Нет@кценти
Пред нас са блеснали житата
НетАкценти (63)
◊ ТОПЪЛ ДЪЖД
• Добре дошли в музея!
Любослава Русева
...преди няколко дни в София започнаха тържествени чествания за 125-годишнината на "вожда и учителя" Георги Димитров, след което и духовният наставник на някогашната номенклатура Богомил Райнов (Бог да го прости!) беше изпратен с такива почести и речи, все едно не става дума за една от най-мрачните фигури на "онова време", а за същински колос на духа и мисълта. Споменавам го, защото и едното, и другото представляват скандал, не по-малък, а може би и по-голям от текущите скандали в управлението. И едното, и другото са стадий от започналата от години битка срещу последните останки на смисленост, благоприличие и памет. И едното, и другото са много нагъл опит за "култура на лъжата"...
...
"Днешните млади" утре ще знаят, че Димитров е "защитник на демокрацията", Райнов - "духовен учител", а Живков има паметник в Правец, пред който преди шест години сегашният Първанов призова "да се помирим с историята", защото е "голям държавник". Няма и да са чували за Георги Марков, Сашо Сладура, Борю Зевзека и други наивници, които са си мислели, че "празникът на милицията все някога ще свърши" (по Марков).
• 12 юни – Ден на жертвите на комунизма
Никой не знае колко са, защото гробовете на милиони са безименни
Весела Илиева
Кой е моралът, който дава право в Правец да стои новопостроен паметник на диктатора Тодор Живков, а Димитровград да носи все още името на първия български комунистически масов убиец Георги Димитров?
Или паметниците на армията на СССР, окупирала с близо 300 000 свои войници Родината ни, да стоят издигнати, демонстрирайки сакралност и устойчивост, на която не се радва нито един от повече от скромните паметници на Левски, Ботев, Стамболов и малките мемориални плочи на близо 250 000 жертви на комунистическата диктатура?
◊ ПРОФИЛИ
• В паметта на света остава само добрата литература
Възприемам наградата "Аскеер" за драматургия като официално "Добре дошъл" в българската култура, признава живеещият в Австрия писател Димитър Динев
Деян Енев
- Голяма част от историите човек може да прочете в моите произведения. Ще разкажа само една.
Няколко години работих като реставратор. Един от колегите ми беше румънец. Помежду си разговаряхме на немски. Той живееше от пет години в Австрия и немският му беше сравнително добър. За да минава времето, често си разказвахме истории, той от Румъния, аз от България. Веднъж, разказвайки му нещо, аз употребих думата "истина". Той не я знаеше. От пет години живееше в Австрия и нито веднъж не му беше потрябвала. Виза му бе трябвала, разрешение за работа, адресна регистрация и какво ли не друго, но не и истината. Аз известно време се опитвах да му обясня значението на тази дума, но после се отказах. Той и без истината добре се беше справил.
• Книжният PR според Жаклин Вагенщайн, издател второ поколение
Въпросите зададе Марин Бодаков
- В България има свръхпродукция на книги: излизат 6 000 заглавия годишно, но пазарът е много малък и читателят не може да се ориентира в книжното море. Моята работа е заглавията на „Колибри‛‛ да станат разпознаваеми в този океан, да се отличат сред другите издания. Изборът обаче остава за читателите. Само те могат да решат на какво да обърнат внимание.
...
- Към кого е отправен нашият панаир? След като говориш за комуникация...
- Трябва да е отправен към всички. Да се тръби за него до такава степен, че всички, дори тези, които нямат навика да влизат в книжарница, да се почувстват задължени да отидат и да се срещнат с новите заглавия на панаира. Да иде цялото семейство. Да си купят книги, защото все пак има и намаление. На Панаира трябва да бъде цветно, разнообразно, да си личи, че участват всички издатели, че показват най-доброто от себе си...
