Между ние и те

НетАкценти (39)

◊ ГОРДОСТ

• Асен Танчев – българският Рубинщайн

Весела Илиева, Ваня Димитрова

Асен Танчев предизвика сензация на Международния музикален фестивал в Германия, Обералгой. (...) Той спечели тазгодишната престижна награда "За изключителни постижения на млад пианист-виртуоз". След този конкурс, той бе поканен за десет концерта през 2007 г., както и да запише компактдиск. Седмица по-късно той получи и Моцартовата награда “Златно перо” в категорията “Най-талантлив млад композитор на фестивала в Залцбург” за своята "Балканска импресия".
(...)
Асен споделя: “В "Балканска импресия" исках да представя българската култура и стил, така, както ги виждам." Поглед към Европа и поглед към историята ни – през очите на един 14-годишен.

◊ ПРЕД НАСЛЕДСТВОТО НА ХАЙТОВ

• Писателят щеше да е щастлив с новата балетна версия на разказа си
Жени Божилова разказва пред Людмила Първанова

Отиде си дълбоко огорчен от това, което се случва с България. Но сега, ако гледа от някъде, ще се почувства още по-огорчен. Защото книгите му не излизат. Не по вина на издателите, а на неговите деца, които също са притежатели на правата. Хайтов ще бъде напълно непознат на цяло едно поколение. И когато децата минават покрай тези добре направени метални изображения на Николай от неговия син Александър, името му няма да означава нищо за тях. Хайтов не е нито художник, нито скулптор, нито музикант. Той е човек на писаното слово, книгите са неговите паметници.

◊ КАКВИ СМЕ НИЕ

Политиците ни нямат нюх за добрия образ на България

Интервю с режисьорката Иглика Трифонова

- Г-жо Трифонова, дойдоха ли политици на премиерата на филма ви "Разследване"?
- Не мисля, че имаше политик в залата. Едва ли са гледали филма и в рамките на "Киномания". Но не съм сигурна, Бог знае дали е така.

- Показателно ли е това отсъствие за отношението им към хората на изкуството?
- При всички случаи става въпрос за отношението им към културата. Ще ви предам един разговор с холандския разпространител на филма ми. Той казва, че е въпрос на политика и политиците трябва да се постараят да промотират България чрез добрите й неща. "Разследване" вече е вторият филм, който този човек разпространява.

Самата аз, пътувайки с "Писмо до Америка" по много фестивали, виждах как се подкрепя националното кино. Видях как то до огромна степен върши работата на политиците. Но почти не съм виждала български политик, който разбира и има инстинкт за това.

• България е “Елдорадо” за крадците на антични ценности

Много нелегално придобити антики след това се продават в Германия и Швейцария – се казва в статия на Норберт Мапес-Нидек, публикувана в Хайденхаймер Цайтунг.

В борбата срещу нелегалната търговия с антични ценности, българските власти всеки път се оказват по-бавни от престъпницитие. Крадците плячкосват ценни предмети от антични гробници – възползвайки се от почивката на археолозите за уикенда.

Българската полиция е безсилна или пък предпочита да приеме като рушвет някоя дребна златна монета, за да си затвори очите. Водещите археолози на страната са дълбоко изпокарани помежду си и взаимно си пречат. Франкфуртският историк Йоахим Хенинг разказва, че отказал да приеме за “оценка и датиране” една уж “частна колекция”, която БАН искала да продаде на фондацията на един германски вестникарски концерн.

• Българската идея и нашенската политическа чалга
Ангел Грънчаров

Един вопъл раздира вселената из българските простори месеци преди влизането ни в Европа, и той е: “Сакън да не си загубим нашата национална идентичност!” За своята национална идентичност можем да съдим по проявите й в реалната история; за своята действителна принадлежност към общочовешкото или към европейската християнска култура също можем да съдим по нашите реакции, а не априорно. Тук се иска известна прозорливост в тълкуването и разбирането на смисъла на ставащото пред очите ни, в което единствено можем да открием себе си, да отговорим на въпроса “Кои сме ние?”.

Някои разбират дебата за националната идентичност като надпревара кой повече ще намери у себе си изобретателност в... “хваленето” на българското, българщината, “нашия гений” и т.н. Повечето подобни герои точат перата си и се дебнат да не би някой да “кривне встрани” и мигом всички да се нахвърлят на него – “дръжте родоотстъпника”, “ловете предателя” и “осквернителя” на нашите ценности и идеали! В тази надпревара личи само едно: неизживени комплекси от епохата на “социалистическия интернационализъм”, който мигом беше префасониран като бесен национализъм вероятно заради неистовото желание за компенсация на минали предателства и стара недостойност. Това също е компонент на националната ни идентичност: бързо забравяме, лесно прощаваме, къса ни е паметта, замазваме истината, поради което съвсем закономерно и страдаме.

• За политическото критикарство срещу литературата
Атанас Славов (НРБ)

Ако Михаил Неделчев не ми беше приятел, щях да напиша следното: (...)

2. Политическата принадлежност нито помага, нито пречи на творческите достижения или провали на един творец. Като творец това, което ни интересува, е неговото творчество и проникването на това творчество в естетическото съзнание на публиката. От това произлиза, че грешната политическа нагласа на твореца не изисква от него разкаяние, за да бъдат отчетени творческите му постижения. Елин Пелин ухажваше цар Борис и след 9 септември 1944 г. се преориентира към Георги Димитров. Трябва ли да се извинява Фурнаджиев за Конниците? Гео Милев? Колосът на новата градска литература - Смирненски – за Ескадроните? Какво щеше да остане от обновителната литература на 30-те години без тях? Нищо и полвина и парче сланина! Което Неделчев, като шеф на катедра по Нова българска литература, трябва отлично да знае!
(...)
Прошката и покаянието наистина! За покаяние и прошка може да се говори не в литературата, а в политиката.

◊ И КАКВИ СА ТЕ

• Жерминал Чивиков за нечистата политика и Хагския трибунал

И си намерих няколко печатни издания – вестник ‛Култура‛ в България, един седмичник и едно месечно списание в Германия, които ми публикуваха работите; понякога публикувах по нещо и в Холандия. Текстовете ми будеха, разбира се, голямо любопитство, без обаче да имат някакъв особен ефект. В смисъл, че никой от големите вестници, които пишеха точно обратното, не се обърна към мен да каже: ‛Г-н Чивиков, това, което пишете, е много интересно, но дали е вярно?‛; тоест, да се опита да ме разобличи. Нито пък примерно Трибуналът да реагира по някакъв начин и да каже: ‛Тук един журналист е седнал да ни клевети‛; да речем, да повдигне обвинение против мен за клевета. Не, никакви реакции. И така - досега.
(...)
Е, как този съдия веднъж не се сети да каже на прокурора: ‛Г-н Найс, каква е тази работа? Един път, два пъти, три пъти…, ако още веднъж се появи подобен свидетел, трябва да ви кажем, че прекратяваме делото.‛ Това е нормалното поведение. Аз за първи път виждах, че е възможно да лъжеш безнаказано пред съд. Ако те хванат, хванат. Вероятно твоето показание ще отпадне, но не носиш наказателна отговорност. Ако пък не те хванат, тогава лъжата ти ще бъде доказателство. Редно беше, ако няколко прокурорски свидетели се окажат лъжесвидетели, процесът да бъде прекратен и прокурорът да си направи домашното наново. Но това не стана.

Автор:

Антоанета Добрева

Публикация:

04.12.2006 г. 00:23

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

646

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/28/news/3146-mezhdu-nie-i-te