Нет@кценти
Бягащи дълбоки хоризонти
НетАкценти (91)
◊ ИНТЕРВЮ
• Чомски: Българите трябва реалистично да отчитат интереса на Великите сили
Мартин Карбовски
- В България излезе вашата книга „Провалени държави”. Искаме още веднъж да дефинирате понятието „Провалени държави”.
- В книгата използвам широко разпространената стандартна дефиниция. „Провалена държава” е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава.
(...)
- Посланието ви към българите, те вече са европейски граждани? Или някакво предупреждение?
- Предупреждението е да мислят много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощните държави. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили.
◊ ХОРА
• Рангел Вълчанов: Все търча, сякаш животът...
Разговаря Геновева Димитрова
(...) И ме е страх дали човечеството не е заплашено от глобалната пустиня. Нещо като изчезващата Персия и Омар Хаям, когото само по спомени знаеш и нищо повече не знаеш за тоя тип съвършена поезия. И сега, когато отиваш към една по-щура, бюфетчийско-гарова поезия, какво от това, освен че изливаш комплексите си за малоценност и жестокост, между другото? Гледам, че трепетите на човешката душа са загрубели, много мазоли се събират вече и изпитваш носталгия към пасторалните загуби на хората, когато, като кажеш ‛Добър ден‛, ти отвръщат ‛Дал ти Бог добро‛... Поезия е да можеш да го чуеш. А не, като срещна непознат по стълбите и му кажа ‛Добър ден‛, той ми вика ‛Простак‛. Та тия призраци, сенки или каквото и да е, стояха зад мен, докато правех филма. Тоест интересуваше ме как тези хора са били сполетени от тях по някакъв начин. И се питам какъв е този вид кино, който правя всъщност, дали историята, вълнуваща за мен, е вълнуваща и за другия? Като че ли искаш всичко да кажеш в един филм, а, уви, не можеш. Но поне да кажеш, че си красиво безпомощен.
(...) Твърдя, че на човек нечетенето страшно му личи. Правя си експерименти и наблюдавам речниковия фонд, бързината на реакцията му, уж междуметия в поведението му, а как личи. Не става дума да разделяш аудиторията на елитарна и неелитарна, а за знанието на елементарни неща, които ще бъдат дивиденти за следващите сто години и ще определят диханието на цялата тая световна култура. Доколкото, така да се каже, екологичното поведение спрямо културите ще се засилва, а не ще се размахва.
◊ ОБЩЕСТВО
• Мутриархат
Ясен Бориславов
Един ден историята на демократичния преход ще бъде внимателно написана и подвързана в томче. За да бъде тя изчерпателна, в нея ще трябва да има поне една глава, посветена на мутрогенезата и мутризацията като важни социокултурни характеристики на периода. Този текст е опит да се предложи проект за такова изследване.
(...)
Основният въпрос, на който едно изследване върху мутрогенезата трябва да отговори, е защо българското посттоталитарно общество, изправено пред перспективата да се преформатира в гражданска общност с хоризонтална структура и демократични публични институции, позволи да бъде пренаредено в нов йерархичен ред.
(...)
...може да се провери колко често в учебниците от минали десетилетия се срещат думи като колектив, колективизация, колективизъм, колективност, интерпретирани като висока нравствена ценност, но не и като възможност за отклоняване от лична отговорност. (Важно е да се прави разлика между колектив и екип. В екип се работи, а в колектив се живее.) На базата на резултатите би следвало да се помисли дали милата и носталгично жалена в българската литература монолитна патриархалност, преродена в ценностната норма на колективната сплотеност, не се е оказала още един мутрогенериращ фактор. Патриархалността е характерна черта на мафията изобщо. Неслучайно клановете често се наричат фамилии.
• Тhe troubled country
Николета Попкостадинова
Могилино. Кой не знае Могилино, кой не е чувал за него?! Напоследък и кой не е пял за Могилино. Кой не е пращал есемес за Могилино. И кой не е плакал на гости в Могилино или поне гледайки кадри от нечие гостуване в Могилино.
(...) За капак дойде новината от английския жълт сайт monstersandcritcs.com, че бившият супермодел Джордан, майка на три деца, иска да осинови дете от "онази злочеста страна" България, в оригинал from that troubled country. Тя казва, че не е емоционален човек, но филмът по телевизията за българския дом е разбил сърцето й. Вече била приспособила стая.