• Никола Анастасов: От играта на политиците боли
Елена Кръстева
Хубаво е да навършиш една годишнина, в която искаш да се огледаш, а и да огледаш околните, с които си преживял тези години. След няколко дни - от 20 юни с колегите от Сатирата тръгваме на малко турне в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Добрич и Каварна. Ще играем "Римска баня" - поставихме я отново след 40 години в нашия театър при страхотен успех. Какво нещо е голямата драматургия. Навремето се шегувахме със Станислав Стратиев, че е класик. А той наистина е такъв! Нищо не променяме в текста му - публиката реагира и сега на същите места, както преди години. Значи Станислав е напипал истини, които са валидни не само за онези години, а е прозрял истината и на хората от бъдещето. Така е и измислил всяка дума, че ако решим да я подменим с нещо друго, тя губи красотата, смисъла си, насочеността. Абе, животът се повтаря...
◊ ПЕСНОПОЙКА
Пред нас са блеснали житата
окъпани от топъл дъжд
и ние вървим <4> нататък,
и няма край, и няма край
на шир и длъж.
Ехо, ехо, базкрайна шир и длъж.
Ехо, ехо, базкрайна шир и длъж.
Деца на светлата родина
от равнината и града,
ний с твърди стъпки <3> ще преминем
през наш'та млада, наш'та млада свобода.
Ехо, ехо, през наш'та свобода.
Ехо, ехо, през наш'та свобода.
И няма край животът бодър
и няма край, любов, копнеж.
И няма, няма, няма, няма край възхода
на героичната младеж.
◊ НА ШИР И ДЛЪЖ
• Данаилов: Само с общи усилия можем да реализираме развитие на културата ни
Само с общите усилия на институциите, на неправителствения сектор, на научните среди, творческите организации и експертните съвети можем да реализираме една максимално адекватна политика за развитие на българската култура в новите обществени и икономически условия, като равнопоставен член на европейското семейство.
• Челен опит
На 16-ти т.м. Политбюро на ЦК на ККП проведе заседание за разглеждане на изграждането на система за обществени културни услуги.
На заседанието се посочи, че изграждането на система за обществени културни услуги ще бъде под ръководството на правителството и с активното участие на обществените кръгове. Ниските обществени слоеве и селата са приоритет в изграждането на системата. Също така, ще се подобри мрежата за обществени културни услуги в селата и Западен Китай, с цел хармоничното развитие на културата, икономиката, политиката и обществото
• Добре дошли в музея!
Любослава Русева
...преди няколко дни в София започнаха тържествени чествания за 125-годишнината на "вожда и учителя" Георги Димитров, след което и духовният наставник на някогашната номенклатура Богомил Райнов (Бог да го прости!) беше изпратен с такива почести и речи, все едно не става дума за една от най-мрачните фигури на "онова време", а за същински колос на духа и мисълта. Споменавам го, защото и едното, и другото представляват скандал, не по-малък, а може би и по-голям от текущите скандали в управлението. И едното, и другото са стадий от започналата от години битка срещу последните останки на смисленост, благоприличие и памет. И едното, и другото са много нагъл опит за "култура на лъжата"...
...
"Днешните млади" утре ще знаят, че Димитров е "защитник на демокрацията", Райнов - "духовен учител", а Живков има паметник в Правец, пред който преди шест години сегашният Първанов призова "да се помирим с историята", защото е "голям държавник". Няма и да са чували за Георги Марков, Сашо Сладура, Борю Зевзека и други наивници, които са си мислели, че "празникът на милицията все някога ще свърши" (по Марков).
• 12 юни – Ден на жертвите на комунизма
Никой не знае колко са, защото гробовете на милиони са безименни
Весела Илиева
Кой е моралът, който дава право в Правец да стои новопостроен паметник на диктатора Тодор Живков, а Димитровград да носи все още името на първия български комунистически масов убиец Георги Димитров?
Или паметниците на армията на СССР, окупирала с близо 300 000 свои войници Родината ни, да стоят издигнати, демонстрирайки сакралност и устойчивост, на която не се радва нито един от повече от скромните паметници на Левски, Ботев, Стамболов и малките мемориални плочи на близо 250 000 жертви на комунистическата диктатура?
◊ ПРОФИЛИ
• В паметта на света остава само добрата литература
Възприемам наградата "Аскеер" за драматургия като официално "Добре дошъл" в българската култура, признава живеещият в Австрия писател Димитър Динев
Деян Енев
- Голяма част от историите човек може да прочете в моите произведения. Ще разкажа само една.
