Нет@кценти
Чело коте книжки (Тъжната част от проекта)
НетАкценти (71)
◊ УЧИЛИЩЕН ЗВЪНЕЦ
• С музика и грим
Николета Попкостадинова, Веселин Димитров
Висок е между метър и двайсет и два метра. Препасан е с пеещ и снимащ ghettoblaster, мп3 плеър, PSP, дискове, пуши, смъкнатите му панталони са допълнени с големи тежки кецове и въобще не искате да знаете какво има по джобовете му или в раницата на гърба му.
Що е то? Ами... средностатистическият ученик. И ако изобщо има чанта, учебниците и тетрадките ще са сбутани някъде между светещи и трещящи играчки или между гримове и цигари.
Ученици от Испанската гимназия в София разказват, че най-честите подаръци за рождени дни са... вибратори, камшици, газови пистолети и дори въздушни пушки, "но естествено не ги носим в училище". В чантите им можело още да се открият гримове, цигари, кондоми, коз. Те споделят, че в десети клас чантата се елиминира. При момичетата се заменя с малка дамска. Това е така заради "системата, тъй като изискванията към нас не са високи. Носим по един тефтер за всичко. Бележникът се носи само веднъж - в края на срока".
• Фабрика за идиоти
Мартин Карбовски
...хората до 20 изпадат в капана на неинформираното незнание. Те имат диплома, но навсякъде, където трябва да са полезни - те са напълно ненужни. Никой от тях не се самоусъвършенства с цел бъдеща самопредстава как да бъде полезен на обществото и на себе си. Най-страшното проклятие на българите - изречението "може и така", вече е индивидуален профил и гордост на всеки неудачник. Дори и "копи-пейст" културата у нас не промени нивото на този проблем.
Много старателно от обществото се крие този образ на неудачник. Правят го политиците и медиите, които винаги са се страхували от лесното лумпенизиране на източния неудачник. В резултат българският идиот излиза от училище и не знае, и няма кой да му каже диагнозата. Диагноза няма, но има професия - плебей. Въпреки това обаче у него се очертава патрицианска черта в характера. Т. е. - стигаме до точка Б: плебеят има претенции.
• Александър Кьосев: Младите владеят културните кодове по-добре от старите
Ана Миланова
- Как ви звучи новината от социологическо проучване, че 40% от младите българи не четат, 20% не знаят стойността на числото Пи, а 70% знаят кой е Азис? Или както звучеше едно заглавие, "Азис би числото Пи в училище".
- Това не е новина, а поредната сензация, преоблечена като социологическо изследване. Когато съобщението за чалгата е направено по чалгаджийски начин, то не изпълнява своята функция. А и оплаквания от типа "младите стават все по-глупави" е имало още от времето на Теофраст. Всяко поколение се оплаква, че доброто старо време е отминало, че младите стават студени, неинтелигентни, незадълбочени, но това вечно хленчене не трябва да бъде обърквано с процесите, които текат в момента. А те са процеси бързи в исторически план и бавни в личен план.
◊ ГЛЕДНИ ТОЧКИ
• Владимир Левчев: В Америка станах по-голям патриот
Деян Енев
- Помогна ли ти за адаптацията и реализацията там фактът, че тук бе утвърден поет?
- Аз там тръгнах от нулата. Бях на трийсет и шест години, с току-що родено дете. Никой не ме знае, това, че имам издадени книги, не интересува никого. В Щатите, за съжаление, няма български писател, който да е известен, както да кажем, Орхан Памук или Иво Андрич, или Казандзакис, или Кадаре. Всяка балканска страна има по една такава ракета-носител, с изключение на нас. Няма такова име, което да асоциират с България - нито в литературата, нито в историята, да речем Вазов или Ботев, или Левски.
• Мартин Карбовски: Ние вече сме нация от емигранти
Динка Желязкова
И в този смисъл, черни пътища в Европа няма. Това е моето смешно откритие. Дори между царевичните ниви има асфалтирани, хубави улици за тракторите.
...
От друга страна, черните пътища са това, което правят българите в Европа. Те емигрират по един доста мизерен начин, те живеят там по мизерен начин, те отиват там с мизерното си самочувствие на слаби хора. На бедни хора. И работят каквото им падне. Наистина най-черната работа.
