Нет@кценти
Трюфели по нашенски, с чубрица
НетАкценти (57)
◊ ЛИЦА
• Има и щастливи журналисти…
Сашо Диков: ... Затова се опитвам да създавам условия, благодарение на които да се вършат идеално и двете неща. Но няма такава ситуация, за съжаление. Журналистът разбира колко е смешен в очите на сума ти хора, когато пледира за някаква истина, принципи, за нещо, наречено морал; за неща, които звучат все по-смешно и по-абсурдно в очите на все повече колеги… За хората може би не толкова, но най-вече за колегите. Сред тях вече не е модерно... Не е в нормите на модерната журналистика да говориш това, което мислиш, да не се съобразяваш с никой и нищо.
Сашо Диков: От време на време си представям и такива неща. Например историята с концерта-митинг пред ‛Св. Александър Невски‛ в подкрепа на медицинските сестри. Митингът продължи точно 24 минути и 45 секунди. Защото на 25-та минута трябваше да започне рекламният блок на Би Ти Ви. Аз това го казах. След което – може би случайно, се появиха коментари от сериозни хора как се употребява тази идея... Решил съм за себе си, че след като са ми дали право да говоря това, което мисля, трябва да го използвам, да го употребя в добрия смисъл. Максимално да го употребя и да съм максимално коректен към нормите на професията. Това смятам, че трябва да правя. Това се мъча да правя. Единственото, за което претендирам, е за професионален морал и за някакво професионално достойнство. Не съм цвете за мирисане по сума ти линии, единствената ми претенция е по професионална линия. Имал съм късмета, възможността, шанса през всичките тия години това, което съм искал да кажа, да го казвам.
• Мартин Карбовски: Истината е скъпа, пари за нея в България нямаме
Полина Тодорова
Има съдби по лоши от смъртта. И това не са съдбите на моите герои. Това са съдбите на политиците у нас и на тези, които ги смятат за звезди.
Някой трябва да плати за истината повече, отколкото за лъжата - тогава вече ще има и истинска журналистика въобще.
Засега, понеже сме бедни като хора и държава, имаме пари да плащаме на всеобщата лъжа и кривда. Истината е скъпо удоволствиe. Скъпа като трюфел, дефицитна като съвест.
◊ ЗВЕЗДОЛЕТ
• Юлиан Вучков: всеки ден раздавам по 45 автографа
Нели Томова
- Как ви се отразява това?
- Кара ме да се чувствам много добре, защото имам зад гърба си подкрепата на цялата силна, кадърна, културна част от младежката аудитория. Не ме гледат единствено тийнейджърите от 10 до 15 г., които гледат други просташки предавания, и част от които са психично увредени. Имат душевни проблеми. Те крещят, викат, тичат като някакво подюрено стадо. Крещят против всякакви хора, особено когато видят известен човек… На всеки, който ги спре или подмине, му говорят на “ти” с истерични неистови крясъци.
Смятам, че много от нормалните българи харесват моето предаване, и гледат и повторенията. Значи всички тия хора ме гледат и ме обичат, и ме уважават. Те, ако са простаци, ще гледат ли всяка неделя, както и повторенията, след като това е “проблемно” ТВ издание?! Но има и един милион простаци, нека да са два милиона. Аз казвам, четири милиона са нормални хора, два милиона има простаци, нека има и за тях предаване.
◊ БИНОКЪЛ
• Калоян е погребан. Да живее кичът!
Липсата на мярка може да превърне дори и смъртта в бутафория
Ясен Бориславов
По инерция от миналото образите на кича се свързват предимно с бита (куче касичка от филма "Опасен чар"), но той може да има проявления в различни сфери. Има музикален кич (чалгата), политически кич (инициативата на Яне Янев за евродепутатството на медицинските сестри), архитектурен кич (в Банско, по Черноморието, в столичния квартал "Лозенец"), съдебен кич (процесите срещу кримибосове) и т.н. Вече има и погребален кич с монументално-исторически характер.
◊ ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
• Валери Петров: Човек си остава дете...
"Ужасна работа е, като си представя, че съм на 87 години и за вас това сто на сто е дълбока старост, както и навремето за нас. Но трябва да ви кажа, че човекът е много хитро животно. Той си измисля за всяка възраст нова естетика, отнасяща се главно към него самия..."
ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА
Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.
Дълго си живяхме мирно и по свойски
в нявгашни далечни ери мезозойски,
ала нещо става - чувстваме го всички,
като си напрегнем дребните главички:
някои животни станали са ловки,
нокти са развили и добили човки,
гребени от плочи, челюсти зъбати,
и на туй отгоре - нрави непознати.
А пък ний, родени в миналото време,
ний сме пригодени папрат да пасеме
и затуй зъбите са ни всички кътни,
и затуй спокойно другите ядат ни,
и затуй видът ни, рядък напоследък,
бавно си изчезва с общия напредък.
...
