парички от чужбина и да се правят на най-загрижените по време на семинари в зимни и летни курорти. Управляващите пък ще се задоволят с временните мерки и пиар кампаниите, а лумпенизацията постепенно ще завладее душите и мозъците ни. И така, докато няма да има кой да бъде спасяван, защото спасяващите също ще имат нужда от спешна помощ в лудниците. Ще се спасят само българите в чужбина. Те обаче ще трябва да чакат някой нов Аспарух да сътвори нова държава. И понеже това е пълна утопия, нека не забравяме, че педофилите са от малцината, купували шоколади на децата. Това е много опасно.
◊ ОБЛАЦИ И ИДОЛИ
• Бела държава
Николай Газдов
Добре пазена обществена тайна е, че в България масово се консумира кокаин. На интелектуални сбирки и студентски купони. В тоалетните на нощни клубове, в офиса, или у приятели. Върху масичката в хола, на барплота в кухнята и на бюрото в детската стая. В София и в големите градове възниква стабилна кокаинова култура, която тепърва ще укрепва. Нямам предвид само употребата на бело, а и ролята му в ежедневния градски фолклор. В момента е почти толкова нормално да разкажеш как снощи си се нашмъркал, колкото да споделиш, че си пил по бира с приятели. Тази освободеност допринася за омаловажаването на кокаина и превръщането му в най-обикновена тема за разговор наред с поредния гол на Бербатов. (...)
• Кой изпя „Кен лии”?
Полина Паунова
"Кен лии", драги ми Смехурко, не е песен на Валентина Хасан.
(...) „Кен лии” е резултатът от цялата държава. Резултат на изкривеното посттоталитарно мислене, резултат на всеобщата бездарна некадърност. "Кен лии" дори е начин. Ако щете е превенция. Да не изгориш във влак, без всъщност да има виновни. Да не ти спрат парите от еврофондове, без още да си ги видял, защото някой преди теб им се е нагледал.
„Кен лии” е Могилино. А позицията на Емилия Масларова е „тунай молинай”. Компетентността й е смесица от двете, в комбинация с шалче. "Кен лии" е правосъдието ни. Резултатът – условната присъда на Стависки. „Кен лии” е КАТ и 20-те лева за едно кафе. „Кен лии” действително е продуктът, който създаваме ние с перманентното ни нищоправене и цъкане с език. „Кен лии” е възмущението ни от всякакви институции и примиреното ни типкане по държавната машина. „Кен лии” е извадена лична карта с връзки за по-малко от 40 минути и стандартна процедура повече от месец.
„Кен лии” е няма такава държава. Няма такива хора.
◊ ГЛАСОВЕ
• Къде изчезна гласът на народния трибун?
Деян Енев
Не трябва да бъдем максималисти. Ясно е, че нямаме Толстой, Чехов и Маркес. Но според нашата, българска черга също имаме гласове, които ще се чуят, ако се обадят. Къде са те? Защо мълчанието им продънва ушите ни?
Защо така хронично мълчи, да речем, академик Антон Дончев? Не му ли е мила Рила, сестрата на Родопа? Та нали именно в родопските лесове той написа за 40 дни шедьовъра си „Време разделно". Буките и смърчовете тогава му помогнаха, защо днес той не помогне на тях? Ето, тези дни през много населени места в страната преминаха акции на природозащитниците от „Граждани за Рила", които вече са събрали над 100 000 подписа в защита на своята кауза. Времето беше хубаво, но академикът не се появи сред тях.
Един Стефан Цанев през годините направи, каквото можа, написа отворени писма до всички правителства, но и той се умори да бъде лошият вестител, и той млъкна.
Трибунът Недялко Йорданов извика „а" срещу „Бургас-Александруполис", но не каза „бе".
• Андрей Даниел: Обезцени се главното оръжие на мъдреците - скептицизмът
Велислав Николов
- Изкуството ви издава душевната нагласа да обединявате всички изкуства - музикалната хармония, театралният разказ, поетичната метафора...
