Нет@кценти
Пак горещо
НетАкценти (65)
◊ ВЪПРОСИ
• Що ли ни трябва да знаем?
За сензационните разкрития край с. Голям Дервент,
археолозите и медиите
Любомир Цонев
Основната тема, която ще засегна тук, не е нова, а напоследък все по-често занимава медиите – откритията на българските археолози, по-специално за старини от тракийското време. Ще опитам да ви запозная със съвсем пресни находки в долмен край село Голям Дервент, Южна Странджа, като сглобя една несъвършена картина от откъслечните, противоречиви и не винаги качествени съобщения из вестниците и интернет.
Но по този повод ще засегна и друга, съпътстваща тема, която ме вълнува доста отдавна. А именно – за начина, по който гилдиите на археолозите и журналистите информират простосмъртната публика за находките. Отношението им е толкова небрежно и високомерно, че може да отврати всеки интелигентен и непредубеден човек.
Да видим какво може да се научи от пресата за вълнуващите открития при с. Г. Дервент, които мнозина нарекоха „сензационни”. ...
• Какво може да се очаква от шест милиона български самодейни репортери?
Георги Папакочев
„От народа - за народа” – в общи линии така би могъл да се нарече призивът, който непрекъснато излъчват по-големите електронни медии и печатни издания за захранване на новини и техни рубрики с любителски образни и звукови материали. „Търсете новината!”, „Бъдете наши сътрудници!”, „Следете за нарушения и безобразия!”, „Станете един от шестте милиона български репортери!” – това са призиви към хората, които мечтаят, макар и за кратко, да получат своя миг медийна популярност с помощта на мобилния си телефон или новата си цифрова камера.
Още със стартирането на т.нар. „гражданска журналистика” се появиха и проблемите. Стана ясно, че сътрудниците-любители могат лесно да подведат дадена сериозна медия не само към допускането на грешки, но и по-опасното – да публикува неверни неща. Оказа се също, че задължителната проверка дали изпратеният запис не е фалшифициран, се прави трудно, а често въпросната проверка е направо невъзможна. Удивителните възможности на цифровите технологии за изработката на съвършени фалшификати изкушават мнозина, чиито цели далеч не са свързани единствено с бързото информиране на обществото.
◊ БИНОКЪЛ
• Дирк Фьоргер: Потулването на миналото е от полза за извършителите, никога за жертвите
Драгомир Иванов
- Но запазва ли се и днес общественият интерес от разработката на миналото, не отмина ли той с първите години след промените? Младите поколения у нас почти не се интересуват от архивите, за което вина имаме и ние, журналистите.
- Трябва да призная, че подобна тенденция се забелязва и в Германия. С институциите никога не съм имал проблеми. По-скоро ми е било трудно като журналист да публикувам материали. Точно от главни редактори съм чувал обяснението, че междувременно вече никой не искал да чете или слуша за ЩАЗИ. Но когато формиращите мнение медии отново се заинтригуват, темата все пак отново намира място в публичното пространство. Последно така стана например с филма "Животът на другите", който спечели "Оскар".
Ето един интересен паралел: От гледна точка на културата и историческата дискусия и след Втората световна война в Германия са създадени много добри произведения, и то още през 40-те години. Тези са дори много по-добри от времето след разпада на ГДР. Защото за човек като мен, занимавал се и емоционално свързан с миналото, е невероятно какви омаловажаващи филми бяха направени след 1989 г. Всъщност те представят нещата в по-благоприятна светлина, т.е. имало е наистина диктатура и стена, но животът в тази страна все пак е бил малко или много "идиличен". Сега "Животът на другите" е първият голям и много уважаван филм, който показва тоталната държава и психическия тормоз. Дистанцията във времето може би беше нужна, за да се създаде подобно произведение. И интересното е, че този филм беше създаден от един млад западногерманец.
• Тони Палмър: Ако Борис Христов беше жив, щях да направя филм за него
Общото в моите филми – от тези за рокендрола до Мария Калас и Менухин – е това, за което се възхищавам на моите герои – техния морален и интелектуален кураж. Привлича ме смелостта в хората и съм склонен да правя филми за личности, а не за събития.
- Трябва ли хората на изкуството да са активни и в обществено-политическия живот?
- Това е един много важен въпрос, но, при цялото ми уважение, това е и един донякъде глупав въпрос, особено ако говорим за това, което е България в момента, предвид социалистическото й минало. Каква е всъщност функцията на хората на изкуството? Тяхната цел е да описват света и да представят своите чувства във връзка с това. Това е единствената функция.
