Пропорции

◊ УРОЦИ

• Изповед на учител пред министъра на просветата
  Велко Велков

Ако съдим по думите на министър Вълчев "аз не знам какво ще се случи след една или две години, но ние ще въведем програмата, а после ще я усъвършенстваме", този хаос с времето ще се засилва. Ние и сега всекидневно научаваме за нови идеи и хрумвания, независимо че тя вече е утвърдена от Народното събрание. Sancta simplicitas.

...С излишните промени в структурата и в учебните планове министърът внесе нови източници на напрежение и хаос, но когато се появят техните негативи, той вече ще е на друга работа.

-------- из коментарите към статията --------
"Има достатъчно предмети от които могат да се вземат часове, за да се изучават компютърни технологии. Може да се намали трудовото обучение - мисля, че в 21 в. това е анахронизъм, може музика да се изучава само 2-3 г., колкото за обща култура, изобр. изкуство също, защото какво се получава - учениците могат да коват гвоздеи, да пеят що-годе, да рисуват с водни боички, а не могат да работят с компютър примерно - познайте кои от горните умения би предпочел работодателят да види в кандидата за работа. Мислите ли, че работодателят ще се впечатли от това дали работникът може да пее или рисува - смятам, че изискванията на днешното време са много различни."


• Тестът с бонбоните

Щастието на децата е единственото, към което училището си струва да се стреми
  Филип Бийдъл, "Гардиън"

"Учителите, също както родителите, желаят децата да бъдат умствено и физически здрави и интелигентни в най-широкия смисъл - тъкмо затова са уроците по благополучие. Изследванията и практиката сочат, че те би трябвало да се преподават във всяко училище като знания от първостепенна важност."

"Няма по-важна цел за едно училище от това да помага на учениците си да откриват кои са и как да живеят щастлив и нормален живот", казва Селдън. "И колкото по-лоши са условията на живот, толкова по-необходим е този вариант на преподаване"...


◊ ЗА ДОМАШНО

• Великите българи: трети (последен) прочит
  Митко Новков

Всъщност кампанията "Великите българи" демонстрира, че в колективното национално съзнание митът за Васил Левски е най-силен и най-траен. Най-непротиворечив. Той е българската икона.

Но, покланяйки му се, ние се оправдаваме за собствените си мерзости. Левски е наистина наше алиби, нашият заслон срещу укорите, че не правим нищо, за да поправим и себе си, и общежитието си. И, което е важно, с преизбирането на Левски масовото българско съзнание за пореден път отказа да бъде "поправител недъзите..." Говорим суперлативи за него, за да не се налага да постъпваме суперлативно ние: когато Левски е пръв, няма проблем и няма страшно ние да сме последни. И дори е редно – кой е тоя, дето иска да детронира идеала си?


• Окултен PR в бяло
  Златина Иванова 

Златни дни за „белите братя” в България. След главозамайващия успех на своята PR кампания, която осъществиха чрез играта „Великите българи”, сега дъновистите очакват златна жетва. В пазарното общество, където рекламата определя стойността, те успяха да лансират успешно своя „нов продукт” – окултната еклектика на Петър Дънов. С второто си място на велик българин акциите на Дънов на пазара скачат. За почтеността на хората, които решиха чрез масирана SMS-атака да популяризират учението си, няма да говорим. Комерсиалното им решение може да е модерно и съвсем в духа на PR науката, но в духовната сфера принципът „целта оправдава средствата” е компрометиран в очите на всеки поне малко чувствителен духовно човек.


◊ ПАМЕТ

• Емилиян Станев на 100: Човекът като природа
  Нева Мичева

Той е един най-читавите, най-автентични, модерни и интригуващи български писатели, които (не) сте чели. Това е причина да говорим за него по всяко време. А сега си имаме и повод. През юли 2005, на своето 172-о заседание под точка 44 в дневния ред ЮНЕСКО гласува към кои събития от живота на обединените нации ще прояви словесна съпричастност в периода 2006/2007...

Сред морето от предложения под номер 11 фигурираше векът от появата на бял свят на Станев. Гласуването мина гладко, и ето, през 2007 г. ЮНЕСКО съобщи, че чества и българския писател, в хубавата компания на Джелаладин Руми, Карло Голдони и още десетина светли личности. Въпросното честване се състои главно във въпросното съобщаване. Така че нито едно лично почитане на рождения му ден няма да навреди - Емилиян Станев бездруго не принадлежи на институциите.