...
Той каза така: „Неапол е руина, но аз искам да умра тука, защото те си ценят старината, имат си традиции и се обичат. Искам да умра сред хора, които се обичат, нищо, че мен не ме обичат толкова много.“
Той нарече българите „мърши“. Не беше озлобен, просто беше много искрен. Всъщност, това, от което ми се стори че българите бягат, е... Другите българи. Много е тъжно.
◊ СКАНДАЛИ
• Децата на България. Или на ББС
Юлиан Попов
"Бойкотирайте България! Не ходете там! Не купувайте нищо там!". Така звучат хилядите коментари на английски зрители, видели 90-минутния филм на ББС "Изоставените деца на България" за дома в Могилино.
България е изправена пред малко оплетен проблем дали да реагира на посегателството на репутацията си, или да се съсредоточи върху проблема с изоставените деца.
...
Досега не съм гледал филм, който да разказва как някоя държава се грижи добре за децата си. От такова нещо филм не става. Ако българската телевизия иска да им го върне на англичаните, да направи един филм за така наречена горивна бедност. Смята се, че в Англия всяка зима между 20 000 и 50 000 възрастни хора умират, защото не са в състояние да си платят отоплението (числата не са печатна грешка).
...
Българското правителство, българското общество и всеки един българин са изправени пред дилема да се срамувам, или да бъда човечен.
• ББС отново с филм за българската действителност
Младежи с разстройства гаснат в мизерен социален дом
Нов филм за българската действителност излъчи екип на телевизия ББС – Канал 4 в четвъртък в 22.00 часа. 90-минутната продукция на авторката Кейт Блюит проследява ежедневието на деца и младежи с умствени проблеми в социалния дом в село Могилино, община Две могили, Русенско.
...
„Филмът съдържа „90 минути неподправен ужас”, отбелязва в рецензията си вестникът ["Телеграф"]. „Всички, който са запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те години на миналия век, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 години по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтарят и в друга бивша комунистическа страна. Основната разлика е в това, че България вече е член на Европейския съюз”, пише още авторът.
• С музика и грим
Николета Попкостадинова, Веселин Димитров
Висок е между метър и двайсет и два метра. Препасан е с пеещ и снимащ ghettoblaster, мп3 плеър, PSP, дискове, пуши, смъкнатите му панталони са допълнени с големи тежки кецове и въобще не искате да знаете какво има по джобовете му или в раницата на гърба му.
Що е то? Ами... средностатистическият ученик. И ако изобщо има чанта, учебниците и тетрадките ще са сбутани някъде между светещи и трещящи играчки или между гримове и цигари.
Ученици от Испанската гимназия в София разказват, че най-честите подаръци за рождени дни са... вибратори, камшици, газови пистолети и дори въздушни пушки, "но естествено не ги носим в училище". В чантите им можело още да се открият гримове, цигари, кондоми, коз. Те споделят, че в десети клас чантата се елиминира. При момичетата се заменя с малка дамска. Това е така заради "системата, тъй като изискванията към нас не са високи. Носим по един тефтер за всичко. Бележникът се носи само веднъж - в края на срока".
• Фабрика за идиоти
Мартин Карбовски
...хората до 20 изпадат в капана на неинформираното незнание. Те имат диплома, но навсякъде, където трябва да са полезни - те са напълно ненужни. Никой от тях не се самоусъвършенства с цел бъдеща самопредстава как да бъде полезен на обществото и на себе си. Най-страшното проклятие на българите - изречението "може и така", вече е индивидуален профил и гордост на всеки неудачник. Дори и "копи-пейст" културата у нас не промени нивото на този проблем.
Много старателно от обществото се крие този образ на неудачник. Правят го политиците и медиите, които винаги са се страхували от лесното лумпенизиране на източния неудачник. В резултат българският идиот излиза от училище и не знае, и няма кой да му каже диагнозата. Диагноза няма, но има професия - плебей. Въпреки това обаче у него се очертава патрицианска черта в характера. Т. е. - стигаме до точка Б: плебеят има претенции.
