Нет@кценти

Аристотел: И така, назначението на човека е в разумната дейност...

НетАкценти (83)

◊ НЕЩО ВАЖНО

Последният човек
Интервю на Елена Пенева

Мариус Куркински:
(...) Човекът се превръща в някакво самосъществуващо същество, което не се нуждае някой нещо да му казва. То взема само това, което му е необходимо за неговия монолог, за неговата вътрешна потребност. И продължава напред, без да чуе, без да сподели…

Това се превръща в много голяма болест... То е може би от страх, може би от... Ние се завръщаме към животното, вървейки в тази посока, или може би е някакъв инстинкт. А пък изкуството, тъй като от дълго време спасява хората, си върши работата.

Оставило е театъра, като някаква последна възможност, и архитектурата му е такава – изисква човекът да влезе, да седне и като в болница или някак насилствено... да мълчи и да слуша една друга история. Именно защото изкуството е живо, то се създава пред зрителя и той не може да говори или да сменя канала и трябва да гледа.


◊ ОБЩЕСТВО И СЪВЕСТ

Нормалният ужас
Биляна Курташева

Преди време в есе на студент от Нов български университет на тема, свързана със свободата на волята, попаднах на следното изречение: "За да е лишен от свободна воля, човек трябва да е дете, болен или роб." Спомням си, че то ме смрази. Препрочитах го няколко пъти. Търсех грешка (в случая тя би била успокоителна), опитвах се да схвана тази мисъл, която сякаш стоеше на ръба на логиката и граматиката и оттам се опитваше да изкаже една потресаваща истина. Какво детство трябва да е имал човек, за да го приравни така категорично с болестта и пълната лишеност от права?

Спомних си това изречение, като гледах филма за децата от дома в Могилино. Той показва безпощадно ясно какво е да си едновременно дете и болен. И сам. И в България.

Жесток народ ли сме
Чавдар Найденов

60 дебели лелки се грижат за 67 деца и юноши, повечето от които са с вид на етиопчета по време на страшен глад. На 10-годишни деца китката е дебела колкото два пръста на възрастен, на ръст са колкото 5-годишни. Телца, насинени от леглото, рани по главите (удрят се в прътите на леглата поради дефицит на сетивни усещания, обясняват психолозите). Дава им се минимум вода. Явно за да не се налага често да се сменят памперси.
(...)
Трето, което вече надхвърля всяко въображение, заинатихме се и решително отказваме каквато и да е, дори напълно безкористна помощ. След първото излъчване на филма група британски учители и рехабилитатори от училище за деца с увреждания заявиха, че искат да помогнат - да покажат най-елементарни неща – захранване, рехабилитация, занимания и игри с децата. И какво направило министерството? Отказало да даде писмено разрешение за влизане в дома. А какво направила директорката? Заявила, че няма вяра на англичани. Позволила само да преподадат в селското читалище на лелките на теория как се прави всичко това. Накрая англичаните си тръгнали обратно с шестте куфара със специализирани пособия – шини, играчки, приспособления, които стимулират сетивата, понеже не са имали възможност да покажат как на практика се употребяват.

Жестоки хора ли сме ние, българите? Ако не, защо болните над 70 г. са принудени да лъжат за възрастта си, ако искат да дойде „Бърза помощ“...


◊ ПАМЕТ

Филм за лагерите в България бе излъчен по немска телевизия
Милен Радев

Току що по съвместния ТВ-канал за Германия, Австрия и Швейцария 3sat Илия Троянов представи на немскоезичната публика 45-минутен документален авторски филм под заглавие “Балада за български герои”. Става дума за уникален, заснет това лято в България съвместен проект с националния канал ZDF, който също ще покаже филма в неделя. Рядко германският зрител е бил разтърсван така немилостиво от сблъсъка с чудовищната комунистическа действителност в една страна на Източна Европа. Също така рядко от екрана са се чували толкова директни и неподправени описания на абсурдната днешна действителност в страна, от неотдавна членка на Европейския съюз.

В самото начало Илия Троянов представя на любознателния немски зрител България: “Това е страна, която тоталитарната комунистическа партия бе превърнала в един общ голям затвор. В него съществуваха множество по-малки затвори и лагери, предназначени за хилядите противници на режима, за тяхното изолиране, изтезаване и унищожаване. Филмът отдава почит на тези герои”.

Оцелелите разказват нечувани никога в Германия, трудно въобразими по своята жестокост и дяволска изобретателност подробности – заливането на килиите с вода при отворени прозорци през зимата, за да спят затворниците на заледения бетонен под, изкормените от надзирателите и лагерните цигани трупове, хвърлени за назидание пред караулното, прасетата, поглъщащи за минута хвърления от лодката труп, така че от него не остават дори и кости.

Под звуците на кръшна чалга се пренасяме във втората част на филма – в “България днес”. Софийските улици са място за парад на луксозни лимузини и джипове, по тях кръстосват мутри, с мъка си пробиват път просещи старци.

“Какво е днешна България? В България нещата се контролират от политици и бизнесмени, свързани с бившите служби. Огромната част на финансовия елит са хора, произхождащи от тайните служби или имащи връзки с тях. Ето защо в днешна България няма истински капитализъм в положителния смисъл на тази дума.”

Гледайте филма на Илия Троянов на български -
“Балада за български герои”


◊ ЕСТЕТИКА И ЖЕРТВИ

”Раниха” ученик във ”войната” метъл vs. чалга

Седмокласник от Варна бе набит от по-големи момчета заради музиката, която слуша.

Никола Станев от училище “Добри Чинтулов” в града предполага, че саморазправата е поръчана от четири негови съученички, с които спорят за музика, съобщи БНТ. Никола слуша метъл, а момичетата - чалга.

Децата от класа на Никола потвърдиха, че между метълите и чалгарите често възникват конфликти. Класната Кремена Иванова обаче не знаела да има такава "война".
Автор: Антоанета Добрева
17.12.2007 г. 00:16
Посетено: 712
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5090-aristotel-i-taka-naznachenieto-na-choveka-e-v-razumnata-deynost