Всеки велик артист се изправя в защита на обществото. Това е разликата между великите хора на изкуството и шарлатаните.
• Вили Цанков, режисьор: Да спрем зверилницата на духа
Мариела Балева
- Като човек на духа не виждате ли нещо романтично в това, да сте конник в ескадрила?
- Аз действително съм конник от състава на Гранитски, когато съм по-добре с дисковата си херния. Веселбата обаче ме влече да сляза от поетическата алегория в реалността - истината за ескадрона: вляво и вдясно от мен препускат в галоп дамите Леда Милева и Лиляна Стефанова, и двете надават победни викове и размахват томахавки, по-натам Антон Дончев, облечен в прабългарски костюм, размахва боздуган, а проф. Георги Марков като най-дълъг подскача над всички на седлото, размахва по-дълго от него копие... Все отбор от интелектуални ездачи... Позволих си тази шега, за да кажа колко неуместна е тя, както и употребата й в изборни бъркотии.
- Създава се усещането, че изземвате функциите на хората по места?
- Това вече е много невярно разсъждение. Ще ви разочаровам. Получава се точно обратната картина: при нас идват местните поети, художници, певци, музиканти - защото са дошли свои хора. Те ни чакат, за да разменят мисли за новите факти в изкуството, канят ни в ателиетата си на обяд, в театъра... Ние сме дошлите в града роднини! Политиците никога не могат да разберат това. Те нямат роднини, както нас, във всеки град. Те срещат там само тревожни съпартийци и озлобени противници. За Бога, уважаеми политици, не пипайте с вашите скверни ръце взаимоотношенията ни с нашего брата! Тези наши близости на духа са хилядагодишни.
◊ ОПАСНОСТИ
• Без превод: "Манијак штипе за цицки и бега"
Изминатите две недели голем број припаднички на понежниот пол се пожалија дека релативно млад маж со костенлива кратко истрижена коса, ги фаќа за градите или за задникот, ги стиска до болка и бега со голема брзина.
Оние што го сретнале, велат дека често е облечен во бел дрес, се движи многу брзо и прави големи чекори.
• Що ли ни трябва да знаем?
За сензационните разкрития край с. Голям Дервент,
археолозите и медиите
Любомир Цонев
Основната тема, която ще засегна тук, не е нова, а напоследък все по-често занимава медиите – откритията на българските археолози, по-специално за старини от тракийското време. Ще опитам да ви запозная със съвсем пресни находки в долмен край село Голям Дервент, Южна Странджа, като сглобя една несъвършена картина от откъслечните, противоречиви и не винаги качествени съобщения из вестниците и интернет.
Но по този повод ще засегна и друга, съпътстваща тема, която ме вълнува доста отдавна. А именно – за начина, по който гилдиите на археолозите и журналистите информират простосмъртната публика за находките. Отношението им е толкова небрежно и високомерно, че може да отврати всеки интелигентен и непредубеден човек.
Да видим какво може да се научи от пресата за вълнуващите открития при с. Г. Дервент, които мнозина нарекоха „сензационни”. ...
• Какво може да се очаква от шест милиона български самодейни репортери?
Георги Папакочев
„От народа - за народа” – в общи линии така би могъл да се нарече призивът, който непрекъснато излъчват по-големите електронни медии и печатни издания за захранване на новини и техни рубрики с любителски образни и звукови материали. „Търсете новината!”, „Бъдете наши сътрудници!”, „Следете за нарушения и безобразия!”, „Станете един от шестте милиона български репортери!” – това са призиви към хората, които мечтаят, макар и за кратко, да получат своя миг медийна популярност с помощта на мобилния си телефон или новата си цифрова камера.
Още със стартирането на т.нар. „гражданска журналистика” се появиха и проблемите. Стана ясно, че сътрудниците-любители могат лесно да подведат дадена сериозна медия не само към допускането на грешки, но и по-опасното – да публикува неверни неща. Оказа се също, че задължителната проверка дали изпратеният запис не е фалшифициран, се прави трудно, а често въпросната проверка е направо невъзможна. Удивителните възможности на цифровите технологии за изработката на съвършени фалшификати изкушават мнозина, чиито цели далеч не са свързани единствено с бързото информиране на обществото.
