Работата на твореца е да произвежда красота

• Арии и речитативи из опери у нас...

◊ Георги Нотев за унижението на Националната опера
Екатерина Дочева

"Преди две години, на 16 юли 2004 г., Министерството на културата проведе конкурс за директор на Националната опера и балет. За поста кандидатстваха Борислав Иванов, Драгомир Ненов, Никола Гюзелев, Румен Нейков и Христина Ангелакова.

Днес с голямо прискърбие трябва да констатираме, че действителността в операта надхвърли и най-мрачните прогнози на Култура. Съставът е разсипан, качеството на спектаклите е под всякаква критика, директорът дерибейства и подчинява съществуването на един национален културен институт на дребните си меркантилни интереси. Твърде скоро ситуацията може да придобие необратим характер.

Дано този път министерството на културата разбере, че времето на злощастния абрашевски експеримент е изтекло. И ако все още иска в България да има Национална опера, да изгони завинаги Борислав Иванов от нея. "


◊ Непрестанно пътувам, за да осигуря хляба на хората
Деси Тодорова

"Имаме 250 души състав, на всяко турне заминават 150, останалите 100 уволняват директора, твърди шефът на Софийската опера Борислав Иванов"

"- Защо не каните големите наши имена като Дарина Такова например?
- И това не е вярно. Канят се. Дарина Такова е била в Софийската опера. .....
(кикс!) ... "А той е един издухан баритон и вече не може да пее. Колкото пъти му възложа спектакъл и той дава болничен."


• ... и Изкуството

◊ Елена Николай - Желязната лейди на Операта
Великата певица изневерява на сцената, но не и на Джузепе Верди
Ваня Овчарова

"На сцената на Арена ди Верона са направени високи пламтящи скали, стръмни пътеки, книжни поляни - всичко това с пищност и натурализъм. Елена - Брунхилда, отивайки на среща със Зигмунд, е качена на кон, с който трябва да слезе от скалите при своя любим. Оркестърът изгърмява. Конят се подплашва, втурва се надолу в галоп и се спира чак в края на огромната сцена при книжната трева, която съвсем в духа на сценария започва да яде. Елена умира от страх, препускайки на гърба му не за друго, а как ще изпее всичко това, качена на този буен кон с тази изключително трудна Вагнерова текстура с немски текст. Но... място за колебание няма. Тя се преборва със ситуацията на сцената и то така, че след Арена ди Верона Брунхилда на Елена шества триумфално във Флоренция, Парма, Болоня, Рио де Жанейро, Буенос Айрес..."

Това е само един любопитен пасаж от книгата "Елена Николай - горчивата чаша на успеха" с автор Иван Бенчев, издание на университетското издателство "Св. Климент Охридски", която след броени дни ще е на пазара. Посветена е на 101-годишнината от рождението на легендарното мецосопрано.


◊ Анатолий Корольов: Майка ми все ме питаше: Толя, защо пишеш толкова сложно

Интервю на Марина Караконова

* Анатолий Корольов е сред най-известните и най-интересни съвременни руски писатели. Роден е през 1946 г. Първият му роман "Дракон" излиза 30 години след като е написан. Световна известност му носят романите "Главата на Гогол" и "Игрите на гения, или животът на Леонардо".

"Детството ми мина в някакъв полувоеннизиран град с миризма на нефт. После на мястото на старото гробище в града бяха построили свинарник, за да изхранват работниците от всички тези заводи.
Работата на твореца е да произвежда красота. Но в този ужас откъде да се заредя? А той съществуваше и в отношението между хората."

"За мен интересно е друго - Леонардо цял живот е търсил тайната на безсмъртието. Накрая разбрал, че то може да се постигне, като намериш начин да отпечаташ душата си. Буквално. И това станало, за мен е успял с "Мона Лиза". Известно е, че само в едното й око има над 3000 докосвания с четката. Три хиляди! Представяте ли си? Моята теза е, че Леонардо е вярвал, че един ден ще се намери уред, машина, която ще реконструира всяко негово движение и докосване с четката и по този начин ще се изгради холограма на душата му. И това е неговото безсмъртие."