- Това са иманентни неща в самата живопис, тя борави с тези инструменти. А иначе, онзи, другият тип обединения, които в последните години взехме да наричаме мултимедийни и в които едновременно чуваш, виждаш, разказват ти - според мен те не са пътят. Те са израз на едно примитивизиране на обществените нужди и вкусове, връщане към ритуалното начало, напомнящо древните карнавално-ритуални мистерии, в които едновременно си вътре и вън от играта, хем си ти, хем не си, танцуваш, пееш, говориш. За мен високите цивилизационни форми са именно изчистените видове: музика, изобразително изкуство, театър, в по-ново време - киното (то прави опит да синтезира всичко, но си остава сценично изкуство). През вековете тези форми на духовност са изработили свой специфичен език, който се рафинира в своята употреба между художник и зрител. В обращението кристализират кодове и метафори, които стават като сигли и разговорът на този език вече притежава едно много високо интелектуално движение. Докато другото е малко като народен празник.
• С Милчо Левиев – не юбилейно
Олга Шурбанова
- Още преди да настъпят промените у нас, ти предупреждаваше, че демокрацията не е „сладка хапка“. Мнозина се учудваха, че се отнасяше критично към страната на „неограничените възможности“ и „свободи“. Успяхме ли да се научим що е демокрация за изминалите почти две десетилетия и какво липсва на българина, за да свали вътрешните си окови?
- Вътрешните окови на българина, а и на всеки човек, не зависят толкова от обществената структура (демокрация или диктатура), колкото от индивидуалния подтик и желание за свобода. Изглежда, че повечето хора се чувстват по-добре, когато са в „кошара“.
◊ ОБЩЕСТВО
• Национален фестивал на ужасите
Спас Спасов
(...) самият министър на здравеопазването Радослав Гайдарски каза, че "има смисъл само перспективните деца да бъдат изведени от домовете и да се интегрират в обществото". За да изпревари въпросите за технологията по отсяването, поканеният за събитието председател на Педиатричната асоциация, доцент Евгени Генев, предложи децата да бъдат диференцирани на "надеждни" и "ненадеждни" според здравословното им състояние.
Врагът
Държавата, чиито първи мъже си позволяват подобна ницшеанска реторика, е човеконенавистническа. Такова говорене не заслужава анализ, защото е "открито и ангажирано". Открито, заради примитивните самозащитни рефлекси на авторите си. И ангажирано единствено пак с тях.
• Мерзавци на държавна ясла
Мартин Карбовски
Истинският виновник за смъртта на малката Лиляна (никой не ни каза фамилията й, няма и нейна снимка!) от дома в Трън е Неприятният чиновник.
Неприятният чиновник обаче си има имена. И тези имена трябва да бъдат ясни на министъра на държавната администрация, на областните управители, на кметовете и лидерите на партии.
(...)
Вярно ли е, че социалният работник в общината Миленков нарича пред журналисти педофилските истории от дома със словосъчетанието "частни отношения", и какво работи този човек в момента. Дали такъв човек с това отношение към частното трябва да продължи да бъде на държавна работа?
Така е - кампания срещу България има. И тя се прави от собствената й администрация с дерибейството и нехайството на малките феодали, които стават герои на нашето време. Герои, живеещи на гробищата на невинните.
• Засега само педофилите са загрижени 100% за децата в домовете
Огнян Стефанов
... кои са причините за целия този ужас? (...) Но защо не казваме нищо за създателите на тези деца? Бягаме от темата като от тресавище, каквото тя наистина е.
Голяма част от обитателите на домовете са плод на животински секс между родители, които нямат понятие за какво става дума. Цигани, по-малко българи и турци без никакво образование, на възраст около 14-16 години, някои наркомани, други алкохолици, трети с умствени отклонения създават поколение, застрашено от всички известни на медицината аномалии. Те имали права и те били свещени. Но не вървят ли тези права ръка за ръка със свещените задължения? Властта, а и обществото сякаш се свенят да кажат.
