Нет@кценти

Преди Празника. И с всичко друго, което...

НетАкценти (84)

◊ ОБЩЕСТВО

Българските коледни подаръци или Каруца насред нищото

България посреща първата си европейска Коледа с повече притеснения, отколкото надежди.

Въпреки традиционните коледни украси, забележими най-вече в големите градове, въпреки стандартната предколедна треска за пазаруване, празничното настроение в страната се свързва сякаш повече с предстоящите почивни дни, отколкото с искрено удовлетворение от живота, който хората живеят, и добрите перспективи, които виждат пред себе си.

Европейци благодарение на китайците
Бойко Пенчев

Седмица преди Коледа социолозите оптимисти отвориха чувала с добрите новини. Според Кольо Колев от "Медиана" бедността била намаляла два пъти и половина за последните осем години, а крайната бедност - седем пъти. Повече от половината българи вече си били надвили на масрафа, а цели 43% според същото проучване имат достъп до интернет. (Според Евростат са само 19%, най-ниският процент в Европа, но това сигурно е вражеска пропаганда). Изобщо оказва се, че българинът е станал охолен европеец, само дето още не го знае.

В същото време според Европейското социално изследване (ESS) българите са най-неудовлетворени от живота и жизнения си стандарт обитатели на Европа, но, както казахме, вражеската пропаганда не спи, а ден и нощ мисли как да очерни успешното ни правителство и нас, проспериращите българи.

Да оставим процентите настрана. Ако успяваме да се залъгваме, че и ние като "бели хора" имаме достъп до някакви блага, то е защото братският китайски народ неуморно се труди, за да можем да купуваме евтино битова техника и играчки за децата.
(...)
Коледата не е само изсипване на пари в моловете и "Метро". Ако се вярва на детските филмчета, Коледа е моментът да се замислим над истински важните неща. Онези, които не се придобиват с банкноти и джет кредити, а се "купуват" по друг начин. Да го кажем така: купуват се с небезразличие.


◊ БИНОКЪЛ

Документален филм на Илия Троянов - отзиви в германските медии

"Зюддойче цайтунг" въвежда в публикацията за филма със следния коментар за България: "България има интересна фолклорна музика и традиция в иконописта, в курортите на черноморското й крайбрежие в ерата на социализма летуват много източни и западни германци. Това е, общо взето всичко, което в Германия се знае за тази страна, освен че от началото на тази година тя е най-бедният член на Европейския съюз." След кратка биографична бележка за писателя Илия Троянов рецензентът се спира по-подробно на документалния му филм, посветен на "една все още непреодоляна глава от българската следвоенна история: престъпленията, извършени от комунистическия апарат на властта между 1944 и 1989 г. спрямо критици на режима, квалифицирани тогава като "агенти на англоамериканския капитализъм."

Затворите в София и Пазарджик, лагерите в Беляне и Ловеч - оцелелите от невероятните зверства, вършени в тях по време на комунистическата диктатура, стоят пред камерата и разказват. Разказите им са потресаващи, но едва ли изненадващи. Разтърсващо и будещо тревога е онова, което филмът внушава за сегашната действителност, а именно че в България все още не се е извършил наистина прехода към правова държава, че в днешния финансов елит на страната влизат децата и внуците на някогашните извършители, че от конгломерата на властта, престъпността и парите се е формирала мафия, "каквато светът не познава".


◊ ПРОФИЛИ

Балканецът е сплав от страдание и самоирония

Празникът не е напиване, наяждане и гърмежи с пиратки, смята известният ни драматург и актьор Камен Донев

