Нет@кценти

Какво става?

НетАкценти (38)

◊  ПРОФИЛИ

Животът като филм
Режисьорската професия е за хора единаци, смята Иглика Трифонова
Оля Стоянова 

"Дълбоко в себе си съм знаела, че от правенето на филми има нужда. Но въпреки това, когато ми обясняваха в онези години, че няма пари за кино, защото трябват средства за децата сираци или за пенсионерите, аз се съгласявах. Казвах си - да, сега не е време за кино. Знам, че това е загуба на равновесие.

Това е победа на мизерията, защото в такива моменти изкуството е два пъти по-важно."


◊ ТРЕВОГИ

Позор на седмицата
. Деца на боклука
Люба Кулезич 

Тези дни деца се избиваха помежду си или ги пребиваха, изнасилваха и захвърляха телата им по сметищата.

Не ни се беше случвало такова чудо: в един и същи ден, в различни краища на страната два невръстни трупа да бъдат открити на бунище. Това съвпадение, особено с бунището, е смайващо и депресиращо. То стои като метафора на това, докъде сме я докарали в пристъп на общо морално затъпяване и на апатия спрямо действията или бездействията на държавата.

Оттук нататък е безсмислено да се пляскаме по челата и да се питаме откъде това чудо ни дойде на главата. Ами дойде оттам, откъдето го виждаме да извира вече 17 години. Но всеки път с гласуване или негласуване по избори го възпроизвеждаме упорито до напълно закономерното си затъпяване.

Днешното образователно люшкане
Красимира Йончева
Обобщенията на една учителка

Повод да напиша тези редове са зачестилите напоследък в медиите тревожни писъци за наличие на насилие или стрийптизьорски изяви сред учениците, услужливо запечатани от камера на мобилен телефон на наблюдаващ съкласник. Понеже смятам, че те са кресливо тенденциозни, дори само защото в никакъв случай не подпомагат нито разсичането, нито развързването на Гордиевия възел в българското образование, представям своята гледна точка относно характеристиките на т.нар. криза в нашето средно училище.

Като не възпрепятства сриването на авторитета на учителя и училището, държавата улеснява превръщането им в удобен (защото реално е беззащитен) виновник, с когото родителите все по-често извиняват собственото си дезертиране от отговорността да възпитават децата си. И още по-жалко – доста често, в лицето на своите институции, държавата сама се включва в общия хор на "справедлива критика" спрямо учителите, като им вменява негативи, които де факто произтичат от собственото й неумение или нежелание да се справи с определен проблем.

Гоце или Скитник
Калин Манолов

Помислете – в „кафенето” на 2000 км от София знаят за самоубийството на Дойчев, на метри от местопроизшествието, в „бръснарницата”, както преди повече от десет години тогавашният президент Желю Желев нарече българските медии, и не подозират за него. Главният прокурор е информиран незабавно, главните полицаи – денонощие по-късно. Какво става в тази страна?

Тридесет години след убийството на Марков в Лондон през 1978, извършено в чест на 67-ия рожден ден на комунистическия диктатор Тодор Живков, на всички въпроси за Марков българските официални власти все още отговарят, че не знаят нищо. Ужасно е, че българската държава никога не призна вината си за това престъпление.


◊ ИГРИ И НАГРАДИ

След Черноризец Храбър
Копринка Червенкова

Миналата година обаче възникна първата криза. Председателят на съюза на издателите (Тошо Тошев) изведнъж реши, че няма какво повече да чака и е крайно време той да получи голямата награда на институцията, която оглавява. Академията обаче му се опъна – отказа да го номинира еднолично и го обрамчи с още двама кандидати. Тук вече мегаломанията на председателя кипна, та чак се разплиска. Последва негово обидено (и обидно за съсловието) писмо, в което се отказваше от наградата, преди да му е дадена (!), защото (подразбра се) неговото величие е по условие hors-concours и не подлежи на сравнение, камо ли на състезание. В крайна сметка, след скандала, който самият председател произведе, голямата награда не бе присъдена. Но остана неприятното предчувствие за задаващи се проблеми около онази Академия.

Недоумението обаче се яви след обявяването на голямата награда. Тази година за пръв път тя бе присъдена не на личност, а на институция, при това държавна. В лицето на директора на БТА Максим Минчев "преформатираната" Академия награди държавата за това, че си върши работата. Защото в случая "за принос в българската журналистика" не може да става и дума. Какъв ще да е този принос, който така е развълнувал уважаемата Академия, освен желанието да се съобщи на държавата колко те, академиците, я харесват. По тази логика би трябвало да очакваме големи награди и за други държавни институции… А защо не и за самия Министерски съвет? Тъй де, и неговият PR-сектор има отношение към медиите. При това какво!


◊ ДАРТС

За награждаването на неразкаялия се
Михаил Неделчев

Тази награда идва да свидетелствува, че в едно общество на социалната демагогия, доминирано от партия на насилствено насажданата в миналото комунистическа утопия, именно неразкаялият се и непоискал прошка архигрешник е накрая най-подходящият за увенчаването.
Автор: Антоанета Добрева
20.11.2006 г. 00:13
Посетено: 567
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/3063-kakvo-stava