Нет@кценти
Цялото стадо скочи в пропастта! - "Однако, тэндэнция…"
НетАкценти (78)
◊ ВЯРАТА НИ. ВЪПРОСИ
• Къде ни водите?
Автор Пламен Сивов
Чувствам се като герой на виц, и то на конкретен, от онези, руските, за жителите на Чукотка, по-известни като “чукчи”. Съобщавали на един чукчи, който се бил посветил на философията и не си стоял при елените, че един елен от стадото паднал в пропастта, после – че паднал още един, и още един... накрая съседът му извикал – цялото стадо скочи в пропастта! А чукчито отговорил: “Однако, тэндэнция…”
...
До каква степен нашият епископат е затънал във вседозволеност и безкритичност по догматични въпроси, можем да разберем по много начини – например, по метода на контраста. Наскоро Румънската църква беше разтресена от скандал с масонски привкус. Синодът излезе с нарочно обяснение, че е допуснал протоколна грешка, като е отговорил с благодарствено писмо на поздравления за избора на нов патриарх от страна на масонска структура.
Да ви имаме масонските проблеми, братя румънци. Нашият Синод с такива дреболии не се занимава. В дневния ред на заседанията му преобладават много по-съществени въпроси – утвърждаване на нови тропари и изпращане на делегати на поредни пищни и безсмислени междурелигиозни ешмедеменца. Едно образно сравнение – това е все едно правителството да заседава във военно положение, когато столицата е под обсада, войниците гинат в окопите, всички в правителството знаят, че в собствения му състав има предатели, които работят за врага, а в дневния ред на заседанието да има една-единствена точка: “Състав на правителствената делегация и поздравителен адрес за годишното събрание на Съюза на жонгльорите-ветерани”.
◊ ПРОФИЛИ
• Иван Добчев: Не влизам в духовни ТКЗС-та
Григор Николов
- Вие "обсебен ли сте от сатаната"? Не е ли скандално някакъв владика да охарактеризира така един от най-големите ни писатели?
- Подозрението, че Емилиян Станев е автор, чрез когото говори сатаната, за мене е кощунство. Така или иначе ние имаме един автор, който като култура, натрупвания и духовност е колос. С него не може да се сравнява дори патриархът на България. За мене Емилиян Станев е духовен патриарх. Щастлив съм, че имаме такива писатели като него и Йордан Радичков. Сигурно за църквата те са някакви недоразумения, хора, обладани от сатаната, чрез които той "плете дяволските си козни".
За съжаление има нещо, което обрича църквата ни. Аз съм въведен в храма от баба ми и днес ми е жал, че в родната църква има някаква попщина в смисъла, който описват Елин Пелин и Чудомир. Пияният поп, който заглежда булките, който си върши работата през пръсти, ей така - карай да върви. Въобще никаква святост и никаква сакралност няма в тая църква. А всичко, което духовниците правят, не представлява интерес за младия човек. Много по-страшни неща от това, което представляват текстовете на Емилиян Станев и Радичков и моят спектакъл, са Азис, чалгата, целият кич и масовата култура, които ни заливат. Църквата би трябвало срещу това да вопие и застане. С всички средства да се опита да привлече младите хора към себе си и да ги отбие оттам. Не. Тях все едно това не ги касае, като че живеят в някаква друга държава, в други времена.
• Милорад Павич: По-добре комерсиално, отколкото идеологизирано изкуство
разговаря Аксиния Джурова
Какво мислите за бъдещето на романа? На четивото въобще? Ще се загуби ли традицията да се чете? Да се държи в ръката книга?
– Това са два въпроса. Първият се отнася до бъдещето на романа. Поезията още в моята младост беше царицата на литературата. Сега не е така. Книгата в ХХI век отстъпи място на образа и аудио-визуалните изкуства. Какво място ще има романът, е много трудно да се предвиди. И днес той още е продуктивен, като се направи на филм или телевизионен сериал. А относно това какво ще стане с книгата, никога преди не са се печатали и чели книги, както сега. Защо те не са обаче белетристични книги, а по-скоро претендират за такива, е във връзка с потребностите на живота. Що се отнася до традицията да се чете, тя ще остане, но миналата година в Япония намериха нови технологични решения, касаещи нейния вид. В един том ще се съдържа цяла библиотека. Електронната книга може да приеме привидно познатата ни до днес форма; тя ще може да се вземе и в леглото и за четенето й не ще е необходима светлина, защото тази книга ще има собствено осветление. Ще се прелиства по дигитален път или това въобще няма да е необходимо. Не ще е нужен никакъв монитор, никаква приставка, дори няма да усещаме шума на хартията.
... Има ли нещо общо, което обединява хората, родени на Балканите, както в последните години ни определят?
– Има. Митът.
Създаденият от нас или от другите за нас, това е въпросът. Всъщност с какво се отличаваме от останалите народи?
– Мога да припомня какво казва в един от моите романи една италианка за сърбите: много талантливи и много глупави.
