Нет@кценти

Положението днес или Кога не бива да се чурулика

НетАкценти (90)

◊ ТЕМАТА

Време е учените да се заемат с "досиетата"
Теодор Дечев

(...) Отдавна въпросът не се свежда до това, донасял ли е за теб комшията. Големият въпрос е осмислянето на мястото и ролята на държателите на огромна по обем, систематично събирана и пазена в тайна информация през т.нар. „тоталитарен период".
(...)
За изминалите години стана ясно, че между „службите" в тоталитарна България дори е имало надпревара кой да успее да вербува по-способните информатори. Един деец на стопанската милиция от ардинското корито на времето се оплака, че е бил безкрайно затруднен да си върши работата при убийствената конкуренция на всевъзможните главни управления и на военното разузнаване и контраразузнаване.
(...)
На второ, но не по важност място, архивите на Държавна сигурност са от важен научен интерес и поради засекретяването на събития от изключително значение за съвременната ни история, респективно - за политологическия й прочит. Например, няма откъде другаде да научим, имало ли е действително прокитайски заговори в Народна Република България или не е имало?

Процентът доносници: заблуда по закон и манталитет
Димитър Денков
 
(...) Но и с новия списък истината обаче я няма и няма да я има, докато не се отговори на следния въпрос: След като е толкова подла тая ДС, защо така безрезервно се вярва на документите й, по които се съди за нечия принадлежност към нея? Та нима не е очевидно, че щом в демократичните времена може да се издаде примерно паспорт на Куйович, в тъмните тоталитарни години ще е било далеч по-лесно да се направи картонче, да се води дневник, да се подписват декларации и да се взимат отчети от командировки като агентурни сведения? Да, ама това не отменяло факта, че около 20% от министрите и заместниците им били агенти, доносници, слухтели за ДС и т.н., както се надпреварват да ни съобщават с особената страст на закъснелите открития, които сякаш отчасти извиняват некадърността, отчасти оправдават добродетелността на останалите 80%.
(...) май нещо ни залъгват с истината за тия стотина сътрудници на ДС във властта, на чийто фон само като илюзия може да се яви моралността на останалите петстотин министри и техни заместници.


◊ НАУКА

Михаил Константинов: Преди да ни залее цунамито...
Разговора води Христо Буцев

Сега наблюдаваме грандиозен скандал, в който се опитват да заобиколят Закона за БАН. Има закон, съгласно който ръководни длъжности могат да се заемат от академици и член-кореспонденти до 70-годишна възраст. В момента се опитват да осигурят четвърти мандат на акад. Юхновски, да стане нещо като Рузвелт на българската наука в нарушение на закона и с поправка в правилника. Някой може да попита: ‛Защо става така?“. Отговорът е много прост, става въпрос за един милиард евро. Един милиард евро за България са страшно много пари и с тях българската наука може да си стъпи на краката. Но този милиард няма да бъде даден на българската наука, този един милиард ще бъде откраднат, както всичко останало в България.

- За какво става дума?

- Имотите на БАН. Огромните имоти на 4-ти километър и около Атомния център. Там са златни места. Идеални за създаване на съвременни научни звена, към които обаче има огромни инвестиционни апетити. Казано другояче – мутрите ги искат тия места. И ще ги купят доста под реалната им цена, разликата ще бъде делена под масата.


◊ АКТИВНОСТ

Мръсната дума религия
Златина Иванова   

Представителни извадки на социолози, родители и философи се държаха точно като напсувани от лансирането на идеята в българското училище да се учи „Религия”. И реагираха по съответния за ситуацията начин: „Ама моля ви се, в кой век живеем?!” То не бяха препратки към инквизициата и Галилео Галилей, то не бяха оскърбени лични права и свободи. Всеки взе отношение по темата – масовостта на участието в дискусиите премери рейтинг с футболната компетентност на нацията ни.

И така, в свещеното атеистично пространство на българската душа влезе агресор – неясен враг, най-вероятно с килимявка. Дори култовата фраза „Религията – опиум за народа” бе изтупана от нафталина и се показа напълно актуална за българина от началото на 21 век.


◊ КЪДЕ СМЕ НИЕ

Българите
Владимир Гaджев

Навършват се 80 (осемдесет!) години от запознанството на българската публика с автентичен джаз, представен в София от афроамериканския пианист Сам Удинг и неговия оркестър „Чоклит Кидис” през 1928.

Най-ранните сведения за подобен контакт „на живо” датират от есента на 1911, когато Морското казино на Варна наема оркестъра на англичанина Уолъс Хартли, скоро след това поканен на работа и в току-що построеното Софийско градско казино. В репертоара му, който все още отговаря на смесения тип салонно-танцови оркестри, откриваме и знаменитите песни на Ървинг Бърлин Alexander’s Ragtime Band и In the Shadows, публикувани в Ню Йорк няколко месеца по-рано. От София оркестърът спешно отпътува за Саутхемптън, за да се качи на борда на презокеанския лайнер „Титаник” и да загине при катастрофата на 14 април 1912.

... най-навременен и точен прием тази музика намира сред публицистите и обществениците, а не сред композиторите и изпълнителите. В един афиш от 1922, който приканва за сказки на поета, преводач и критик Гео Милев (1895-1925) в Народния университет при читалище „Съгласие” в Ямбол, личи и думата „джейз-банд”, макар и към края на анонса. С чувствителните си културни антени този пръв адепт на модернизма е доловил променящия се климат на художественото творчество в Европа (главно германския експресионизъм в литературата и визуалните изкуства) и озониращото проникване на джаза в него. Идеите му споделя и малък кръг просветени българи, сред които с публикациите и сказките си се открояват архитектът и писател Чавдар Мутафов (1889-1954), художникът, критик и общественик Сирак Скитник (1883-1943), самотният в гилдията музиколог Иван Камбуров (1883-1955), критикът и публицист Кирил Кръстев (1904-1992) и др.


Автор: Антоанета Добрева
17.02.2008 г. 23:42
Посетено: 1059
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5330-polozhenieto-dnes-ili-koga-ne-biva-da-se-churulika