• Александър Кьосев: Младите владеят културните кодове по-добре от старите
Ана Миланова
- Как ви звучи новината от социологическо проучване, че 40% от младите българи не четат, 20% не знаят стойността на числото Пи, а 70% знаят кой е Азис? Или както звучеше едно заглавие, "Азис би числото Пи в училище".
- Това не е новина, а поредната сензация, преоблечена като социологическо изследване. Когато съобщението за чалгата е направено по чалгаджийски начин, то не изпълнява своята функция. А и оплаквания от типа "младите стават все по-глупави" е имало още от времето на Теофраст. Всяко поколение се оплаква, че доброто старо време е отминало, че младите стават студени, неинтелигентни, незадълбочени, но това вечно хленчене не трябва да бъде обърквано с процесите, които текат в момента. А те са процеси бързи в исторически план и бавни в личен план.
◊ ГЛЕДНИ ТОЧКИ
• Владимир Левчев: В Америка станах по-голям патриот
Деян Енев
- Помогна ли ти за адаптацията и реализацията там фактът, че тук бе утвърден поет?
- Аз там тръгнах от нулата. Бях на трийсет и шест години, с току-що родено дете. Никой не ме знае, това, че имам издадени книги, не интересува никого. В Щатите, за съжаление, няма български писател, който да е известен, както да кажем, Орхан Памук или Иво Андрич, или Казандзакис, или Кадаре. Всяка балканска страна има по една такава ракета-носител, с изключение на нас. Няма такова име, което да асоциират с България - нито в литературата, нито в историята, да речем Вазов или Ботев, или Левски.
• Мартин Карбовски: Ние вече сме нация от емигранти
Динка Желязкова
И в този смисъл, черни пътища в Европа няма. Това е моето смешно откритие. Дори между царевичните ниви има асфалтирани, хубави улици за тракторите.
...
От друга страна, черните пътища са това, което правят българите в Европа. Те емигрират по един доста мизерен начин, те живеят там по мизерен начин, те отиват там с мизерното си самочувствие на слаби хора. На бедни хора. И работят каквото им падне. Наистина най-черната работа.
...
Той каза така: „Неапол е руина, но аз искам да умра тука, защото те си ценят старината, имат си традиции и се обичат. Искам да умра сред хора, които се обичат, нищо, че мен не ме обичат толкова много.“
Той нарече българите „мърши“. Не беше озлобен, просто беше много искрен. Всъщност, това, от което ми се стори че българите бягат, е... Другите българи. Много е тъжно.
◊ СКАНДАЛИ
• Децата на България. Или на ББС
Юлиан Попов
"Бойкотирайте България! Не ходете там! Не купувайте нищо там!". Така звучат хилядите коментари на английски зрители, видели 90-минутния филм на ББС "Изоставените деца на България" за дома в Могилино.
България е изправена пред малко оплетен проблем дали да реагира на посегателството на репутацията си, или да се съсредоточи върху проблема с изоставените деца.
...
Досега не съм гледал филм, който да разказва как някоя държава се грижи добре за децата си. От такова нещо филм не става. Ако българската телевизия иска да им го върне на англичаните, да направи един филм за така наречена горивна бедност. Смята се, че в Англия всяка зима между 20 000 и 50 000 възрастни хора умират, защото не са в състояние да си платят отоплението (числата не са печатна грешка).
...
Българското правителство, българското общество и всеки един българин са изправени пред дилема да се срамувам, или да бъда човечен.
• ББС отново с филм за българската действителност
Младежи с разстройства гаснат в мизерен социален дом
Нов филм за българската действителност излъчи екип на телевизия ББС – Канал 4 в четвъртък в 22.00 часа. 90-минутната продукция на авторката Кейт Блюит проследява ежедневието на деца и младежи с умствени проблеми в социалния дом в село Могилино, община Две могили, Русенско.
...
„Филмът съдържа „90 минути неподправен ужас”, отбелязва в рецензията си вестникът ["Телеграф"]. „Всички, който са запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те години на миналия век, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 години по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтарят и в друга бивша комунистическа страна. Основната разлика е в това, че България вече е член на Европейския съюз”, пише още авторът.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
17.09.2007 г. 00:18
Посетено:
958
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/4474-chelo-kote-knizhki-tazhnata-chast-ot-proekta