Нет@кценти

"Вчера". Страхливо ли започнахме живота си?

НетАкценти (51)

◊ АНАЛИЗИ

Д-р Йоахим ГАУК: В Германия изчистихме елита от агентите на ЩАЗИ
Интервюто взе Драгомир Иванов

Младите и учениците трябва да научат от тях за бруталното лице на диктатурата. Хората обичат да си спомнят това, което не боли, и разказват хубави неща - за пътуванията, всички имали работа и т.н. Но не разказват за тайната полиция, за липсата на свободни избори, за това, че нямаше истински синдикати, никакви граждански права и т.н. Затова ни е нужна и просветителска програма срещу носталгията.
...
Този филм е разказ от живота. И вече заговаря и на други хора, не само на тези, които са специалисти по миналото. Например на поколението на моите внуци, които не са живели в ГДР. Те сега гледат и питат - ама вярно, наистина ли така е било? Когато фактите са известни, разработката на миналото напредва вече чрез творческото пренасяне на нивото на чувствата.

Обединяващата сила на музиката
Даниел Баренбойм

Твърдо вярвам, че не е възможно да говориш за музика. Множеството й дефиниции само описват различни субективни реакции. Точна и обективна ми се струва единствено дефиницията на големия италиански пианист и композитор Феручио Бузони, според когото музиката е звучен въздух. Тя съдържа и всичко, и нищо.
...
В общества, страдащи от политическо потисничество или управленчески вакуум, културата често се превръща в динамичен водач. Разполагаме с много необикновени примери за това явление: самиздатската литература в бившия източен блок, южноафриканската поезия и драма по времето на апартейда, палестинската литература насред толкова много конфликти. От друга страна, тоталитарните режими обиждат своите творци, представяйки творбите им като върховното постижение на едно високоефективно и богато в културно отношение общество.


◊ ГОДИШНИНИ И ГЛЕДИЩА

10 март - Ден в памет на жертвите на Холокоста и за благодарност към спасителите

Заблуда е описването на Борис ІІІ като спасител на българските евреи
Ноа Гал-Гендлер - посланик на Израел в София

Денят в памет на спасяването на мнозинството от българските евреи по време на Втората световна война е повод за Държавата Израел да благодари на България от името на еврейския народ за забележителната смелост при спасяването на близо 50 000 евреи от холокоста. Това е също така подходящ момент за размисъл за начина, по който този славен епизод в историята на България - с който българите могат и трябва да се гордеят - се използва от някои хора, за да бъдат възхвалявани лица без абсолютно никакви заслуги за спасяването на българските евреи. По-специално описването на Борис ІІІ като спасител на българското еврейско население е заблуда, която натрапчиво обърква добре документираните исторически данни.

Протестно писмо относно статията на Ноа Гал-Гендлер срещу цар Борис ІІІ
Ивайло Шалафов

В нея почитаемият представител на една приятелска и братска страна, основоположниците на която са част от спасените 50 000 българи от еврейски произход, си позволява по един крайно недостоен и недипломатичен начин и с език, наподобяващ времена от преди 17 години, да прави констатации и изводи за исторически събития, които промяната от 10 ноември 1989 г. позволи да бъдат разглеждани през призмата на достоверните факти и документи.

Човекът, който изигра Хитлер, или Цар Борис ІІІ
Самуил Ардити

...годината бе 1992, пътувах обратно от България за Израел. В самолета попаднах на статия, публикувана във вестник 24 часа. Вестникът бе с дата 8 октомври. Там бе публикувано интервю на журналиста Красимир Миланов със Сава Джеврев, личният шофьор на Царя. “Негово величество бе отровен”. Заглавието ме зашемети. След дълги лъжи и клевети, след систематично очерняне на Царя, това бе лъч в тъмнината. Прочетох интервюто на един дъх. В него Джеврев споделя: “През 1942 година, на път за Курило, срещнахме 50-60 човека, които павираха пътя. Негово величество слезе от колата. Надзирателят на групата го позна и изкомандва. Работата спря. Царят даде свободно и се разприказва с хората към половин и повече часа. Когато тръгнахме, въздъхна и каза: “Тия всички са евреи. Но дано имат късмет да се отърват, защото никак не ми харесва на мен тази работа. Но няма как... И наистина имаха късмет, защото той ги спаси. Заради евреите и заради нашите войски, които той не изпрати на руския фронт, Негово височество загуби живота си.”


◊ ДНЕС

Още за съвременното изкуство в България
Светлана Куюмджиева

Поканата да напиша текст за съвременното изкуство в България ми подейства точно толкова противоречиво, колкото и самото съвременно изкуство в България. От една страна, това е чудесна възможност и трибуна да изброя проблемите и да заявя позиция.

От друга, прословутата и неведнъж коментирана шизоидност на въпросното изкуство налага една по-различна форма на коментар върху него - не толкова дълъг и напоителен монолог, колкото дискусия, разговор, спор и дори скандал. Само в този формат, струва ми се, текстът би имал някакъв рефлекс върху средата, макар че кой ли се интересува от вътрешните драми на артистичните среди... Въпреки това не отказах възможността да заявя субективното си мнение.

Един текст за съвременното българско изкуство, според мен, би трябвало да даде поне отчасти отговор на няколко основни въпроса.

Има ли съвременно изкуство в България?

С една категорична и дори плашеща лаконичност още в самото начало мога да заявя, че съвременно изкуство в България всъщност няма.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
12.03.2007 г. 00:13
Посетено:
676
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/3629-vchera-strahlivo-li-zapochnahme-zhivota-si