- Понеже вече заговорихме и за празниците, то умее ли българинът да се весели?
- Както умее, така и не толкова. Българин е много общо понятие. Има много различни типове българи. По-скоро става въпрос за балканци, а не толкова за българи. При едни има съвсем примитивни и просташки начини за забавление, при които напиването, наяждането и гърмежите с пиратки и пистолети са най-важното нещо, така има и много интелигентни, фини и чувствителни хора, които знаят как да направят един празник. Могат да си попеят, да потанцуват. Има всякакви хора, затова и не искам да обобщавам "Българинът е такъв". А и не е редно. ...
- От какъв тип смях имаме нужда?
- Аз мисля, да не звучи тривиално, но имаме нужда най-вече от здравословен смях. Лично аз не харесвам хумора, който е на сексуална основа, просташкия, пошлия хумор. Трябва да има повече остроумие. Това, което трябва да удивлява в него, е изобретателност. За съжаление по нашите територии такъв хумор през последните години рядко се появява. Също така не понасям и хумор, свързан с бита от типа на съседката, тоалетната, ревниви мъже и съпруги, тъщата. Човекът, който много ме разсмива и изключително ми допада като чувство за хумор, е Уди Алън. Напоследък чета разказите на Чудомир. Чел съм ги като ученик, но ги бях позабравил и също съм възхитен. За мен той е един световен автор.


◊ КОЛЕДА Е

Как посрещат Коледа по света

Милиони хора по света посрещат Рождество Христово. Желанието да се възпроизвежда раждането на Спасителя датира приблизително отпреди 2000 години.

Според някои изследователи корените на този обичай се губят в най-дълбока древност. Първите, при това сравнително скромни доказателства за пресъздаването на Рождество Христово, са открити в катакомбата на Присцила в Рим от края на II век.

А първият, който се заел да възпроизведе на живо яслата за нуждите на християнската религия, е св. Франциск Асизки през XIII век.

Негово високопреосвещенство Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия:
Ние вече не сме църква на мълчанието

интервю на Ана Мария Кръстева

- Ние като че ли често изпускаме Рождество Христово като духовно преживяване.
- От началото на коледния пост Църквата призовава и почва да пее: “Христос се ражда, славете Го. Христос идва от небесата, славете Го. Христос е вече на земята, прославете Го, приемете Го”. Светата Църква ни приканва да отидем на Бъдни вечер да чуем вестта на ангела, който казва: “Известявам ви голяма радост, ей хора, ще ви се роди във Витлеем Спасител, който е Христос Господ.” Ще ни се роди Спасител, който е Христос Господ, който друг евангелист назовава Емануил, което ще рече Бог с нас. Щом Бог е с нас, тогава нищо и никой не може да бъде против нас. Това е радостната вест.

- Владико, за жалост в България повече сме склонни към сеуверие, към броене на гозби за Бъдни вечер и едва ли се замисляме за раждането на Христос в самите нас.
- Това е добре, че Коледата е влязла в нашия бит. Но ние под влияние на телевизията, радиото, вестниците, държавата и на всички тия публични секуларни неща, украшенията по града и тази пищност поставяме маловажните неща на първостепенно място. А главното е, че ние очакваме раждането на нашия Спасител на Господ Иисус Христос и тази наша радост трябва да влезе в сърцето ни, за да можем да го преживеем. Ходим, пазаруваме, поднасяме подаръци, украсяваме елхата и отдаваме премного време за всичките тези неща. Е, добре, красиви са, за децата ни, за възпитанието, но те са далеч от сърцето и далеч от същността, която светата Църква иска да ни каже за празника Рождество Христово. Защо го празнуваме три дена? Защо ние каним народа да разбере радостта, да вникне в радостта, да има Господа в сърцето си. Да станем деца. Затова Господ се ражда. Тука е силата на Рождеството. Всяка година Господ Иисус Христос се ражда и ние Го наричаме Родилия се Богомладенец. Всичко това ни възпитава и идва да ни припомни нашата детска възраст, нашата чистота. Затова Църквата проповядва, че ние можем да стигнем Господа със сърцето си само с нашата детска чистота.

Исторически в православието отсъства критерия за самокритичност. Трагизма на православната история винаги откриваме във външното зло. Вие знаете колко много говорим за преследване, за турско робство, за измяна на интелигенцията, за болшевизма, за комунизма, атеизма и т.н., но никога не търсим вината вътре в нас си. И докато бъде така, никакво възраждане на православието не може да има. Защото ние трябва да вникнем вътре в нас си и да разговаряме по начина, по който не е свикнала да разговаря нашата закостеняла религиозна институция.


Тиха нощ, свята нощ


Светли Рождественски празници!
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
23.12.2007 г. 23:27
Посетено:
924
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5111-predi-praznika-i-s-vsichko-drugo-koeto