◊ НАШИ СИ РАБОТИ
• Образование лишено от права
от Бойко Боев
Правата на човека в областта на образованието са потънали в прах и рискуват да бъдат изхвърлени от класните стаи в бъдещите образователни политики. Това е накратко впечатлението ми от стачката на учителите и преговори с правителството за увеличение на заплатите.
В медиите, вместо за право на справедливо възнаграждение и за право на образование се обсъждаха проценти и ефективността на образователния процес. Някои обвиняваха учителите, че искат да свалят правителството. Това е езикът на икономистите и политиците, а не на правата на човека. Подобно родителите се оплакваха, че трябва да полагат допълнителни грижи за децата, които не ходят на училище в резултат на стачката. Те мислиха за провалени кандидатстудентски изпити, а не се сещаха, че продължаващата стачка нарушава правото на образование на техните деца.
...В ООН е назначен специален рапортьор, който следи за спазването на тези права. При това той използва специално утвърдени критерий за оценка на зачитането на правата и спазването на задълженията. Единият от тях е свързан с това, доколко участниците в образователния процес приемат създадените трудови условия в образователната сфера, включително дали са удовлетворени учителите от заплащането си. Това е забележителното, като се има предвид, че в ООН никой не следи за заплащането на полицаите или пожарникарите.
• По повод учителския протест: Нека българите се политизират
Явор Дачков
Странното е, че подобна глупост излизаше именно от устата на политици. Впрочем това клише, чийто смисъл не е много ясен, се роди още в началото на прехода.
„Не политизирайте въпроса” бе любим израз на старата комунистическа номенклатура, която смени името си през 90-та, но не и нравите си. Тогава бившите комунисти се опитваха чрез това заклинание да избегнат справедливото дирене на сметка за комунистическите престъпления. „Не политизирайте” тогава означаваше „не търсете справедливост”. Скритият подтекст на това заклинание остана валиден и до днес. Най-често той е употребяван от народните представители по време на някой разгорещен и същностен спор в Народното събрание. Както вече казахме, това бе и любимият аргумент на правителството по време на учителската стачка.
Поуки за бъдеще протести
Учителите също проявиха незрялост и се хванаха на въдицата на клишето „Не политизирайте”. Затова и поредният им протест не успя. Защото нямаше адрес и нямаше дълбоко основание. Ако стачката беше политически зряла, ако учителите бяха поставили политически искания за смяна на некомпетентните политици, които разтакаваха не само преговорите, но и цялата реформа, днес те щяха да бъдат победители.
• Къде ни водите?
Автор Пламен Сивов
Чувствам се като герой на виц, и то на конкретен, от онези, руските, за жителите на Чукотка, по-известни като “чукчи”. Съобщавали на един чукчи, който се бил посветил на философията и не си стоял при елените, че един елен от стадото паднал в пропастта, после – че паднал още един, и още един... накрая съседът му извикал – цялото стадо скочи в пропастта! А чукчито отговорил: “Однако, тэндэнция…”
...
До каква степен нашият епископат е затънал във вседозволеност и безкритичност по догматични въпроси, можем да разберем по много начини – например, по метода на контраста. Наскоро Румънската църква беше разтресена от скандал с масонски привкус. Синодът излезе с нарочно обяснение, че е допуснал протоколна грешка, като е отговорил с благодарствено писмо на поздравления за избора на нов патриарх от страна на масонска структура.
Да ви имаме масонските проблеми, братя румънци. Нашият Синод с такива дреболии не се занимава. В дневния ред на заседанията му преобладават много по-съществени въпроси – утвърждаване на нови тропари и изпращане на делегати на поредни пищни и безсмислени междурелигиозни ешмедеменца. Едно образно сравнение – това е все едно правителството да заседава във военно положение, когато столицата е под обсада, войниците гинат в окопите, всички в правителството знаят, че в собствения му състав има предатели, които работят за врага, а в дневния ред на заседанието да има една-единствена точка: “Състав на правителствената делегация и поздравителен адрес за годишното събрание на Съюза на жонгльорите-ветерани”.
◊ ПРОФИЛИ
• Иван Добчев: Не влизам в духовни ТКЗС-та
Григор Николов
- Вие "обсебен ли сте от сатаната"? Не е ли скандално някакъв владика да охарактеризира така един от най-големите ни писатели?
- Подозрението, че Емилиян Станев е автор, чрез когото говори сатаната, за мене е кощунство. Така или иначе ние имаме един автор, който като култура, натрупвания и духовност е колос. С него не може да се сравнява дори патриархът на България. За мене Емилиян Станев е духовен патриарх. Щастлив съм, че имаме такива писатели като него и Йордан Радичков. Сигурно за църквата те са някакви недоразумения, хора, обладани от сатаната, чрез които той "плете дяволските си козни".
