Нет@кценти

Независимости

НетАкценти (32)

◊ Гордост

14-годишен българин събира очите на американците на манежа (Вашингтон поуст разказва историята на акробата Кристиян Стойнев)
Уенди Кауфман

Тинейджърът учи и се държи във въздуха на един пръст с еднаква лекота.

"Има едно особено чувство на възбуда, което се появява, щом стъпиш на манежа, което никога не си отива. Всеки път пристъпваш все едно всеки път навлизаш в различен свят. Чувстваш - Боже, колко хора ме гледат! Страхотно е!"


◊ Профили

Хайгашод Агасян: Не бих писал чалга, за да се возя в джип!
Интервю на Лъчезар Цветков

Може ли музиката да направи човека независим, г-н Агасян?

В големия си мащаб, музиката може да извиси един човек до такава степен, че да го откъсне от действителността и да му помогне да се издигне над проблемите.

Все пак е важен въпросът „Доколко сме независими?” Аз смятам, че всички държави по някакъв начин са зависими една от друга. Колкото и да ни се иска, не можем да взимаме абсолютно самостоятелни решения. Това е. 
 
Все пак - единствено духът може да бъде изцяло независим. 


◊ Съображения

Ще изчезне ли българският народ?
Георги Марков

Публикувано във вестник "Гласове", брой 6 от 3-9 март 2006. Есето е излъчено на 26.01.1972 г. по радио "Дойче веле".


◊ IN MEMORIAM

Отиде си неповторимата Пепа Николова

Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш, каза Пепа в едно от последните си интервюта

На 60-годишна възраст след тежко боледуване почина актрисата Пепа Николова.

"Понякога в съня си нощем виждам прашните си крака. Пред нашата махала в Харманли имаше огромен площад с един празен басейн, из който препускахме напред-назад. Говорят, че съм приличала досущ на някаква моя леля Калина, която много хубаво пеела, но умряла 18-годишна от бронхопневмония. И аз като нея изнасях концерти пред лелките навън и винаги се връщах у дома с джобчета, пълни с бонбони и орехи. Край двора ни, в края на оградата, имаше един електрически стълб. Той беше моята трибуна - качвах се на върха му и пеех ли, пеех, интересно защо все македонски песни. Нашият град е тесен и дълъг. Баща ми, пришълец, едва събрал заеми, за да построи чак на края му къща за семейството си. А те взеха, че я бутнаха и на нейно място построиха един безсмислен стадион. Не можах да свикна с новата къща. Главата ми е вечно извърната към това място, на което и досега стърчи самотният стълб, който всъщност е моето детство."
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
25.09.2006 г. 00:45
Посетено:
537
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/2772-nezavisimosti