Нет@кценти

Вече европейци

НетАкценти (43)

◊ ЯСНО И ОТЧЕТЛИВО

Скандалът почна в антрето
Копринка Червенкова

Както се казва, още не е спряла да кънти в ушите ни "Одата на радостта", и вече с двата крака цопнахме в голяма кална локва. При това цопнахме сами, без някой да ни подлага крак.

Естествено, че става дума за изложбата Великолепието на България. Съставена от 40 предмета от личната колекция на Васил Божков, от 9 януари тя краси Европейския парламент в Брюксел.

Да ознаменуваш обаче влизането на държавата в Европейския съюз с изложба от крадени предмети, е не гаф, то е архигаф.

Едно нещо не е ясно в тази история. Дали всички тези хора – от министъра през директора на НИМ до маститите експерти на фондация "Тракия", са толкова глупави, че да не предвидят скандала; дали са наистина толкова тъпи, та да се надяват да промушат някак колекцията в суматохата на всеобщата еуфория? Или са просто нагли. И безнаказани. ...

Гордостите ни 
Бойко Пенчев

Защо минаващото за "национална гордост" все по-често предизвиква нещо като срам, нещо като гняв? Какво не е наред със спортните успехи и тракийското злато? Е, за мнозина всичко си е наред, но то затова книгите на Божидар Димитров се продават добре, а Бойко Борисов има най-висок рейтинг. И все пак?!

Елитният спорт все по-малко е върховно напрягане на човешкото тяло и дух и все повече надхитряне между химици и маркетинг консултанти. По същия начин изкуството е все по-малко "творчество" и все повече - рекламна стратегия. Но американците поне не изпитват национална гордост от Бритни Спиърс.

Машината за образи и разкази, помпащи националното самочувствие, е работела винаги, само дето в днешната медийна среда продуктите й са по-лесно присвоими. Колко му е - хващаш един-двама червени професори, излагаш си придобитата по съмнителен път колекция първо в НИМ, после в Брюксел и готово - от бизнесмен с анатомичен прякор ставаш родолюбец-меценат.

Между клакьорството и откровеното невежество
Екатерина Дочева

Боже, като си спомня колко глупаво съвестни са били навремето съответните редактори в съответните отдели, как се тресяха за едно ударение, да не говорим за нещо повече. ... Днес не само че нищо такова не се случва и никой не се вълнува от това, но ако решиш да направиш забележка за някакъв гаф, за някаква неточност, получаваш такова презрение, сякаш ти си невежата, а не тези отсреща!
...
Днес нашата преса публикува общо взета три вида материали за музиката – реклама, интервю и пак реклама, която трябва да мине за рецензия. ... Как се правят тези текстове? Единият начин е следният: чакат се материалите от съответната зала или оперна къща и се преписват (най-много да се стигне до преписване с елементи на разсъждение).

Друг начин за пресата да си събира информация са пресконференциите. Голям смях падна по повод гостуването на Пинкас Цукерман. Очевидно по време на пресконференцията си музикантът е разказал, че е получил цигулката на големия американски цигулар от полски произход Самюъл Душкин, като го е нарекъл Сам Душкин. И оттам нататък името получи страхотни метаморфози по нашата преса – Самдушкин, Сампушкин, Сам Пушкин и пр.
Антонина Желязкова

Никой не се осмели да признае, а още по-малко да изследва посредством извори, че османската държава е била доста широко скроена още от XV век - учехме и пишехме, че раята била закрепостена към феодите и се самоназовавахме роби, а всъщност хората са пътували в границите на цялата голяма империя, за да продават труда си или стоките, произведени от тях. Докато в САЩ се е създавал фундамент на робските институции и икономика, в империята е било въпрос на чест, религиозен дълг и прагматизъм да освобождаваш роби и да ги превръщаш в свободни граждани.

Днес имаме същите извори, архиви, книжнина, които веднъж сме интерпретирали в угода на историческите мистификации; имаме обаче и необходимата свобода на духа и мисълта, за да преосмислим историята на един петвековен период, чиято изкривена интерпретация тегне над нациите в балканския регион и спъва бъдещето ни.


◊ ДИСКУСИИ

В ЕС с болна наука и некачествено висше образование
проф. д-р Виден Георгиев

В науката и висшето образование има редица аномалии, за които е важно да си дадем сметка, след като вече сме част от Европейския съюз.

• Из коментарите след статията:

6. В страните от ЕС малките и средни предприятия имат съотношение на нематериалните активи (индустриалната собственост) към материалните активи 70:30 в полза на ДНМА (права върху патенти, търговски марки, промишлен дизайн, топологии на интегрални схеми, ноу-хау и пр.). Тези права върху индустриална собственост са истинският източник на пазарен монопол, трудова заетост и високо заплащане на труда на специалистите и работниците. В България това съотношение е 1:99. Затова сме най-бедните и с най-ниските доходи в Европа.

10. Патентното ведомство на Р България издава ежемесечен бюлетин за заявените и издадени патенти за изобретения, регистрирани полезни модели, търговски марки и промишлени дизайни. Тиражът на този бюлетин е само 200 бр., като нито един български университет или филиал на университет (казват, че броят им бил вече над 120) няма абонамент. БАН също няма абонамент за този бюлетин.

доц. д-р Любима Йорданова

Реформата е табуизирана тема за Министерството на образованието и науката през целите тези 18 години демократичен преход. Причините? Неподготвеност на министрите – всичките (!) и страх от започване на реформа за придаване на съвременно измерение [на българското висше образование].

Хегемонията на "старите професори" за съжаление е реален факт в България. ... Най-често те не са "на ти" с високите технологии. Не е чудно, че нито един учен от Управителния съвет на БАН, бил той химик или физик, не е Нобелов лауреат, не е и носител на Наградата "Мария Кюри", ако се свием в европейския мащаб на науката. Причината е главно в технологичната несъвместимост на българската наука с европейската и световната.

Валидно и сега е положението за "даване" на научни степени и звания да се иска мнението на партийния (?) и комсомолския (?) секретар, да се удостояват хора, които имат трудови отличия, например "Герой на социалистическия труд". Защо да не му подари ВАК – на него, на героя - и някоя научна степен?
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
14.01.2007 г. 22:46
Етикети:
Посетено:
689
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/3340-veche-evropeytsi