Нет@кценти
Важни са лицата
НетАкценти (50)
◊ ПРОФИЛИ
• Архитектът Бойко Кадинов: Идеята да купиш се превърна в религия
Елена Кръстева
- Какво можем да прочетем по лицето на София сега? Преодоляхме ли мутробарока?
- Не мисля, че тази тенденция е отшумяла до край, защото нашата действителност все още е на границата на сивата икономика. Бързата норма на печалба се отрази пряко на архитектурата. Инвестира се в евтини окачени стъклени фасадни стени, които видимо деградират в града. Няма идея за икономия на енергия, а цената на петрола скочи в пъти. Произвеждат се огромни стъклени северни стени, които някой трябва да отоплява или охлажда. Това говори, че не се влагат собствените средства, че някъде по веригата се перат пари и архитектурата и строителство са удобно средство за това.
Убеден съм, че новият бизнес има нужда от ново лице. И то ще бъде легитимирано през културата, през архитектурата.
...
Затова може би моловете са толкова популярни. Защото идеята да купиш, да имаш в момента, в настоящето, се превърна в нов тип религия.
...
В момента тече изложбата на Леонардо да Винчи. Виждаме колко малко от неговите велики творби са били реализирани в неговото време. Ако тогава разсъждаваха според днешната пазарна действителност, Леонардо да Винчи никога нямаше да се случи.
• Божидар Бончев. За вазите и за храмовете
Интервю на Людмила Димова
- Миналата есен на изложбата ви „Кариес” в Пловдив, натоварена с политически подтекст, дошъл целият стоматологичен факултет със съвсем конкретни очаквания да демонстрирате нови зъболекарски техники. Изненада ли ви рецепцията?
- Живеем в общество, в което информациите и каналите, по които те се предават, са толкова манипулативни. Има голямо невежество и то непрекъснато се мултиплицира. Нашите понятия са така затлачени с клишета, с плакатно популистко мислене, че ние възприемаме света в невероятно нереалистична картина. Тези смешни парадокси показват невъзможността да се вникне в заглавието, в артистичната проява. Информацията за една изложба би трябвало да стигне до хората с потребности. Но културата е на последна страница в медиите, няма професионална критика и дебати, затова се губи многообразието на културния процес. Всичко е едно, събитията не се възприемат в тяхното многообразие и различност. Тук няма дебати, има война – или ще е социалистически реализъм, или ще е нещо друго, конкретизирано като съвременно изкуство, което отново трябва да доминира.
◊ ПРЕДЕЛИ
• Църквата е жива там, където има духовен живот
Интервю на Мая Краева с доц. д-р Димитър п. Маринов Киров
Нашата Православна църква е изключително толерантна. Какво става напоследък? Кой допусна новоизбраният Пловдивски митрополит Николай да направи толкова много гафове в първите си дни на този пост?
В областта на обществения живот вървят много и различни митове. Един от тях е, че Православната църква е много толератна. Толерантността не е църковно поятие. Самата Църква никога не се е определяла като такава. Терминът има повече или по-малко политическо и социологическо зачение. Тази е една от чуждите думи в българския език, които се използват много, но не много знаят нейното значение. Църквата от своя страна има свой език и който не го познава, а се опитва да го използва, изпада в неудобно положение. Църквата сама по себе си има различни нива на търпимост. Тя никога не може да прави компромиси по отношение на вярата, но винаги е и трябва да бъде търпима спрямо тези, които не са нейни членове, зачитайки тяхната свобода на избор в какво да вярват. Неин дълг е да свидетелства за истината, която тя носи – да предлага, но да не налага.
• Водачи и учители
Димитър Камбуров
Всъщност основната задача на всенародното допитване следва да се счита за изпълнена: докато българинът продължава да се идентифицира преди всичко като национално културно минало, той ще бъде все така лишен от визия за актуалната си мисия на модернизатор на самия себе си, на динамично преосмисляща се ценност в собствените си очи. Докато българинът продължава да се срамува, че е такъв, какъвто е, т.е. оцеляващ или крадящ, няма никаква опасност той да се превърне в гражданин, който има очи и зрялост, за да поиска сметка за общностната си участ на мамен и мамещ некадърник със стъмнен хоризонт и липса на визия за мисия. Музеизацията на културата е лицето на нейната бигбрадъризация: свеждането й до детството на една нация, която днес е пораснала и живее под булото на срам и грях, разкъсвана от страсти и неволи, говори за двойна инфантилизация. Защото мисленето за мита като за стадиален е най-сигурният знак, че продължаваме да живеем именно според правилата на самата митологичност.
• Ефектът YouTube
Мозес Наим
Преди 15 години светът се дивеше на легендарния "CNN ефект". Имаше очаквания, че немигащите очи на телевизионните камери отвъд посегателствата на цензорите ще доведат до по-голяма отговорност и прозрачност на правителствата и международната система. В известен смисъл тези очаквания се сбъднаха. От началото на 90-те години бяха изобличени изборни измами, които иначе щяха да останат скрити, вля се енергия в демократични въстания, ограничен бе масовият глад, започваха или приключваха военни кампании - и всичко това благодарение на CNN ефекта. Но YouTube ефектът ще бъде още по-силен. Макар че BBC, CNN и други международни новинарски агенции наемат хиляди професионални журналисти, те никога не могат да бъдат така вездесъщи като милионите хора с мобилни телефони, които могат да записват видео. Благодарение на тяхното разпространение светът можа да стане свидетел на разстрел в планински проход на 5000 м височина.
