Нет@кценти

Тиха нощ, свята нощ...

НетАкценти (42)

◊ КОЛЕДА Е

Има ли дядо Коледа?

През декември 1897 година в редакцията на в. "Ню Йорк пост" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. "Ню Йорк пост" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.

"... Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне."


За Бога и детето 
Мариян Стоядинов

Изглежда пораствайки, губим нещо. Какво…? Какво губим, когато преставаме да бъдем деца…? Определено ставаме по-сериозни, по-отговорни, по-зрели, по-... Но явно всичко това някак си не стига, за да ни въведе в Царството, нещо повече – пречи. Помага друго – това, което го има в изобилие у децата: доверието в доброто, чистотата на помислите, потребността от любов и способността да я даваш без предразсъдъци.


◊ РАЗМИСЛИ ПОКРАЙ ПРАЗНИКА

Теодора Димова: Българите сме останали незасегнати от Христос
Светослав Николов

... Мисля си, че във всеки един от нас много бавно се наслагва някаква ярост. Тя като че ли започва да ни задушава. Не може да бъдем такова общество в Европа - да се съизмерваме по европейските рамки и да бъдем това, което сме. Много вярвам на този тих гняв и на тази ярост, която като че ли обладава все повече хора. Нещата са съвсем ясни и видими, те не са тайна за никого. Въпросът е да си ги казваме. Ролята на интелектуалците и интелигенцията е в това, че те именно трябва да бъдат защитният механизъм, който да разбуди съпротивителните сили на обществото, който да канализира яростта и недоволството по някакъв градивен начин.

- Все пак когато обръщаме поглед към 2006 г. не е възможно да не сме се променили. Къде виждате тази промяна през отминаващата година?

Мисля, че се появи някакъв оптимизъм и успокоение заради ЕС. За мен обаче те са много повърхностни и необосновани. Тези грандиозни тържества, които правителството на тройната коалиция е подготвило, звучат доста нелепо на фона на състоянието, в което се намираме. Дори ако вземем трагедията в Бяла и потвърждаването на смъртните присъди на сестрите в Либия, тези неща се случват съвсем близо до Рождество Христово и не могат да не бъдат схванати като някакви поличби. Те са като знаци, спуснати отгоре. Разбира се, тези знаци трудно се разгадават. Сигурна съм, че дълбоко в себе си всеки се чувства гузен и знае какво означават те.

Петя Владимирова


... Защото, ако се опитаме да намерим онези добродетели, характерни за нашето, а и въобще за модерното общество, много ще се затрудним. В предишните епохи не е било така. Във времето на Омир най-висшата добродетел е физическата сила, при Аристотел - разумността, при Августин и след него - това е Божията благодат и стремлението към нея. При Джейн Остин и викторианската епоха най-висшата добродетел е приветливостта и последователността. А в съвременния свят имаме много анонимни сили, които правят всяко действие двузначно, с положителен и отрицателен смисъл.

Затова и няма единна добродетел, много хора ще се опитат да намерят смисъл в хедонизма, в моментната наслада от празника...

... Страшното настъпва, когато започнеш да си мислиш, че единственото спасение е в преходните неща.

Нека да си помислим за най-вълнуващото в християнската религия, а то е, че Бог е любов. Който е изпитал любов, той не забравя хората около себе си, но не забравя и тези, които са в заблуда. Какво всъщност прави Христос? Той отива при заблудените, отива при прокажените, но не при проказата. Ние не трябва да отидем при злото, а при онзи, който не може сам да се освободи от злото, за да му помогнем.


***

Честито Рождество Христово!

Здраве и любов, мирни и радостни дни!

Автор: Антоанета Добрева
25.12.2006 г. 18:46
Посетено: 477
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/3271-tiha-nosht-svyata-nosht