• Има и щастливи журналисти…
Сашо Диков: ... Затова се опитвам да създавам условия, благодарение на които да се вършат идеално и двете неща. Но няма такава ситуация, за съжаление. Журналистът разбира колко е смешен в очите на сума ти хора, когато пледира за някаква истина, принципи, за нещо, наречено морал; за неща, които звучат все по-смешно и по-абсурдно в очите на все повече колеги… За хората може би не толкова, но най-вече за колегите. Сред тях вече не е модерно... Не е в нормите на модерната журналистика да говориш това, което мислиш, да не се съобразяваш с никой и нищо.
Сашо Диков: От време на време си представям и такива неща. Например историята с концерта-митинг пред ‛Св. Александър Невски‛ в подкрепа на медицинските сестри. Митингът продължи точно 24 минути и 45 секунди. Защото на 25-та минута трябваше да започне рекламният блок на Би Ти Ви. Аз това го казах. След което – може би случайно, се появиха коментари от сериозни хора как се употребява тази идея... Решил съм за себе си, че след като са ми дали право да говоря това, което мисля, трябва да го използвам, да го употребя в добрия смисъл. Максимално да го употребя и да съм максимално коректен към нормите на професията. Това смятам, че трябва да правя. Това се мъча да правя. Единственото, за което претендирам, е за професионален морал и за някакво професионално достойнство. Не съм цвете за мирисане по сума ти линии, единствената ми претенция е по професионална линия. Имал съм късмета, възможността, шанса през всичките тия години това, което съм искал да кажа, да го казвам.
• Мартин Карбовски: Истината е скъпа, пари за нея в България нямаме
Полина Тодорова
Има съдби по лоши от смъртта. И това не са съдбите на моите герои. Това са съдбите на политиците у нас и на тези, които ги смятат за звезди.
Някой трябва да плати за истината повече, отколкото за лъжата - тогава вече ще има и истинска журналистика въобще.
Засега, понеже сме бедни като хора и държава, имаме пари да плащаме на всеобщата лъжа и кривда. Истината е скъпо удоволствиe. Скъпа като трюфел, дефицитна като съвест.
◊ ЗВЕЗДОЛЕТ
• Юлиан Вучков: всеки ден раздавам по 45 автографа
Нели Томова
- Как ви се отразява това?
- Кара ме да се чувствам много добре, защото имам зад гърба си подкрепата на цялата силна, кадърна, културна част от младежката аудитория. Не ме гледат единствено тийнейджърите от 10 до 15 г., които гледат други просташки предавания, и част от които са психично увредени. Имат душевни проблеми. Те крещят, викат, тичат като някакво подюрено стадо. Крещят против всякакви хора, особено когато видят известен човек… На всеки, който ги спре или подмине, му говорят на “ти” с истерични неистови крясъци.
Смятам, че много от нормалните българи харесват моето предаване, и гледат и повторенията. Значи всички тия хора ме гледат и ме обичат, и ме уважават. Те, ако са простаци, ще гледат ли всяка неделя, както и повторенията, след като това е “проблемно” ТВ издание?! Но има и един милион простаци, нека да са два милиона. Аз казвам, четири милиона са нормални хора, два милиона има простаци, нека има и за тях предаване.
◊ БИНОКЪЛ
• Калоян е погребан. Да живее кичът!
Липсата на мярка може да превърне дори и смъртта в бутафория
Ясен Бориславов
По инерция от миналото образите на кича се свързват предимно с бита (куче касичка от филма "Опасен чар"), но той може да има проявления в различни сфери. Има музикален кич (чалгата), политически кич (инициативата на Яне Янев за евродепутатството на медицинските сестри), архитектурен кич (в Банско, по Черноморието, в столичния квартал "Лозенец"), съдебен кич (процесите срещу кримибосове) и т.н. Вече има и погребален кич с монументално-исторически характер.
◊ ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
• Валери Петров: Човек си остава дете...
"Ужасна работа е, като си представя, че съм на 87 години и за вас това сто на сто е дълбока старост, както и навремето за нас. Но трябва да ви кажа, че човекът е много хитро животно. Той си измисля за всяка възраст нова естетика, отнасяща се главно към него самия..."
ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА
Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.
Дълго си живяхме мирно и по свойски
в нявгашни далечни ери мезозойски,
ала нещо става - чувстваме го всички,
като си напрегнем дребните главички:
някои животни станали са ловки,
нокти са развили и добили човки,
гребени от плочи, челюсти зъбати,
и на туй отгоре - нрави непознати.
А пък ний, родени в миналото време,
ний сме пригодени папрат да пасеме
и затуй зъбите са ни всички кътни,
и затуй спокойно другите ядат ни,
и затуй видът ни, рядък напоследък,
бавно си изчезва с общия напредък.
...
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
22.04.2007 г. 22:47
Посетено:
652
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/3860-tryufeli-po-nashenski-s-chubritsa