• Архитектът Бойко Кадинов: Идеята да купиш се превърна в религия
Елена Кръстева
- Какво можем да прочетем по лицето на София сега? Преодоляхме ли мутробарока?
- Не мисля, че тази тенденция е отшумяла до край, защото нашата действителност все още е на границата на сивата икономика. Бързата норма на печалба се отрази пряко на архитектурата. Инвестира се в евтини окачени стъклени фасадни стени, които видимо деградират в града. Няма идея за икономия на енергия, а цената на петрола скочи в пъти. Произвеждат се огромни стъклени северни стени, които някой трябва да отоплява или охлажда. Това говори, че не се влагат собствените средства, че някъде по веригата се перат пари и архитектурата и строителство са удобно средство за това.
Убеден съм, че новият бизнес има нужда от ново лице. И то ще бъде легитимирано през културата, през архитектурата.
...
Затова може би моловете са толкова популярни. Защото идеята да купиш, да имаш в момента, в настоящето, се превърна в нов тип религия.
...
В момента тече изложбата на Леонардо да Винчи. Виждаме колко малко от неговите велики творби са били реализирани в неговото време. Ако тогава разсъждаваха според днешната пазарна действителност, Леонардо да Винчи никога нямаше да се случи.
• Божидар Бончев. За вазите и за храмовете
Интервю на Людмила Димова
- Миналата есен на изложбата ви „Кариес” в Пловдив, натоварена с политически подтекст, дошъл целият стоматологичен факултет със съвсем конкретни очаквания да демонстрирате нови зъболекарски техники. Изненада ли ви рецепцията?
- Живеем в общество, в което информациите и каналите, по които те се предават, са толкова манипулативни. Има голямо невежество и то непрекъснато се мултиплицира. Нашите понятия са така затлачени с клишета, с плакатно популистко мислене, че ние възприемаме света в невероятно нереалистична картина. Тези смешни парадокси показват невъзможността да се вникне в заглавието, в артистичната проява. Информацията за една изложба би трябвало да стигне до хората с потребности. Но културата е на последна страница в медиите, няма професионална критика и дебати, затова се губи многообразието на културния процес. Всичко е едно, събитията не се възприемат в тяхното многообразие и различност. Тук няма дебати, има война – или ще е социалистически реализъм, или ще е нещо друго, конкретизирано като съвременно изкуство, което отново трябва да доминира.
◊ ПРЕДЕЛИ
• Църквата е жива там, където има духовен живот
Интервю на Мая Краева с доц. д-р Димитър п. Маринов Киров
Нашата Православна църква е изключително толерантна. Какво става напоследък? Кой допусна новоизбраният Пловдивски митрополит Николай да направи толкова много гафове в първите си дни на този пост?
В областта на обществения живот вървят много и различни митове. Един от тях е, че Православната църква е много толератна. Толерантността не е църковно поятие. Самата Църква никога не се е определяла като такава. Терминът има повече или по-малко политическо и социологическо зачение. Тази е една от чуждите думи в българския език, които се използват много, но не много знаят нейното значение. Църквата от своя страна има свой език и който не го познава, а се опитва да го използва, изпада в неудобно положение. Църквата сама по себе си има различни нива на търпимост. Тя никога не може да прави компромиси по отношение на вярата, но винаги е и трябва да бъде търпима спрямо тези, които не са нейни членове, зачитайки тяхната свобода на избор в какво да вярват. Неин дълг е да свидетелства за истината, която тя носи – да предлага, но да не налага.
• Водачи и учители
Димитър Камбуров
Всъщност основната задача на всенародното допитване следва да се счита за изпълнена: докато българинът продължава да се идентифицира преди всичко като национално културно минало, той ще бъде все така лишен от визия за актуалната си мисия на модернизатор на самия себе си, на динамично преосмисляща се ценност в собствените си очи. Докато българинът продължава да се срамува, че е такъв, какъвто е, т.е. оцеляващ или крадящ, няма никаква опасност той да се превърне в гражданин, който има очи и зрялост, за да поиска сметка за общностната си участ на мамен и мамещ некадърник със стъмнен хоризонт и липса на визия за мисия. Музеизацията на културата е лицето на нейната бигбрадъризация: свеждането й до детството на една нация, която днес е пораснала и живее под булото на срам и грях, разкъсвана от страсти и неволи, говори за двойна инфантилизация. Защото мисленето за мита като за стадиален е най-сигурният знак, че продължаваме да живеем именно според правилата на самата митологичност.
• Ефектът YouTube
Мозес Наим
Преди 15 години светът се дивеше на легендарния "CNN ефект". Имаше очаквания, че немигащите очи на телевизионните камери отвъд посегателствата на цензорите ще доведат до по-голяма отговорност и прозрачност на правителствата и международната система. В известен смисъл тези очаквания се сбъднаха. От началото на 90-те години бяха изобличени изборни измами, които иначе щяха да останат скрити, вля се енергия в демократични въстания, ограничен бе масовият глад, започваха или приключваха военни кампании - и всичко това благодарение на CNN ефекта. Но YouTube ефектът ще бъде още по-силен. Макар че BBC, CNN и други международни новинарски агенции наемат хиляди професионални журналисти, те никога не могат да бъдат така вездесъщи като милионите хора с мобилни телефони, които могат да записват видео. Благодарение на тяхното разпространение светът можа да стане свидетел на разстрел в планински проход на 5000 м височина.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
05.03.2007 г. 00:18
Посетено:
639
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/3588-vazhni-sa-litsata