Ще ни се и в родината на Могилино, било след филма на Би Би Cи или след концерт на шесторката естествената реакция на зрителите по-скоро да е като тази на Джордан. А не те да посягат към телефоните си като най-лесния инструмент за съчувствието си. Но за целта е необходима истински работеща система от стимули за реалното извеждане на децата от институциите.
• "Последната свобода"
Даниела Горчева, Борислав Скочев
- Имаше един инспектор, Александър Райчев – разказва Стефан Вълков във филма на Росен Елезов "Последната свобода”. – Той провали много политически затворници, направи ги сътрудници.
Улавям се, че се замислям върху думата, която бай Стефан употребява: "провали”. Свикнали сме да я чуваме в контекста на "провали кариерата си”, което на езоповския език на онова време често означаваше, че някой необмислено е проявил гражданска доблест и с това е отрязал пътищата си. Пък и каква кариера може да направи един политически затворник?
Но Стефан Вълков, който е прекарал 21 години в комунистическите затвори, използва старото, истинското значение на “провали се” - пропадна като човек, загуби достойнството си.
По-натам във филма Стефан Вълков разказва как се опитвал да убеди един доносник да не върши пъкленото си дело. А доносникът му отговорил: "Абе, Стефане, дори да ви освободят американците от комунизма, ние, доносниците, пак ще сме повече от вас и пак ние ще управляваме България.”
◊ НАУКА
• Доцент на 50 години взе награда за млад учен
Наградите за млад учен и млад професор, връчени от министерството на образованието, отидоха при 50-годишни. Този факт би трябвало да обясни всички абсурди, случващи се на полето на науката и образованието напоследък.
Така например напълно се изясни защо шефът на БАН акад. Юхновски беше преизбран наскоро за пореден мандат, въпреки че законът налага ясни възрастови ограничения. При титулуване на 50-годишни за млади учени 70 години са си направо разцвет на силите. Това го осъзнаха дори в министерството. Иначе не биха награждавали хора в предпенсионна възраст само броени дни след като се противопоставиха на избора на академика.
• Чомски: Българите трябва реалистично да отчитат интереса на Великите сили
Мартин Карбовски
- В България излезе вашата книга „Провалени държави”. Искаме още веднъж да дефинирате понятието „Провалени държави”.
- В книгата използвам широко разпространената стандартна дефиниция. „Провалена държава” е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава.
(...)
- Посланието ви към българите, те вече са европейски граждани? Или някакво предупреждение?
- Предупреждението е да мислят много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощните държави. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили.
◊ ХОРА
• Рангел Вълчанов: Все търча, сякаш животът...
Разговаря Геновева Димитрова
(...) И ме е страх дали човечеството не е заплашено от глобалната пустиня. Нещо като изчезващата Персия и Омар Хаям, когото само по спомени знаеш и нищо повече не знаеш за тоя тип съвършена поезия. И сега, когато отиваш към една по-щура, бюфетчийско-гарова поезия, какво от това, освен че изливаш комплексите си за малоценност и жестокост, между другото? Гледам, че трепетите на човешката душа са загрубели, много мазоли се събират вече и изпитваш носталгия към пасторалните загуби на хората, когато, като кажеш ‛Добър ден‛, ти отвръщат ‛Дал ти Бог добро‛... Поезия е да можеш да го чуеш. А не, като срещна непознат по стълбите и му кажа ‛Добър ден‛, той ми вика ‛Простак‛. Та тия призраци, сенки или каквото и да е, стояха зад мен, докато правех филма. Тоест интересуваше ме как тези хора са били сполетени от тях по някакъв начин. И се питам какъв е този вид кино, който правя всъщност, дали историята, вълнуваща за мен, е вълнуваща и за другия? Като че ли искаш всичко да кажеш в един филм, а, уви, не можеш. Но поне да кажеш, че си красиво безпомощен.
(...) Твърдя, че на човек нечетенето страшно му личи. Правя си експерименти и наблюдавам речниковия фонд, бързината на реакцията му, уж междуметия в поведението му, а как личи. Не става дума да разделяш аудиторията на елитарна и неелитарна, а за знанието на елементарни неща, които ще бъдат дивиденти за следващите сто години и ще определят диханието на цялата тая световна култура. Доколкото, така да се каже, екологичното поведение спрямо културите ще се засилва, а не ще се размахва.
