Нет@кценти
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Никакъв празник
НетАкценти (92)
◊ ГРИЖИ
• Осъдени на смърт от безхаберие
Константин Събчев
Май Господ отдавна не е българин. Няма празник напоследък, който да не е помрачен от някаква кървава трагедия.
(...) И тази година нещастието не ни подмина. Точно в навечерието на националния ни празник горяха спалните вагони на нощния влак София - Кардам.
(...)
Трагедията разкри и други нелицеприятни качества на българския манталитет. Как в цял Червен бряг не се намери един собственик на дюкян за дрехи, макар и "секънд хенд", който да облече полуголите и ужасени пътници, останали и без пари, и без документи? Какво да кажем за "бакшишите", които веднага са налетели на мястото на катастрофата като лешояди, но бързо обърнали воланите, след като разбрали, че потенциалните клиенти са неплатежоспособни? Явно нацията ни е толкова оскотяла, че вече нищо не може да я трогне.
• Народе????
Емил Спахийски
(...) в русенския квартал "Средна кула" е започнала подписка срещу изграждането на защитени жилища за децата от Могилино. Сещате се - онези божи създания, дето имат нещастието или щастието да не познават нашата цивилизация, защото са родени недъгави. Същите, заради които Би Би Си подлуди Европа, депутатите на БСП заклеймиха телевизията, а Би Ти Ви направиха шоу и събраха колосалната сума от над милион и половина, за да дадат шанс на клетниците.
След такава новина не знам дали да съм скептичен, безразличен или разгневен. Истината е, че съм безидеен. Не знам как да нарека тези, на които е хрумнала уродливата идея за подобна подписка. Идиоти? Нямало да понесат всеки ден да минават край децата. Гледката щяла да им бъде неприятна. До училището имало детска градина и майките се притеснявали как да обяснят на децата си какви са тези недъгави техни връстници...
О, да, това са идиоти.
• Народе....
Янина Здравковa
Гневът срещу хората от Русе, които не желаят децата от Могилино да загрозяват гледката им, е справедлив, но дали е искрен. Колко от нас мислят като тях, но са хитри и не си признават публично?
420-те юнаци от Русе, които не искат гледката на децата с увреждания в центъра на квартала си, са идиоти. Така написа Емил Спахийски на тази страница вчера. Вярно е, но частично. Цялата истина е, че те са толкова идиоти, колкото и тези, които сега ги нападат и оплюват вдъхновено. Защото каква е разликата между хората от "Средна кула", които се гнусят от болните деца, и гражданите от цялата страна, които се гнусят от морално болните си съграждани? Май никаква. Всички ние носим отговорност за това, което се случва с тази държава, с това общество и всички нас.
(...)
Да, такива сме - лицемерни. И юнаците от Русе са ни съграждани и роднини. Забелязваме нещата едва когато толкова набъбнат, че няма как да не експлодират на повърхността. Домовете като този в Могилино не са един или два, мизерията там е дългогодишно статукво, но трябваше ББС да ни ги покаже, за да започне масирана и целокупна грижа за децата. Толкова масирана, че чак минава границите на добрия вкус, но това е друг въпрос.
• Домът, който убива
Децата в Добромирци умират заради престъпна немарливост
24 декември 2005
Яна Бюрер Тавание
Докато четете тази статия, Филип бавно изчезва.
Погледнете показалеца си. Това е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на най-слабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.
Филип изчезва, легнал в кошарката си. Тя е първата вдясно, в стаята на лежащо болните в дома за деца и младежи с умствени затруднения в село Добромирци, на 50 километра от Кърджали. „Вижте какви бузки е направил“, кима доволно в посока на Филип директорът на дома Айледин Кючюкали, бивш кмет на селото. Не виждаме. Виждаме само, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад...
◊ ОБРАЗОВАНИЕ
• Престоят в училище – кратък и вълнуващ
Иван Сапунджиев
Отговорните фактори не трябва да бъдат оставяни на спокойствие, докато реформите не бъдат довършени – това трябва да е постоянна тема на ангажираната част от обществото. Защото, както показва традицията, у нас промените се правят докато обществото се успокои; докато се създаде впечатление, че промените вече са в ход – а качеството и довършването на реформите се оказват второстепенен въпрос.
(...)
Като основни проблеми в средното образование могат да се определят претовареността на учениците; значителното количество материал с минимална полза; слабите възможности, които се предоставят, за задълбочено вникване в знанието; несъвършенствата в методите за провокиране на интерес в учениците; огромните класове, на които се преподава; хаосът с дисциплината в класните стаи и училището като цяло и свързаните с тях слаб авторитет и липса на нормативна база за адекватна наказуемост. Проблем представляват и несъстоятелните опити да се мотивират учителите, както и това, че училището не е учреждение, планомерно изграждано като място за живот, а се преживява като място за изтърпяване на срок от време.