Ние сме проблемна държава с проблемни деца, но истинският ни проблем е говоренето на неистини. Не си ли развалим кефа сега с неприятната тема, разни комитети и фондации ще продължат да си лапкат парички от чужбина и да се правят на най-загрижените по време на семинари в зимни и летни курорти. Управляващите пък ще се задоволят с временните мерки и пиар кампаниите, а лумпенизацията постепенно ще завладее душите и мозъците ни. И така, докато няма да има кой да бъде спасяван, защото спасяващите също ще имат нужда от спешна помощ в лудниците. Ще се спасят само българите в чужбина. Те обаче ще трябва да чакат някой нов Аспарух да сътвори нова държава. И понеже това е пълна утопия, нека не забравяме, че педофилите са от малцината, купували шоколади на децата. Това е много опасно.
◊ ОБЛАЦИ И ИДОЛИ
• Бела държава
Николай Газдов
Добре пазена обществена тайна е, че в България масово се консумира кокаин. На интелектуални сбирки и студентски купони. В тоалетните на нощни клубове, в офиса, или у приятели. Върху масичката в хола, на барплота в кухнята и на бюрото в детската стая. В София и в големите градове възниква стабилна кокаинова култура, която тепърва ще укрепва. Нямам предвид само употребата на бело, а и ролята му в ежедневния градски фолклор. В момента е почти толкова нормално да разкажеш как снощи си се нашмъркал, колкото да споделиш, че си пил по бира с приятели. Тази освободеност допринася за омаловажаването на кокаина и превръщането му в най-обикновена тема за разговор наред с поредния гол на Бербатов. (...)
• Кой изпя „Кен лии”?
Полина Паунова
"Кен лии", драги ми Смехурко, не е песен на Валентина Хасан.
(...) „Кен лии” е резултатът от цялата държава. Резултат на изкривеното посттоталитарно мислене, резултат на всеобщата бездарна некадърност. "Кен лии" дори е начин. Ако щете е превенция. Да не изгориш във влак, без всъщност да има виновни. Да не ти спрат парите от еврофондове, без още да си ги видял, защото някой преди теб им се е нагледал.
„Кен лии” е Могилино. А позицията на Емилия Масларова е „тунай молинай”. Компетентността й е смесица от двете, в комбинация с шалче. "Кен лии" е правосъдието ни. Резултатът – условната присъда на Стависки. „Кен лии” е КАТ и 20-те лева за едно кафе. „Кен лии” действително е продуктът, който създаваме ние с перманентното ни нищоправене и цъкане с език. „Кен лии” е възмущението ни от всякакви институции и примиреното ни типкане по държавната машина. „Кен лии” е извадена лична карта с връзки за по-малко от 40 минути и стандартна процедура повече от месец.
„Кен лии” е няма такава държава. Няма такива хора.
◊ ГЛАСОВЕ
• Къде изчезна гласът на народния трибун?
Деян Енев
Не трябва да бъдем максималисти. Ясно е, че нямаме Толстой, Чехов и Маркес. Но според нашата, българска черга също имаме гласове, които ще се чуят, ако се обадят. Къде са те? Защо мълчанието им продънва ушите ни?
Защо така хронично мълчи, да речем, академик Антон Дончев? Не му ли е мила Рила, сестрата на Родопа? Та нали именно в родопските лесове той написа за 40 дни шедьовъра си „Време разделно". Буките и смърчовете тогава му помогнаха, защо днес той не помогне на тях? Ето, тези дни през много населени места в страната преминаха акции на природозащитниците от „Граждани за Рила", които вече са събрали над 100 000 подписа в защита на своята кауза. Времето беше хубаво, но академикът не се появи сред тях.
Един Стефан Цанев през годините направи, каквото можа, написа отворени писма до всички правителства, но и той се умори да бъде лошият вестител, и той млъкна.
Трибунът Недялко Йорданов извика „а" срещу „Бургас-Александруполис", но не каза „бе".
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
16.03.2008 г. 23:07
Посетено:
982
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5472-ken-lii-ili-dokade-ya-dokarahme