◊ ОБЩЕСТВО
• Мутриархат
Ясен Бориславов
Един ден историята на демократичния преход ще бъде внимателно написана и подвързана в томче. За да бъде тя изчерпателна, в нея ще трябва да има поне една глава, посветена на мутрогенезата и мутризацията като важни социокултурни характеристики на периода. Този текст е опит да се предложи проект за такова изследване.
(...)
Основният въпрос, на който едно изследване върху мутрогенезата трябва да отговори, е защо българското посттоталитарно общество, изправено пред перспективата да се преформатира в гражданска общност с хоризонтална структура и демократични публични институции, позволи да бъде пренаредено в нов йерархичен ред.
(...)
...може да се провери колко често в учебниците от минали десетилетия се срещат думи като колектив, колективизация, колективизъм, колективност, интерпретирани като висока нравствена ценност, но не и като възможност за отклоняване от лична отговорност. (Важно е да се прави разлика между колектив и екип. В екип се работи, а в колектив се живее.) На базата на резултатите би следвало да се помисли дали милата и носталгично жалена в българската литература монолитна патриархалност, преродена в ценностната норма на колективната сплотеност, не се е оказала още един мутрогенериращ фактор. Патриархалността е характерна черта на мафията изобщо. Неслучайно клановете често се наричат фамилии.
• Тhe troubled country
Николета Попкостадинова
Могилино. Кой не знае Могилино, кой не е чувал за него?! Напоследък и кой не е пял за Могилино. Кой не е пращал есемес за Могилино. И кой не е плакал на гости в Могилино или поне гледайки кадри от нечие гостуване в Могилино.
(...) За капак дойде новината от английския жълт сайт monstersandcritcs.com, че бившият супермодел Джордан, майка на три деца, иска да осинови дете от "онази злочеста страна" България, в оригинал from that troubled country. Тя казва, че не е емоционален човек, но филмът по телевизията за българския дом е разбил сърцето й. Вече била приспособила стая.
Ще ни се и в родината на Могилино, било след филма на Би Би Cи или след концерт на шесторката естествената реакция на зрителите по-скоро да е като тази на Джордан. А не те да посягат към телефоните си като най-лесния инструмент за съчувствието си. Но за целта е необходима истински работеща система от стимули за реалното извеждане на децата от институциите.
• "Последната свобода"
Даниела Горчева, Борислав Скочев
- Имаше един инспектор, Александър Райчев – разказва Стефан Вълков във филма на Росен Елезов "Последната свобода”. – Той провали много политически затворници, направи ги сътрудници.
Улавям се, че се замислям върху думата, която бай Стефан употребява: "провали”. Свикнали сме да я чуваме в контекста на "провали кариерата си”, което на езоповския език на онова време често означаваше, че някой необмислено е проявил гражданска доблест и с това е отрязал пътищата си. Пък и каква кариера може да направи един политически затворник?
Но Стефан Вълков, който е прекарал 21 години в комунистическите затвори, използва старото, истинското значение на “провали се” - пропадна като човек, загуби достойнството си.
По-натам във филма Стефан Вълков разказва как се опитвал да убеди един доносник да не върши пъкленото си дело. А доносникът му отговорил: "Абе, Стефане, дори да ви освободят американците от комунизма, ние, доносниците, пак ще сме повече от вас и пак ние ще управляваме България.”
◊ НАУКА
• Доцент на 50 години взе награда за млад учен
Наградите за млад учен и млад професор, връчени от министерството на образованието, отидоха при 50-годишни. Този факт би трябвало да обясни всички абсурди, случващи се на полето на науката и образованието напоследък.
Така например напълно се изясни защо шефът на БАН акад. Юхновски беше преизбран наскоро за пореден мандат, въпреки че законът налага ясни възрастови ограничения. При титулуване на 50-годишни за млади учени 70 години са си направо разцвет на силите. Това го осъзнаха дори в министерството. Иначе не биха награждавали хора в предпенсионна възраст само броени дни след като се противопоставиха на избора на академика.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
24.02.2008 г. 23:04
Посетено:
886
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5357-byagashti-dalboki-horizonti