За съжаление има нещо, което обрича църквата ни. Аз съм въведен в храма от баба ми и днес ми е жал, че в родната църква има някаква попщина в смисъла, който описват Елин Пелин и Чудомир. Пияният поп, който заглежда булките, който си върши работата през пръсти, ей така - карай да върви. Въобще никаква святост и никаква сакралност няма в тая църква. А всичко, което духовниците правят, не представлява интерес за младия човек. Много по-страшни неща от това, което представляват текстовете на Емилиян Станев и Радичков и моят спектакъл, са Азис, чалгата, целият кич и масовата култура, които ни заливат. Църквата би трябвало срещу това да вопие и застане. С всички средства да се опита да привлече младите хора към себе си и да ги отбие оттам. Не. Тях все едно това не ги касае, като че живеят в някаква друга държава, в други времена.
• Милорад Павич: По-добре комерсиално, отколкото идеологизирано изкуство
разговаря Аксиния Джурова
Какво мислите за бъдещето на романа? На четивото въобще? Ще се загуби ли традицията да се чете? Да се държи в ръката книга?
– Това са два въпроса. Първият се отнася до бъдещето на романа. Поезията още в моята младост беше царицата на литературата. Сега не е така. Книгата в ХХI век отстъпи място на образа и аудио-визуалните изкуства. Какво място ще има романът, е много трудно да се предвиди. И днес той още е продуктивен, като се направи на филм или телевизионен сериал. А относно това какво ще стане с книгата, никога преди не са се печатали и чели книги, както сега. Защо те не са обаче белетристични книги, а по-скоро претендират за такива, е във връзка с потребностите на живота. Що се отнася до традицията да се чете, тя ще остане, но миналата година в Япония намериха нови технологични решения, касаещи нейния вид. В един том ще се съдържа цяла библиотека. Електронната книга може да приеме привидно познатата ни до днес форма; тя ще може да се вземе и в леглото и за четенето й не ще е необходима светлина, защото тази книга ще има собствено осветление. Ще се прелиства по дигитален път или това въобще няма да е необходимо. Не ще е нужен никакъв монитор, никаква приставка, дори няма да усещаме шума на хартията.
... Има ли нещо общо, което обединява хората, родени на Балканите, както в последните години ни определят?
– Има. Митът.
Създаденият от нас или от другите за нас, това е въпросът. Всъщност с какво се отличаваме от останалите народи?
– Мога да припомня какво казва в един от моите романи една италианка за сърбите: много талантливи и много глупави.
◊ НАШИ СИ РАБОТИ
• Образование лишено от права
от Бойко Боев
Правата на човека в областта на образованието са потънали в прах и рискуват да бъдат изхвърлени от класните стаи в бъдещите образователни политики. Това е накратко впечатлението ми от стачката на учителите и преговори с правителството за увеличение на заплатите.
В медиите, вместо за право на справедливо възнаграждение и за право на образование се обсъждаха проценти и ефективността на образователния процес. Някои обвиняваха учителите, че искат да свалят правителството. Това е езикът на икономистите и политиците, а не на правата на човека. Подобно родителите се оплакваха, че трябва да полагат допълнителни грижи за децата, които не ходят на училище в резултат на стачката. Те мислиха за провалени кандидатстудентски изпити, а не се сещаха, че продължаващата стачка нарушава правото на образование на техните деца.
...В ООН е назначен специален рапортьор, който следи за спазването на тези права. При това той използва специално утвърдени критерий за оценка на зачитането на правата и спазването на задълженията. Единият от тях е свързан с това, доколко участниците в образователния процес приемат създадените трудови условия в образователната сфера, включително дали са удовлетворени учителите от заплащането си. Това е забележителното, като се има предвид, че в ООН никой не следи за заплащането на полицаите или пожарникарите.
• По повод учителския протест: Нека българите се политизират
Явор Дачков
Странното е, че подобна глупост излизаше именно от устата на политици. Впрочем това клише, чийто смисъл не е много ясен, се роди още в началото на прехода.
„Не политизирайте въпроса” бе любим израз на старата комунистическа номенклатура, която смени името си през 90-та, но не и нравите си. Тогава бившите комунисти се опитваха чрез това заклинание да избегнат справедливото дирене на сметка за комунистическите престъпления. „Не политизирайте” тогава означаваше „не търсете справедливост”. Скритият подтекст на това заклинание остана валиден и до днес. Най-често той е употребяван от народните представители по време на някой разгорещен и същностен спор в Народното събрание. Както вече казахме, това бе и любимият аргумент на правителството по време на учителската стачка.
Поуки за бъдеще протести
Учителите също проявиха незрялост и се хванаха на въдицата на клишето „Не политизирайте”. Затова и поредният им протест не успя. Защото нямаше адрес и нямаше дълбоко основание. Ако стачката беше политически зряла, ако учителите бяха поставили политически искания за смяна на некомпетентните политици, които разтакаваха не само преговорите, но и цялата реформа, днес те щяха да бъдат победители.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
04.11.2007 г. 23:50
Посетено:
716
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/4795-tsyaloto-stado-skochi-v-propastta-odnako-t-nd-ntsiya