Нет@кценти
От нас зависи да имаме четири сезона
НетАкценти (88)
◊ ОБЗОРИ
• Социализъм и преса: един жизнен цикъл
Режис Дебре
(...) Хвърляйки бърз поглед върху статистиката на ЮНЕСКО и по-конкретно върху данните за брой книги на глава от населението, брой обществени библиотеки, бюджет за закупуване на книги, заделян от едно средностатистическо домакинство, се вижда, че най-много се е печатало в комунистическите държави по време на Студената война, при буксуваща икономика и плахо пристъпваща аудиовизуална култура.
(...) в повечето случаи звезди в СССР стават не толкова актьорите и музикантите, колкото романистите и поетите. С атрофирането на образа настъпва хипертрофия на текста, чиято аура се засилва с намесата на цензурата.
(...) Падането на комунизма на Изток свидетелства за угасването на последните грамотни общества в Европа - триумф на шоубизнеса, разточителни долнокачествени издания, спад в броя на читателите на класическа литература. Отмъкването на Просвещението от тоталитаризма и новата глобална образност могат да доведат дотам, че поразяването на Дидро от ръката на Дисниленд да изглежда като еманципация. Казано със забележителна историческа ирония, политическата победа на хуманизма предвещава културния провал на хуманитарните науки – славно време за телевизията и рекламата в Източна Европа и гладни години за книжарниците и издателите.
◊ МНЕНИЯ
• Защо трябва да се изучава религия
от доц. Владимир Теохаров
Защо религия, а не вероучение, както искат представителите на православието и исляма? На първо място, защото сме светска държава с утвърдена парламентарна система.
(...) На трето място, бих изтъкнал обстоятелството, че другият модерен проблем е диалогът между религиите като основа за световен мир. Както казва големият католически мислител и приятел на папа Бенедикт XVI Ханс Кюнг в преведената от мен на български език книга "Проект за световен етос": "Няма световен мир без религиозен мир, няма религиозен мир без диалог между религиите, няма диалог между религиите без основно изучаване на световните религии."
На четвърто място, бих изтъкнал проблема за ценностите - всяко сериозно преподаване на религия по необходимост засяга ценностите на световната култура. Но, обърнете внимание, тук не става дума за догматично "набиване в главите" на определени ценности, напротив, една съвременна политика на сакралното изисква усилия по създаването на необходимите условия за позитивни и изпълнени с ценност свещени преживявания. Това се нарича инициация.
• Кръст в силиконови цици – ІІ
Димитър Денков
Човек вярва и постъпва съобразно религията си не защото е полезно, а защото не може да живее без вяра. Всеки намек, че печели нещо от нея, е обида. Подобна обида е и натрапването на религия, различна от традиционната. Това прозира в становището на Светия синод на Българската православна църква (...)
На всичко отгоре то се опира на конституционното положение, приглушено в концепцията на МОН: "Традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание". Поради което в българското училище тая религия и трябва да преобладава, ако не направо да е задължителна. Това е защитено убедително и в предложената от синода учебна програма, чиято сдържаност е в ярък контраст с мегаломанския министерски проект. (...) Но и в двете програми витае илюзията, че от религията, преподавана било в светски, било в конфесионален стил, ще има полезни възпитателни резултати. Този бодрячески дух е обясним за МОН, но е странен за синода. Защото старците сигурно знаят, че в свят на бързи печалби религиозната вяра укрепва в отказите от тях, включително и в отказа от светски ползи за религията.
◊ ГОДИШНИНИ
• Блаженият сън на Цола Драгойчева
Годишнина от избиването на политическия елит на стара България
Милен Радев
В следобедните часове на 1 февруари 1945 г. двата най-големи процеса на т.нар. Народен съд в София приключват с безпрецедентни в политическата история присъди. На смърт са осъдени тримата бивши регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, осем царски съветници, двайсет и двама министри и шейсет и седем депутати на Народното събрание заедно с двама негови председатели.