Няколко години работих като реставратор. Един от колегите ми беше румънец. Помежду си разговаряхме на немски. Той живееше от пет години в Австрия и немският му беше сравнително добър. За да минава времето, често си разказвахме истории, той от Румъния, аз от България. Веднъж, разказвайки му нещо, аз употребих думата "истина". Той не я знаеше. От пет години живееше в Австрия и нито веднъж не му беше потрябвала. Виза му бе трябвала, разрешение за работа, адресна регистрация и какво ли не друго, но не и истината. Аз известно време се опитвах да му обясня значението на тази дума, но после се отказах. Той и без истината добре се беше справил.
• Книжният PR според Жаклин Вагенщайн, издател второ поколение
Въпросите зададе Марин Бодаков
- В България има свръхпродукция на книги: излизат 6 000 заглавия годишно, но пазарът е много малък и читателят не може да се ориентира в книжното море. Моята работа е заглавията на „Колибри‛‛ да станат разпознаваеми в този океан, да се отличат сред другите издания. Изборът обаче остава за читателите. Само те могат да решат на какво да обърнат внимание.
...
- Към кого е отправен нашият панаир? След като говориш за комуникация...
- Трябва да е отправен към всички. Да се тръби за него до такава степен, че всички, дори тези, които нямат навика да влизат в книжарница, да се почувстват задължени да отидат и да се срещнат с новите заглавия на панаира. Да иде цялото семейство. Да си купят книги, защото все пак има и намаление. На Панаира трябва да бъде цветно, разнообразно, да си личи, че участват всички издатели, че показват най-доброто от себе си...
• Никола Анастасов: От играта на политиците боли
Елена Кръстева
Хубаво е да навършиш една годишнина, в която искаш да се огледаш, а и да огледаш околните, с които си преживял тези години. След няколко дни - от 20 юни с колегите от Сатирата тръгваме на малко турне в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Добрич и Каварна. Ще играем "Римска баня" - поставихме я отново след 40 години в нашия театър при страхотен успех. Какво нещо е голямата драматургия. Навремето се шегувахме със Станислав Стратиев, че е класик. А той наистина е такъв! Нищо не променяме в текста му - публиката реагира и сега на същите места, както преди години. Значи Станислав е напипал истини, които са валидни не само за онези години, а е прозрял истината и на хората от бъдещето. Така е и измислил всяка дума, че ако решим да я подменим с нещо друго, тя губи красотата, смисъла си, насочеността. Абе, животът се повтаря...
◊ ПЕСНОПОЙКА
Пред нас са блеснали житата
окъпани от топъл дъжд
и ние вървим <4> нататък,
и няма край, и няма край
на шир и длъж.
Ехо, ехо, базкрайна шир и длъж.
Ехо, ехо, базкрайна шир и длъж.
Деца на светлата родина
от равнината и града,
ний с твърди стъпки <3> ще преминем
през наш'та млада, наш'та млада свобода.
Ехо, ехо, през наш'та свобода.
Ехо, ехо, през наш'та свобода.
И няма край животът бодър
и няма край, любов, копнеж.
И няма, няма, няма, няма край възхода
на героичната младеж.
◊ НА ШИР И ДЛЪЖ
• Данаилов: Само с общи усилия можем да реализираме развитие на културата ни
Само с общите усилия на институциите, на неправителствения сектор, на научните среди, творческите организации и експертните съвети можем да реализираме една максимално адекватна политика за развитие на българската култура в новите обществени и икономически условия, като равнопоставен член на европейското семейство.
• Челен опит
На 16-ти т.м. Политбюро на ЦК на ККП проведе заседание за разглеждане на изграждането на система за обществени културни услуги.
На заседанието се посочи, че изграждането на система за обществени културни услуги ще бъде под ръководството на правителството и с активното участие на обществените кръгове. Ниските обществени слоеве и селата са приоритет в изграждането на системата. Също така, ще се подобри мрежата за обществени културни услуги в селата и Западен Китай, с цел хармоничното развитие на културата, икономиката, политиката и обществото
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
18.06.2007 г. 00:03
Посетено:
1899
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/4154-pred-nas-sa-blesnali-zhitata