◊ БИНОКЪЛ
• Дирк Фьоргер: Потулването на миналото е от полза за извършителите, никога за жертвите
Драгомир Иванов
- Но запазва ли се и днес общественият интерес от разработката на миналото, не отмина ли той с първите години след промените? Младите поколения у нас почти не се интересуват от архивите, за което вина имаме и ние, журналистите.
- Трябва да призная, че подобна тенденция се забелязва и в Германия. С институциите никога не съм имал проблеми. По-скоро ми е било трудно като журналист да публикувам материали. Точно от главни редактори съм чувал обяснението, че междувременно вече никой не искал да чете или слуша за ЩАЗИ. Но когато формиращите мнение медии отново се заинтригуват, темата все пак отново намира място в публичното пространство. Последно така стана например с филма "Животът на другите", който спечели "Оскар".
Ето един интересен паралел: От гледна точка на културата и историческата дискусия и след Втората световна война в Германия са създадени много добри произведения, и то още през 40-те години. Тези са дори много по-добри от времето след разпада на ГДР. Защото за човек като мен, занимавал се и емоционално свързан с миналото, е невероятно какви омаловажаващи филми бяха направени след 1989 г. Всъщност те представят нещата в по-благоприятна светлина, т.е. имало е наистина диктатура и стена, но животът в тази страна все пак е бил малко или много "идиличен". Сега "Животът на другите" е първият голям и много уважаван филм, който показва тоталната държава и психическия тормоз. Дистанцията във времето може би беше нужна, за да се създаде подобно произведение. И интересното е, че този филм беше създаден от един млад западногерманец.
• Тони Палмър: Ако Борис Христов беше жив, щях да направя филм за него
Общото в моите филми – от тези за рокендрола до Мария Калас и Менухин – е това, за което се възхищавам на моите герои – техния морален и интелектуален кураж. Привлича ме смелостта в хората и съм склонен да правя филми за личности, а не за събития.
- Трябва ли хората на изкуството да са активни и в обществено-политическия живот?
- Това е един много важен въпрос, но, при цялото ми уважение, това е и един донякъде глупав въпрос, особено ако говорим за това, което е България в момента, предвид социалистическото й минало. Каква е всъщност функцията на хората на изкуството? Тяхната цел е да описват света и да представят своите чувства във връзка с това. Това е единствената функция.
Всеки велик артист се изправя в защита на обществото. Това е разликата между великите хора на изкуството и шарлатаните.
• Вили Цанков, режисьор: Да спрем зверилницата на духа
Мариела Балева
- Като човек на духа не виждате ли нещо романтично в това, да сте конник в ескадрила?
- Аз действително съм конник от състава на Гранитски, когато съм по-добре с дисковата си херния. Веселбата обаче ме влече да сляза от поетическата алегория в реалността - истината за ескадрона: вляво и вдясно от мен препускат в галоп дамите Леда Милева и Лиляна Стефанова, и двете надават победни викове и размахват томахавки, по-натам Антон Дончев, облечен в прабългарски костюм, размахва боздуган, а проф. Георги Марков като най-дълъг подскача над всички на седлото, размахва по-дълго от него копие... Все отбор от интелектуални ездачи... Позволих си тази шега, за да кажа колко неуместна е тя, както и употребата й в изборни бъркотии.
- Създава се усещането, че изземвате функциите на хората по места?
- Това вече е много невярно разсъждение. Ще ви разочаровам. Получава се точно обратната картина: при нас идват местните поети, художници, певци, музиканти - защото са дошли свои хора. Те ни чакат, за да разменят мисли за новите факти в изкуството, канят ни в ателиетата си на обяд, в театъра... Ние сме дошлите в града роднини! Политиците никога не могат да разберат това. Те нямат роднини, както нас, във всеки град. Те срещат там само тревожни съпартийци и озлобени противници. За Бога, уважаеми политици, не пипайте с вашите скверни ръце взаимоотношенията ни с нашего брата! Тези наши близости на духа са хилядагодишни.
◊ ОПАСНОСТИ
• Без превод: "Манијак штипе за цицки и бега"
Изминатите две недели голем број припаднички на понежниот пол се пожалија дека релативно млад маж со костенлива кратко истрижена коса, ги фаќа за градите или за задникот, ги стиска до болка и бега со голема брзина.
Оние што го сретнале, велат дека често е облечен во бел дрес, се движи многу брзо и прави големи чекори.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
16.07.2007 г. 00:53
Посетено:
716
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/4292-pak-goreshto