BG бар

◊ Проектът Кюба: дискусията

На 9 май в Русе инсталацията на Недко Солаков ‛БГ бар‛, която представлява физически бар, с контур – границите на България, събра политици, теоретици, изследователи и художници в общото пространство на старата търговска къща ‛Канети‛.

"Дискусията ‛Политики. Граници. Идентичности‛ предизвика мамещата празнота на пространството на бара, на БГ бара, и то не с друго, а с една не по-малко мамеща пълнота. Изречено така, с точките помежду си, заглавието може да означава много и същевременно не значи нищо, защото не задава рамка, а посока – насочен вектор на думите като следи, самите те оставени и доизмислени при преминаванията.

На водената от Яра Бубнова дискусия границите и територията, която те очертават, бяха интерпретирани във връзка с днешното съществуване на българското общество: явните и скрити аспекти и проблеми на това съществуване; клишето, наследството и перспективата на проекта ‛Европа‛, стоящ пред България; в общия тон на пътуването по или срещу течението..."


◊ Художественият превод и глобализацията
Доротея Табакова

"На 25 май в рамките на Пролетния панаир на книгата се състоя кръгла маса на тема „Художественият превод в епохата на глобализацията“. Инициатор на срещата беше Асоциация „Българска книга“, а водещ – проф. Александър Шурбанов. Той бе поканил няколко известни преводачи от различни езици, за да инициира диалог между поколения, специалности и възгледи.

Всъщност диалог не се получи – срещата приличаше повече на поредица от монолози. Отчасти това се дължеше на пословичната лоша акустика на пространството НДК, независимо от наличието на озвучаване. Но липсата на чуваемост беше явна и на друго ниво – в неуютното фоайе, в което поканените участници превъзхождаха по численост публиката, стана ясно, че самотните размисли на всеки един от тях за естеството и функциите на художествения превод все още никога не са преливали в дебат в българското културно пространство и първопроходството е трудно и слабоефикасно."


◊ Благоговение пред думата
Никола Вандов разговаря с драматурга Боян Папазов

"Всеки текст мога да поправям безкрай. Изпитанието е било – кога да спра? Но да поправяш за поредно издание свой текст, писан на 30 години, със зрелия си инструментариум на 60 е безнравствено и лъжовно докарване. В искрения текст авторът е искрен и в социалния си наивитет."

....

"След като съм решил една героиня да бъде хипнотерапевт и хипноаналитик, аз трябва “да усвоя” тази професия. Което и правя с четене. И то не един семестър. В момента само госпожа Паскалева, моят ангел библиофил от 4-а читалня в Националната библиотека, споменавам я с дълбока благодарност, знае – в коя област на човешкото знание са интересите ми."


◊ Великите се помнят поне сто години

Футболисти и музиканти нямат място в българската класация
Има голяма разлика между популярност и значение, казва проф. Андрей Пантев