Нет@кценти

Сладката латерна на безкрайния преход

НетАкценти (62)

◊ ДРУГОТО ВРЕМЕ

Бай Ганю като пътник на Титаник
Яни Милчаков

Този период - между средата на 90-те години на ХІХ в. и 1912 г. - остава запомнен с първата масова радост от насладите на живота и изкуството.
...
Днешният ни поглед към българската ‛belle époque“ задължително следва в ретроспекция топиката на многократно подхващаните и несвършващи разговори за успешните и неосъществените опити на българската културна модерност пред дилемите «Ние и Европа», «към коя Европа...», «какво от Европа...».


◊ ТУК И СЕГА

Кристин Димитрова: Бедни творци могат да правят изкуство, но бедни държави – много трудно
Лъчезар Цветков

- Доста хора, които се занимават с изкуство и култура в България постоянно обвиняват държавата в липса на грижа и защита? Правилен и обективен ли е този подход?

- ...Да, държавата трябва да се грижи за литературата, при условие, че го прави умно. Ако президентът раздава разни пликове на творци от неговия политически спектър, това не е държавна грижа за литературата, а препотвърждаване на лоялности под официална форма. Ако разни посланици се изживяват като книжовни демиурзи и сменят едни имена на участници в културни събития с други, това също не е държавна грижа, а част от всепроникващата политическа битка. Това не означава, че не може да се направи нещо справедливо.

- Какво е вашето мнение за интелектуалците, които са близко до политиката?

- Това са много добре устроени в живота безнадеждни хора... На интелектуалеца му остава само едно – честното лично мнение. Колко време ще издържи то честно в близост до политика? Рано или късно ще се стигне до размяна на дребни услуги. ... Ако интелектуалецът е поканен да участва с мнението си, всичко е наред. Ако нагажда мнението си така, че да го поканят и втори път, близостта става опасна.

Иван Ничев, режисьор: Българското кино да проговори на английски
Република Македония харчи за кино 20 млн. лв., ние даваме 6 млн. лв.

- ...При американското кино инвестират банки. Дават заем със съответната лихва, след което филмът гони възвръщаемост.

В България единствената телевизия, която дава пари за българско кино, е БНТ. Питам СЕМ и други защо не принудят Нова телевизия и БиТиВи, които са големи, сериозни, национални телевизии, да правят същото.

- Защото са частни, никой не ги дотира и се издържат от печалби, а не харчат за губещи проекти, каквито са българските филми. А защо не им предлагате печеливши филмови проекти?

- Добре тогава! Ако ВИП брадър е киното, което иска да гледа българския народ, нека си го признае и не охка как нямало филмопроизводство.

В ход е популистки диктат под “закрилата” на национални ценности
Разговор с проф. Владимир Градев и доц. д-р Александър Кьосев
Даниела Горчева

- Ще бъдем ли твърде мнителни, ако в добре разгърнатите масови “обединяващи” и патриотарски кампании видим тоталитарни тренировки или най-малкото уж забравени рефлекси?

Владимир Градев
: Действително, кампанията напомня за 80-те години, спомняме си как и с какви псевдо-исторически аргументи същите тези псевдо-учени обосноваваха тогава “възродителния процес”. Не случайно, Цвятко Цветков, бивш служител на Шесто управление, заяви, че един от участниците в тъй охулвания проект е бил разработван от тайните служби още от осемдесетте години.

Александър Кьосев
: По-скоро това е нова разработка на нови, ще ги нарека “елити в сянка”, съобразена с настоящите несигурност и страхове и омрази на съвременното българско общество. Омрази към етническия “Друг”, омрази към Европа, която ни прие официално, но не изпита нужда да “признае” колко сме велики, омраза към официалните политически партии, които се провалиха, омраза към всякакви публично видими официални елити.

Църквата в медийните практики     
Доц. Георги Лозанов 

... първо трябва да погледнем за миг отношенията между медиите и Църквата, да ги погледнем онтологично, как стоят една спрямо друга. Тези отношения, преноса така да се каже на проблема на Църквата в медиата, която е посредник, е предварително травмиран, предварително утежнен. Защото храмът е вертикално пространство, пространство с финална истина, докато медийното пространство е изцяло хоризонтално – няма нищо по-старо от вчерашния вестник...

Когато Църквата стане събитие, това означава, че Църквата е вече в много дълбока криза. Тя е несъбитийна и трябва да влиза несъбитийно.

Това е работа, която Църквата трябва да свърши за обществото. Иначе, ако трябва да кажа какво Църквата трябва да свърши за себе си от гледна точка на медиите, това е да не ги пипа; предварително да се откаже от каквито и да е взаимодействия. Ако тя иска да бъде вярна на себе си и да си върши собствената си работа, няма място и няма и смисъл да търси медийно взаимодействие. Това е вече въпрос за самия възглед за Църквата. Какво тя трябва да върши. Ако Църквата пък иска да свърши нещо за обществото, непременно трябва да се включи през медиите в ценностния дебат.


In memoriam

Богомил Райнов

Автор: Антоанета Добрева
11.06.2007 г. 00:14
Посетено: 422
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/4119-sladkata-laterna-na-bezkrayniya-prehod