Нет@кценти

Свобода. Видове свободи

НетАкценти (36)

◊ 7.15 Ч. БЪЛГАРИЯ - ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ

Конфликтът власт - интелигенция 1956-1957 г.
Наталия Христова

В продължение на десетилетия политическото случване през 1956 г. (след ХХ конгрес на КПСС от февруари и Априлския пленум на ЦК на БКП) се определяше като символ на демократизиране на системата на държавния социализъм. (...)

В годините на прехода оценките се преобърнаха. На тези събития започна да се гледа с лесно доловимо снизхождение от анализаторите и с определен комплекс - от интелектуалците. Причина за това е съпоставката, която се прави с протичащите процеси по същото време в Полша (Познанските бунтове) и в Унгария (Унгарското въстание). На техния фон, разбира се, България е една от държавите, преминала през първия опит за корекция на системата без сериозни обществени сътресения. Заедно с тази констатация обаче се прави и погрешният извод, че българските интелигенти остават верни на традиционния си конформизъм и не създават проблеми на властта.

Свободата на словото и неговите зависимости
Христо Христов

Има обаче няколко обществено значими аспекта на понятието "свобода на словото", които не могат да бъдат подминати без дискусия. Първият е, че състоянието на тази свобода не е само професионален проблем на медиите, а засяга реално цялото общество. Т.нар. четвърта власт е тази, която без специално разписани правомощия и отговорности в конституцията или който и да е закон, на практика "контролира" трите останали власти - законодателната, изпълнителната и съдебната.

Това, което в съвременните демокрации се подразбира по дефиниция, е, че този контрол се осъществява в името на обществения интерес, т.е. в полза на потребителите на информацията. Което от своя страна също подлежи на обществен контрол - дали медиите, които обвиняват представители на различните власти в корупция и непрофесионализъм например, не са засегнати от същите пороци.

Боян Биолчев, писател: В гена ни е да мислим на парче
Люба Кулезич

- Смятате ли, че комичната глупост, която излъчват героите в "Амазонката от Варое", е генетично заложена в националния ни характер, след като сте запратили действието на романа в началото на българската държава?
- Има го и това. Търсил съм корените на днешни национални качества в онова време. Защото заложеното в нас често е много жилаво и се препредава, без дори да го усетим. Например, абсолютното ни неумение да мислим стратегически. Сякаш исторически у нас се е оформил недостатъкът да мислим на парче, да си затваряме очите пред неприятните и излагащи ни неща и така да ги обричаме на повторяемост. Българите се спояват като народ в преддверието на една огромна империя като Византийската, чиято култура е квинтесенцията на гръко-римската цивилизация. А ние се оформяме като своеобразни опоненти на цивилизацията. Малко сме се замисляли за това. Дори преди години в училищата се учеше колко е лоша Византия.


◊ РАЗНИ ДРУГИ НЕЩА

Джоичи Ито: Телевизията губи монопола над вниманието ни
Еленко Еленков
- Светът сякаш вече свикна с блоговете. Как ще се развиват те оттук според теб?
- Нещата се обръщат. Блогърите се държат все повече като медии, а медиите - като блогове. Медии като "Нюзуик" и "Вашингтон пост" слагат връзки в статиите към блоговете, които пишат по същата тема. Блогърите се образоват медийно. Когато започнахме да блогваме, се лутахме самостоятелно, но сега се координираме. Например виждам прессъобщение, че Доналд Ръмсфелд ще забранява телефоните с камери, и се обаждам на Шени от Boingboing.net (най-четения блог на английски - бел. ред.), а тя се обажда на Министерството на отбраната, за да провери фактите. Топ блогърите действат като една добра виртуална редакция.

Разграничително литературознание. Програма

Предлагаме на българското общество, литературоведско и нелитературоведско, да започнем работа върху нова литературоведска концепция. Наричаме я разграничително литературознание.

Откак съществува (трудно е да се каже откога) литературознание в България, то винаги е дишало праха на чуждоземни идеи и концепции – и много повече с поклон, отколкото с възражение. Понякога толкова е изоставало зад тях, че не е можело да стигне и до прахоляка. Така отново е и сега. Докато по света съпротивата срещу разширителното литературознание се усилва и се очертават нови идеи и концепции, у нас мнозина продължават да го смятат за последната дума на литературознанието – последната дума като възхвалително клише или в буквалния смисъл. Чудно ли е тогава, че през ХХ век България беше една от страните, от която не излезе нито една литературоведска идея и концепция, да не говорим за школа?
Автор: Антоанета Добрева
05.11.2006 г. 23:32
Посетено: 2166
Етикети: Свобода
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/2973-svoboda-vidove-svobodi