• Осъдени на смърт от безхаберие
Константин Събчев
Май Господ отдавна не е българин. Няма празник напоследък, който да не е помрачен от някаква кървава трагедия.
(...) И тази година нещастието не ни подмина. Точно в навечерието на националния ни празник горяха спалните вагони на нощния влак София - Кардам.
(...)
Трагедията разкри и други нелицеприятни качества на българския манталитет. Как в цял Червен бряг не се намери един собственик на дюкян за дрехи, макар и "секънд хенд", който да облече полуголите и ужасени пътници, останали и без пари, и без документи? Какво да кажем за "бакшишите", които веднага са налетели на мястото на катастрофата като лешояди, но бързо обърнали воланите, след като разбрали, че потенциалните клиенти са неплатежоспособни? Явно нацията ни е толкова оскотяла, че вече нищо не може да я трогне.
• Народе????
Емил Спахийски
(...) в русенския квартал "Средна кула" е започнала подписка срещу изграждането на защитени жилища за децата от Могилино. Сещате се - онези божи създания, дето имат нещастието или щастието да не познават нашата цивилизация, защото са родени недъгави. Същите, заради които Би Би Си подлуди Европа, депутатите на БСП заклеймиха телевизията, а Би Ти Ви направиха шоу и събраха колосалната сума от над милион и половина, за да дадат шанс на клетниците.
След такава новина не знам дали да съм скептичен, безразличен или разгневен. Истината е, че съм безидеен. Не знам как да нарека тези, на които е хрумнала уродливата идея за подобна подписка. Идиоти? Нямало да понесат всеки ден да минават край децата. Гледката щяла да им бъде неприятна. До училището имало детска градина и майките се притеснявали как да обяснят на децата си какви са тези недъгави техни връстници...
О, да, това са идиоти.
• Народе....
Янина Здравковa
Гневът срещу хората от Русе, които не желаят децата от Могилино да загрозяват гледката им, е справедлив, но дали е искрен. Колко от нас мислят като тях, но са хитри и не си признават публично?
420-те юнаци от Русе, които не искат гледката на децата с увреждания в центъра на квартала си, са идиоти. Така написа Емил Спахийски на тази страница вчера. Вярно е, но частично. Цялата истина е, че те са толкова идиоти, колкото и тези, които сега ги нападат и оплюват вдъхновено. Защото каква е разликата между хората от "Средна кула", които се гнусят от болните деца, и гражданите от цялата страна, които се гнусят от морално болните си съграждани? Май никаква. Всички ние носим отговорност за това, което се случва с тази държава, с това общество и всички нас.
(...)
Да, такива сме - лицемерни. И юнаците от Русе са ни съграждани и роднини. Забелязваме нещата едва когато толкова набъбнат, че няма как да не експлодират на повърхността. Домовете като този в Могилино не са един или два, мизерията там е дългогодишно статукво, но трябваше ББС да ни ги покаже, за да започне масирана и целокупна грижа за децата. Толкова масирана, че чак минава границите на добрия вкус, но това е друг въпрос.
• Домът, който убива
Децата в Добромирци умират заради престъпна немарливост
24 декември 2005
Яна Бюрер Тавание
Докато четете тази статия, Филип бавно изчезва.
Погледнете показалеца си. Това е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на най-слабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.
Филип изчезва, легнал в кошарката си. Тя е първата вдясно, в стаята на лежащо болните в дома за деца и младежи с умствени затруднения в село Добромирци, на 50 километра от Кърджали. „Вижте какви бузки е направил“, кима доволно в посока на Филип директорът на дома Айледин Кючюкали, бивш кмет на селото. Не виждаме. Виждаме само, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад...
◊ ОБРАЗОВАНИЕ
• Престоят в училище – кратък и вълнуващ
Иван Сапунджиев
Отговорните фактори не трябва да бъдат оставяни на спокойствие, докато реформите не бъдат довършени – това трябва да е постоянна тема на ангажираната част от обществото. Защото, както показва традицията, у нас промените се правят докато обществото се успокои; докато се създаде впечатление, че промените вече са в ход – а качеството и довършването на реформите се оказват второстепенен въпрос.
(...)
Като основни проблеми в средното образование могат да се определят претовареността на учениците; значителното количество материал с минимална полза; слабите възможности, които се предоставят, за задълбочено вникване в знанието; несъвършенствата в методите за провокиране на интерес в учениците; огромните класове, на които се преподава; хаосът с дисциплината в класните стаи и училището като цяло и свързаните с тях слаб авторитет и липса на нормативна база за адекватна наказуемост. Проблем представляват и несъстоятелните опити да се мотивират учителите, както и това, че училището не е учреждение, планомерно изграждано като място за живот, а се преживява като място за изтърпяване на срок от време.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
02.03.2008 г. 23:33
Етикети:
Посетено:
1049
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5396-nikakav-praznik