Само след няколко часа, през нощта на първи срещу втори февруари, край една бомбена яма в Софийските централни гробища комунисти и ремсисти с вече натрупан неколкомесечен кървав опит разстрелват по-голямата част от дотогавашния политически елит на България.
(...) На 5 февруари 1945 Волфганг Бретхолц посещава в сградата на ОФ Цола Драгойчева, за която знае, че не само е била сред организаторите на процеса, но и лично е участвала в ръководството на екзекуцията.
Посреща го недодялана, грубовата, нечистоплътна жена на петдесетина години. Бретхолц я пита какво мисли за присъдите над принц Кирил и другите "военнопрестъпници" и разчита на стандартен отговор в стила на официалната пропаганда. Неочаквано другарката Цола го шокира с едно изречение, което писателят ще помни през целия си живот:
"Никога през живота си не съм спала така блажено както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел..."
◊ СЪВЕСТ
• Революция или полюция в българската журналистика - избираме сами
Огнян Стефанов
Всички граници са преминати. Пиарът на президента Първанов излезе от контрол. (...) Не щем жертви, отмъщение и герои. Искаме сбогуване с журналистиката на манипулациите, с платените думи, политически и финансови интереси в медиите. Поне в някакви граници.
(...) Неочаквано за своите създатели и очаквано за всички останали, една предозирана пиар кампания покрай ситуацията с президентския самолет отпуши отвращението от поръчковата журналистика. В „24 часа" пък е публикувана уникалната мисъл: „Шансът е обърнал гръб на вицепрезидента Ангел Марин и той не успя да осъществи конституционния си смисъл". Колко жалко, че Първанов не е загинал, нали? Какво жизнерадостно настроение блика от това изречение. Ако на президента някой му е обяснил, че става дума за оригинално мислене или чер хумор - излъгал го е. А и той едва ли е чак толкова нечел...
(...) Срещу медийната полюция войната е тежка, жестока и често неравна. Но пък и не може чак такава прокоба да тегне над българската журналистика, каквато са шепа самозванци!
• Социализъм и преса: един жизнен цикъл
Режис Дебре
(...) Хвърляйки бърз поглед върху статистиката на ЮНЕСКО и по-конкретно върху данните за брой книги на глава от населението, брой обществени библиотеки, бюджет за закупуване на книги, заделян от едно средностатистическо домакинство, се вижда, че най-много се е печатало в комунистическите държави по време на Студената война, при буксуваща икономика и плахо пристъпваща аудиовизуална култура.
(...) в повечето случаи звезди в СССР стават не толкова актьорите и музикантите, колкото романистите и поетите. С атрофирането на образа настъпва хипертрофия на текста, чиято аура се засилва с намесата на цензурата.
(...) Падането на комунизма на Изток свидетелства за угасването на последните грамотни общества в Европа - триумф на шоубизнеса, разточителни долнокачествени издания, спад в броя на читателите на класическа литература. Отмъкването на Просвещението от тоталитаризма и новата глобална образност могат да доведат дотам, че поразяването на Дидро от ръката на Дисниленд да изглежда като еманципация. Казано със забележителна историческа ирония, политическата победа на хуманизма предвещава културния провал на хуманитарните науки – славно време за телевизията и рекламата в Източна Европа и гладни години за книжарниците и издателите.
◊ МНЕНИЯ
• Защо трябва да се изучава религия
от доц. Владимир Теохаров
Защо религия, а не вероучение, както искат представителите на православието и исляма? На първо място, защото сме светска държава с утвърдена парламентарна система.
(...) На трето място, бих изтъкнал обстоятелството, че другият модерен проблем е диалогът между религиите като основа за световен мир. Както казва големият католически мислител и приятел на папа Бенедикт XVI Ханс Кюнг в преведената от мен на български език книга "Проект за световен етос": "Няма световен мир без религиозен мир, няма религиозен мир без диалог между религиите, няма диалог между религиите без основно изучаване на световните религии."
На четвърто място, бих изтъкнал проблема за ценностите - всяко сериозно преподаване на религия по необходимост засяга ценностите на световната култура. Но, обърнете внимание, тук не става дума за догматично "набиване в главите" на определени ценности, напротив, една съвременна политика на сакралното изисква усилия по създаването на необходимите условия за позитивни и изпълнени с ценност свещени преживявания. Това се нарича инициация.
• Кръст в силиконови цици – ІІ
Димитър Денков
Човек вярва и постъпва съобразно религията си не защото е полезно, а защото не може да живее без вяра. Всеки намек, че печели нещо от нея, е обида. Подобна обида е и натрапването на религия, различна от традиционната. Това прозира в становището на Светия синод на Българската православна църква (...)
На всичко отгоре то се опира на конституционното положение, приглушено в концепцията на МОН: "Традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание". Поради което в българското училище тая религия и трябва да преобладава, ако не направо да е задължителна. Това е защитено убедително и в предложената от синода учебна програма, чиято сдържаност е в ярък контраст с мегаломанския министерски проект. (...) Но и в двете програми витае илюзията, че от религията, преподавана било в светски, било в конфесионален стил, ще има полезни възпитателни резултати. Този бодрячески дух е обясним за МОН, но е странен за синода. Защото старците сигурно знаят, че в свят на бързи печалби религиозната вяра укрепва в отказите от тях, включително и в отказа от светски ползи за религията.
◊ ГОДИШНИНИ
• Блаженият сън на Цола Драгойчева
Годишнина от избиването на политическия елит на стара България
Милен Радев
В следобедните часове на 1 февруари 1945 г. двата най-големи процеса на т.нар. Народен съд в София приключват с безпрецедентни в политическата история присъди. На смърт са осъдени тримата бивши регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, осем царски съветници, двайсет и двама министри и шейсет и седем депутати на Народното събрание заедно с двама негови председатели.
Само след няколко часа, през нощта на първи срещу втори февруари, край една бомбена яма в Софийските централни гробища комунисти и ремсисти с вече натрупан неколкомесечен кървав опит разстрелват по-голямата част от дотогавашния политически елит на България.
(...) На 5 февруари 1945 Волфганг Бретхолц посещава в сградата на ОФ Цола Драгойчева, за която знае, че не само е била сред организаторите на процеса, но и лично е участвала в ръководството на екзекуцията.
Посреща го недодялана, грубовата, нечистоплътна жена на петдесетина години. Бретхолц я пита какво мисли за присъдите над принц Кирил и другите "военнопрестъпници" и разчита на стандартен отговор в стила на официалната пропаганда. Неочаквано другарката Цола го шокира с едно изречение, което писателят ще помни през целия си живот:
"Никога през живота си не съм спала така блажено както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел..."
◊ СЪВЕСТ
• Революция или полюция в българската журналистика - избираме сами
Огнян Стефанов
Всички граници са преминати. Пиарът на президента Първанов излезе от контрол. (...) Не щем жертви, отмъщение и герои. Искаме сбогуване с журналистиката на манипулациите, с платените думи, политически и финансови интереси в медиите. Поне в някакви граници.
(...) Неочаквано за своите създатели и очаквано за всички останали, една предозирана пиар кампания покрай ситуацията с президентския самолет отпуши отвращението от поръчковата журналистика. В „24 часа" пък е публикувана уникалната мисъл: „Шансът е обърнал гръб на вицепрезидента Ангел Марин и той не успя да осъществи конституционния си смисъл". Колко жалко, че Първанов не е загинал, нали? Какво жизнерадостно настроение блика от това изречение. Ако на президента някой му е обяснил, че става дума за оригинално мислене или чер хумор - излъгал го е. А и той едва ли е чак толкова нечел...
(...) Срещу медийната полюция войната е тежка, жестока и често неравна. Но пък и не може чак такава прокоба да тегне над българската журналистика, каквато са шепа самозванци!
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
03.02.2008 г. 23:58
Посетено:
785
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5267-ot-nas-zavisi-da-imame-chetiri-sezona